4-флуороамфетамин (4-FA, 4-FMP, PFA, flava, 4floor, f-fluor, Flux CD cleaner, para-fluoroamphetamine, 4-fluorophenylaminopropane Flux, PAL-303) е ново психоактивно вещество от амфетаминовия клас, високоактивен емпатоген с еуфоричен ефект, който се счита за по-слаб от този на MDMA и по-интензивен от този на амфетамина, последван от умерена стимулация за период от 4 до 10 часа. За първи път е открит в Германия по време на съдебномедицинска експертиза през 2003 г., а до 2010 г. вече е идентифициран в 12 други европейски държави, както по време на съдебномедицински изследвания, така и в някои клинични проучвания на употребяващи психостимуланти. Заслужава да се отбележи, че най-новата химическа структура на 4-FA се различава от тази, посочена в по-ранните проучвания през 80-те години на миналия век.
Молекулата на 4-флуороамфетамина съдържа фенетиламиново ядро и фенилов пръстен, който е свързан с аминогрупата чрез етилова група и допълнителна заместена метилова група. Като се има предвид фактът, че 4-флуороамфетаминът пряко принадлежи към класа на флуорираните аналози на амфетамина, той също има прахообразен вид с ниско-умерени хигроскопични свойства и склонност към образуване на камъни. Цветът на веществото обикновено е светложълт, бежов, кремав, остър на вкус, но има леко наситена миризма, различна от тази на амфетамина.
Фармакокинетика и фармакодинамика.
Няма достатъчно данни за фармакокинетиката на 4-FA поради ниската му популярност на пазара. След перорално приложение максималната концентрация в кръвната плазма се достига средно след 2 часа. След еднократен прием на веществото в доза от 100 mg, максималната концентрация в кръвната плазма е 195 (155-316) ng/ml, а концентрацията на веществото в серума 12 часа след употребата е средно 85 ng/ml. Като се има предвид фактът, че 4-FА се отделя основно в урината, е проведено проучване, при което е установена концентрацията на веществото в този биологичен материал. След перорално приложение на стандартна доза 4-флуороамфетамин, установимата концентрация на веществото присъства в урината в продължение на 12 часа и е в диапазона 0,7-38 mg/l. Максималната концентрация в урината се достига средно за 4 часа след приема.
Досега са идентифицирани само 3 метаболита на 4-флуороамфетамина (те са открити в ниски концентрации при експерименти): първият е основният, вторият е диастереомер на 4-флуороамфетамина, а третият е хидроксилиран 4-флуороамфетамин, който е конюгиран и неговата крива на концентрация-време съвпада с тази на 4-FA. Следователно може да се предположи, че 4-FA има два начина на метаболизъм след перорално приложение.
4-FA може да бъде открит в слюнката след 12 часа, ако се извърши LC-MS/MS. Концентрацията на веществото в слюнката след този момент е по-висока от тази в серума и е 403 ng/ml, а максималната концентрация в слюнката се достига след 1,25 часа. Средната летална доза за това вещество варира от 40 до 55 mg/kg. Полуживотът на елиминиране на веществото от кръвния серум е средно 8,4 часа; като се вземат предвид значителните разлики в концентрациите, не е извършена експоненциална регресия на полуживота при изследване на константите на съотношението на концентрациите в слюнката и кръвния серум.
Съществуват доказателства за кръстосана реактивност при положителните тестове за амфетамин и MDMA, като само 4-FA присъства в целия скрининг на CEDIA DAU, където средната му стойност е 307 ng/ml при гранична концентрация 250 ng/ml. Също така анализът на Abbott TDx предлага известно потвърждение на данните. Кинетиката на 4-FA е изследвана дори в ушна кал (която е един от важните етапи на медицинското изследване заедно с изследването на наличието на психоактивно вещество в косата и ноктите за определяне на времето на употреба). Така за 1 час след перорално приложение на 150 mg 4-FA концентрацията му в ушната кал достига средно 1,52 ng/mg. Времето за откриване на веществото в ушната кал може да бъде до 7 дни.
Фармакодинамичната активност на 4-флуороамфетамин се състои от класическата каскада на амфетамините, включваща освобождаване на NE, DA и 5-HT в мозъка и инхибиране на обратното им захващане. Доказано е, че 4-FA най-силно индуцира освобождаването на NE, след това на DA и 5-HT (EC50 <50, <200 и <1000 nM съответно). Подобен ефект е наблюдаван и при инхибиране на обратното захващане на тези невротрансмитери (стойностите на IC50 за NE, DA и 5-HT са съответно <0,4, <4 и <20 М). При експериментални изследвания е доказано, че ефектът на 4-FA върху допаминергичната система в nucleus accumbens е много по-висок, отколкото върху серотонинергичната система. Така в присъствието на 4-FA в доза 1 mg/kg при плъхове нивото на DA се увеличава с 300%, а нивото на 5-HT - само с 30%. В стриатума DA се увеличава до 800%.
Клинични ефекти при употреба.
В проучванията на Брунт и Линсен се съобщава, че употребяващите идентифицират различни ефекти след прием на 4-FA, свързани главно с принадлежността на веществото към амфетаминовата група. Най-често симптомите на интоксикация с 4-FA включват: намален апетит, сухота на лигавиците, изпотяване, мидриаза, мравучкане по тялото, трудности с координацията, бруксизъм, повишена енергия и прилив на сили, трудности с координацията, хиперактивност и повишаване на телесната температура.
Освен това могат да се наблюдават психологически ефекти, като изразена емпатогенност, чувство на щастие и радост, попълване на енергията. Нежеланите ефекти се състоят от класическите симптоми на употребата на психостимуланти: тремор, объркване, възбуда в покой, зрителни нарушения, тахикардия, повишено кръвно налягане, тахипнея, главоболие, дисфагия, гадене, повръщане, синкоп, коремна болка или дискомфорт, много рядко слухови или зрителни илюзии или халюцинации.
Към момента има само няколко статии, описващи случаи на остра токсичност на 4-флуороамфетамин. Представен е един от клиничните случаи - пациент с остра интоксикация с лабораторно потвърдено наличие на веществото (концентрация в урината 64 mg/l). Пациентът е бил подложен на интензивно лечение в интензивно отделение за кардиогенен шок. Извършена е инвазивна вентилация; той се възстановява в рамките на две седмици и е изписан от болницата в задоволително състояние. Вторият клиничен случай е свързан със серотонинов синдром след употреба на 200 mg 4-FA. Той е приет в интензивното отделение 4 часа по-късно със симпатикомиметични ефекти: изразена възбуда, хиперрефлексия, мидриаза, диафореза, тахикардия, повишаване на телесната температура до 41,4 С. След потапяне в ледена вода, интензивна терапия, той е изписан от болницата на следващия ден с подобрение.
Методи на употреба, дози, взаимодействия.
Препоръчва се употребата главно чрез перорално приложение чрез използване на желатинови капсули. Препоръчително е да не се приема храна в продължение на 2 часа предварително и да се започне прием на инхибитори на протонната помпа (омепразол) 1 ден преди употребата. Леката перорална доза е 0,5-0,9 mg/kg, като винаги се препоръчва да се започне с минималните дози. Средната доза на веществото е 0,9-1,4 mg/kg, а висока доза е всяка доза, надвишаваща 1,4 mg/kg. Друг метод е интраназалното приложение. Средната доза при този метод е 0,3-0,5 mg/kg. Началото на действие на веществото настъпва в рамките на 30 минути с тенденция към повишаване на емпатогенното състояние, слаба еуфория, класически ефекти на психостимулантите.
В началния етап може да се наблюдава гадене, диспепсия, дискомфорт в горната част на корема и гърдите, след което симптомите могат да бъдат напълно изравнени. Продължителността на ефекта е 3-6 часа с плавен преход към пост-ефекта, който може да продължи един ден.
Ниски рискове, когато 4-FA се използва заедно със следните вещества: бензодиазепини, SSRI, MDMA.
Среден риск, когато 4-FA се използва заедно със следните вещества: гъби, LSD, DMT, мескалин, 2С-х, канабис, кетамин, кокаин, метоксетамин, кофеин, алкохол, GHB.
Висок риск: DOx, PCP, DXM, 5-MeO-xxT, 2C-Tx, NBOMes.
Изключително опасна е употребата на 4-флуороамфетамин заедно с αМТ, трамадол, други агонисти на опиоидните рецептори, МАО-инхибитори.
Молекулата на 4-флуороамфетамина съдържа фенетиламиново ядро и фенилов пръстен, който е свързан с аминогрупата чрез етилова група и допълнителна заместена метилова група. Като се има предвид фактът, че 4-флуороамфетаминът пряко принадлежи към класа на флуорираните аналози на амфетамина, той също има прахообразен вид с ниско-умерени хигроскопични свойства и склонност към образуване на камъни. Цветът на веществото обикновено е светложълт, бежов, кремав, остър на вкус, но има леко наситена миризма, различна от тази на амфетамина.
Фармакокинетика и фармакодинамика.
Няма достатъчно данни за фармакокинетиката на 4-FA поради ниската му популярност на пазара. След перорално приложение максималната концентрация в кръвната плазма се достига средно след 2 часа. След еднократен прием на веществото в доза от 100 mg, максималната концентрация в кръвната плазма е 195 (155-316) ng/ml, а концентрацията на веществото в серума 12 часа след употребата е средно 85 ng/ml. Като се има предвид фактът, че 4-FА се отделя основно в урината, е проведено проучване, при което е установена концентрацията на веществото в този биологичен материал. След перорално приложение на стандартна доза 4-флуороамфетамин, установимата концентрация на веществото присъства в урината в продължение на 12 часа и е в диапазона 0,7-38 mg/l. Максималната концентрация в урината се достига средно за 4 часа след приема.
Досега са идентифицирани само 3 метаболита на 4-флуороамфетамина (те са открити в ниски концентрации при експерименти): първият е основният, вторият е диастереомер на 4-флуороамфетамина, а третият е хидроксилиран 4-флуороамфетамин, който е конюгиран и неговата крива на концентрация-време съвпада с тази на 4-FA. Следователно може да се предположи, че 4-FA има два начина на метаболизъм след перорално приложение.
4-FA може да бъде открит в слюнката след 12 часа, ако се извърши LC-MS/MS. Концентрацията на веществото в слюнката след този момент е по-висока от тази в серума и е 403 ng/ml, а максималната концентрация в слюнката се достига след 1,25 часа. Средната летална доза за това вещество варира от 40 до 55 mg/kg. Полуживотът на елиминиране на веществото от кръвния серум е средно 8,4 часа; като се вземат предвид значителните разлики в концентрациите, не е извършена експоненциална регресия на полуживота при изследване на константите на съотношението на концентрациите в слюнката и кръвния серум.
Съществуват доказателства за кръстосана реактивност при положителните тестове за амфетамин и MDMA, като само 4-FA присъства в целия скрининг на CEDIA DAU, където средната му стойност е 307 ng/ml при гранична концентрация 250 ng/ml. Също така анализът на Abbott TDx предлага известно потвърждение на данните. Кинетиката на 4-FA е изследвана дори в ушна кал (която е един от важните етапи на медицинското изследване заедно с изследването на наличието на психоактивно вещество в косата и ноктите за определяне на времето на употреба). Така за 1 час след перорално приложение на 150 mg 4-FA концентрацията му в ушната кал достига средно 1,52 ng/mg. Времето за откриване на веществото в ушната кал може да бъде до 7 дни.
Фармакодинамичната активност на 4-флуороамфетамин се състои от класическата каскада на амфетамините, включваща освобождаване на NE, DA и 5-HT в мозъка и инхибиране на обратното им захващане. Доказано е, че 4-FA най-силно индуцира освобождаването на NE, след това на DA и 5-HT (EC50 <50, <200 и <1000 nM съответно). Подобен ефект е наблюдаван и при инхибиране на обратното захващане на тези невротрансмитери (стойностите на IC50 за NE, DA и 5-HT са съответно <0,4, <4 и <20 М). При експериментални изследвания е доказано, че ефектът на 4-FA върху допаминергичната система в nucleus accumbens е много по-висок, отколкото върху серотонинергичната система. Така в присъствието на 4-FA в доза 1 mg/kg при плъхове нивото на DA се увеличава с 300%, а нивото на 5-HT - само с 30%. В стриатума DA се увеличава до 800%.
Клинични ефекти при употреба.
В проучванията на Брунт и Линсен се съобщава, че употребяващите идентифицират различни ефекти след прием на 4-FA, свързани главно с принадлежността на веществото към амфетаминовата група. Най-често симптомите на интоксикация с 4-FA включват: намален апетит, сухота на лигавиците, изпотяване, мидриаза, мравучкане по тялото, трудности с координацията, бруксизъм, повишена енергия и прилив на сили, трудности с координацията, хиперактивност и повишаване на телесната температура.
Освен това могат да се наблюдават психологически ефекти, като изразена емпатогенност, чувство на щастие и радост, попълване на енергията. Нежеланите ефекти се състоят от класическите симптоми на употребата на психостимуланти: тремор, объркване, възбуда в покой, зрителни нарушения, тахикардия, повишено кръвно налягане, тахипнея, главоболие, дисфагия, гадене, повръщане, синкоп, коремна болка или дискомфорт, много рядко слухови или зрителни илюзии или халюцинации.
Към момента има само няколко статии, описващи случаи на остра токсичност на 4-флуороамфетамин. Представен е един от клиничните случаи - пациент с остра интоксикация с лабораторно потвърдено наличие на веществото (концентрация в урината 64 mg/l). Пациентът е бил подложен на интензивно лечение в интензивно отделение за кардиогенен шок. Извършена е инвазивна вентилация; той се възстановява в рамките на две седмици и е изписан от болницата в задоволително състояние. Вторият клиничен случай е свързан със серотонинов синдром след употреба на 200 mg 4-FA. Той е приет в интензивното отделение 4 часа по-късно със симпатикомиметични ефекти: изразена възбуда, хиперрефлексия, мидриаза, диафореза, тахикардия, повишаване на телесната температура до 41,4 С. След потапяне в ледена вода, интензивна терапия, той е изписан от болницата на следващия ден с подобрение.
Методи на употреба, дози, взаимодействия.
Препоръчва се употребата главно чрез перорално приложение чрез използване на желатинови капсули. Препоръчително е да не се приема храна в продължение на 2 часа предварително и да се започне прием на инхибитори на протонната помпа (омепразол) 1 ден преди употребата. Леката перорална доза е 0,5-0,9 mg/kg, като винаги се препоръчва да се започне с минималните дози. Средната доза на веществото е 0,9-1,4 mg/kg, а висока доза е всяка доза, надвишаваща 1,4 mg/kg. Друг метод е интраназалното приложение. Средната доза при този метод е 0,3-0,5 mg/kg. Началото на действие на веществото настъпва в рамките на 30 минути с тенденция към повишаване на емпатогенното състояние, слаба еуфория, класически ефекти на психостимулантите.
В началния етап може да се наблюдава гадене, диспепсия, дискомфорт в горната част на корема и гърдите, след което симптомите могат да бъдат напълно изравнени. Продължителността на ефекта е 3-6 часа с плавен преход към пост-ефекта, който може да продължи един ден.
Ниски рискове, когато 4-FA се използва заедно със следните вещества: бензодиазепини, SSRI, MDMA.
Среден риск, когато 4-FA се използва заедно със следните вещества: гъби, LSD, DMT, мескалин, 2С-х, канабис, кетамин, кокаин, метоксетамин, кофеин, алкохол, GHB.
Висок риск: DOx, PCP, DXM, 5-MeO-xxT, 2C-Tx, NBOMes.
Изключително опасна е употребата на 4-флуороамфетамин заедно с αМТ, трамадол, други агонисти на опиоидните рецептори, МАО-инхибитори.
Attachments
Last edited by a moderator: