Определяне на точката на кипене

[G.Patton]

Въведение

В тази тема можете да намерите метод за определяне на температурата на кипене, който може да се използва за оценка на течни реактиви. Когато получите странен течен реагент, можете да измерите температурата на кипене и да сравните резултата си с литературните данни за избраното съединение.

Температурата на кипене на дадено съединение е температурата, при която настъпва фазовата промяна течност-газ. На по-технически език, това е моментът, когато налягането на парите на течността е равно на приложеното налягане (обикновено атмосферното налягане). Температурите на кипене са много чувствителни към промените в приложеното налягане, така че всички температури на кипене трябва да се отчитат с измереното налягане. "Нормалната температура на кипене" на дадено съединение се отнася до неговата температура на кипене при налягане от 760 mm Hg.

Температурата на кипене на дадено съединение е физична константа, точно както температурата на топене, и затова може да се използва за подпомагане на идентификацията на дадено съединение. За разлика от температурата на топене обаче, температурата на кипене обикновено не се използва като показател за чистота. Нечистите течности кипят в определен диапазон от температури (подобно на това как температурите на топене са широки), но температурният диапазон не корелира добре с чистотата. Затова измерването на температурата на кипене на дадено съединение се използва главно за подпомагане на неговата идентификация.

Експерименталната температура на кипене често се сравнява с литературните стойности на температурата на кипене, които обикновено се съобщават за 1 атмосфера налягане. Ако температурата на кипене е определена при налягане, което значително се различава от 1 атмосфера, налягането трябва да се коригира. Общото правило е, че за налягания в рамките на 10 % от една атмосфера, спадът на налягането с 10 mm Hg ще доведе до спад на температурата на кипене с 0,3-0,5 °C. Друго правило е, че при всяко намаляване на налягането наполовина, температурата на кипене спада с около 10 °C.

Съществуват различни методи, чрез които може да се определи температурата на кипене на пробата, включително дестилация, рефлукс и използване на тръба на Тиле. Най-простият метод използва епруветка на Тиле и има предимството, че използва по-малко от 0,5 ml материал.

---

Метод на дестилация

Съществуватпо-прости методи от дестилацията за измерване на температурата на кипене на дадено съединение и се препоръчва да се проучат други възможности (напр. тръба на Тиле), ако това е единствената цел. Въпреки това, ако материалите са ограничени или ако така или иначе се планира пречистване, за определяне на температурата на кипене на съединението може да се използва дестилация.

В повечето случаи е достатъчна обикновена дестилация (фиг. 1), като в дестилационната колба трябва да се използват поне 5 ml от пробата, както и няколко камъка за варене или бъркалка. Тъй като по-голямата част от материала се дестилира, най-високата температура, отбелязана на термометъра, съответства на температурата на кипене. Основен източник на грешки при този метод е записването на твърде ниска температура, преди горещите пари да потопят напълно колбата на термометъра. Не забравяйте да наблюдавате термометъра периодично, особено когато дестилацията е активна. Записвайте барометричното налягане заедно с температурата на кипене.

Фиг. 1 Обикновена дестилация

---

Метод на рефлукса

За определяне на температурата на кипене на дадено съединение може да се използва и методът на рефлукса. Рефлуксът е процес, при който течността активно кипи и кондензира, като кондензираната течност се връща в първоначалната колба. Той е аналогичен на уредбата за дестилация, като основната разлика е вертикалното разположение на кондензатора.

Фиг. 2: а) Постановка за рефлукс, б) Поставяне на цифров термометър в кондензатора, в) Позиция на термометъра, г) Охлаждане на настройката

Ако има налични материали, най-добрата рефлуксна уредба за това приложение е показа на на фиг. 2б и използва микроразмерен кондензатор и цифров термометър. Настройката използва 5 ml течност и няколко врящи камъка или бъркалка. Кондензаторът е прикрепен към колба с кръгло дъно, като долният маркуч за вода е свързан към водопроводния кран, а горният маркуч за вода се оттича към мивката. Важно е да се провери дали съединението, свързващо колбата и кондензатора, е здраво закрепено. Течността се довежда до кипене на пясъчна баня, а термометърът се поставя ниско в апарата (фиг. 2в), така че долният инч да е между кипящата течност и дъното на кондензатора. В това положение термометърът може точно да измерва горещите пари и температурата ще се стабилизира на точката на кипене на съединението.

Запишете барометричното налягане заедно с точката на кипене.

Въпреки че може да изглежда разумно да потопите термометъра директно в кипящата течност, възможно е течността да е прегрята или по-гореща от точката си на кипене. След като се определи температурата на кипене, колбата трябва да се извади от пясъчната баня (фиг. 2г), за да се охлади, а кондензаторът да работи, докато колбата стане топла при допир. В този момент уредбата може да се демонтира.

Ако няма микроразмерен кондензатор , може да се използва и алтернативен метод нарефлукс, както е показано на фиг. 3. Приблизително 5 ml от пробата се поставят в средно голяма епруветка (18 x 150 mm), като термометърът е притиснат вътре, така че да не докосва стените на стъклото. Апаратът се нагрява внимателно на пясъчна баня, така че рефлуксът да става контролирано и парите да не излизат от епруветката. Температурата по време на рефлукса в крайна сметка се стабилизира (това отнема известно време) и най-високата отбелязана температура съответства на температурата на кипене на съединението. Температурите на кипене, измерени по този метод, могат да имат значителна грешка, ако температурата на кипене е много ниска или висока (<70 °C или >150 °C), тъй като съединенията с ниска температура на кипене кипят твърде лесно, а съединенията с висока температура на кипене са склонни да се охлаждат твърде лесно.

Фиг. 3: Апарат за рефлукс с пясъчна баня и епруветка

Метод на епруветката на Тиле

Теория на епруветката на Тиле

Методът на епруветката на Тиле е един от най-простите методи за определяне на температурата на кипене на дадено съединение и има предимството, че използва малки количества материал (по-малко от 0,5 ml проба). Пробата се поставя в малка епруветка заедно с обърната капилярна тръба. Наборът се прикрепя към термометър (фиг. 5) и се нагрява в тръба на Тиле (фиг. 4) до температура, малко по-висока от температурата на кипене на съединението (което се доказва с непрекъснат поток от мехурчета, излизащи от капилярната тръба). След това епруветката се оставя да изстине и в момента, в който в капилярната епруветка се всмуква течност, температурата е температурата на кипене на съединението.

Фигура 4: Апарат на Тиле

Този метод използва определението за точка на кипене: температурата, при която налягането на парите на съединението е равно на приложеното (атмосферно) налягане. Обърнатата капилярна тръба действа като резервоар, в който се задържат парите на съединението. Когато апаратът се нагрява, първоначално задържаният в капилярната тръба въздух се разширява и предизвиква излизане на мехурчета от тръбата (фиг. 5б). При по-нататъшно нагряване парите на съединението в крайна сметка изместват целия уловен въздух, поради което нагряването се прилага до появата на непрекъснат поток от мехурчета.

Когато апаратът се охлади, в крайна сметка налягането в капилярната тръба (дължащо се единствено на парите на съединението) ще се изравни с атмосферното налягане, като в този момент мехурчетата ще се забавят и в тръбата ще се втечни течност. Температурата, при която това започва, е температурата на кипене на съединението (фиг. 5 г).

Фиг. 5: Определяне на точката на кипене: а) първоначална настройка, б) след нагряване до точката на кипене, в) охлаждане, г) течността току-що навлиза в капилярната тръба (температурата е точката на кипене), д) течността е вътре в капилярната тръба (температурата е по-ниска от точката на кипене).

Процедура с тръба на Тиле

Фиг. 6: а) Епруветка на Тиле, със стрелка, показваща минималната височина на маслото, б) Епруветка, прикрепена към термометъра с гумена лента, в) Добавяне на проба, г) Вкарване на капилярната тръбичка

• Вземете епруветка на Тиле и я закрепете към пръстеновидна стойка в аспиратора (фиг. 6а). Обикновено епруветката е пълна с прозрачно минерално масло, но може да е потъмняла от окисляване или разлети съединения. Ако маслото е доста тъмно, то трябва да се смени. Маслото трябва да се напълни на височина поне 1 cm над горното триъгълно рамо (подходящото ниво на маслото е посочено на фиг. 6а), а ако е твърде ниско, маслото няма да циркулира според нуждите (фиг. 7в).
• Поставете термометъра в гумена запушалка с едно дупче, с прорез надолу от едната страна. Прикрепете малък стъклен флакон ("епруветка на Дюрам" или епруветка за култура с размери 6 x 50 mm) към термометъра с малка гумена лента (фиг. 6б). Дъното на флакона трябва да е на едно ниво с дъното на термометъра.
• Напълнетефлакона до половината с проба, за което са необходими между 0,25 и 0,5 ml проба (фиг. 6в).
• Поставете капилярна тръбичка в пробата (от същия тип, който се използва за точките на топене), с отворения край надолу и запечатания край нагоре (фиг. 6г).

A-D: Последователност, показваща поставянето и нагряването на капилярната тръба с термометър в тръбата на Тиле.
Фиг. 7: a) Поставяне на сглобката в тръбата на Тиле, б) Гумената лента е над маслото, в) Нагряване, г) Силно бълбукане на пробата.

• Поставете сглобката на гумената запушалка и термометъра в епруветката на Тиле, като регулирате височината така, че пробата да е по средата (ако е възможно) в епруветката (фиг. 7а). Гумената лента трябва да е по-високо от горната част на минералното масло (фиг. 7б), като се има предвид, че маслото може да се разшири донякъде по време на нагряването. Термометърът не трябва да докосва стените на стъклото, а ако го направи, трябва да се притисне така, че да не се допира повече.
• Загрейте внимателно маслото върху страничното рамо на епруветката на Тиле с микродъгалка, ако разполагате с такава, или с горелка на Бунзен, като извършвате движения напред-назад (фиг. 7в). Тъй като маслото се нагрява и става по-малко плътно, то се издига и се движи нагоре по триъгълната част на тръбата. По-хладното и по-плътно масло ще потъне, като по този начин ще се създаде ток, както е показано на фиг. 7в). Този метод е отличен начин за индиректно и бавно нагряване на пробата.
• Въпреки че в епруветката на Тиле не би трябвало да се виждат мехурчета при нагряване, те често се наблюдават, ако епруветката е била използвана преди това за определяне на температурата на кипене. При този метод гумената лента понякога се къса, в резултат на което пробата попада в маслото и го замърсява. Ако впоследствие маслото не се смени, пробата може да кипне при нагряване в епруветката. Не е проблем да продължите да нагрявате епруветката на Тиле, ако се появят мехурчета.
• Проучванията на този метод са установили, че е най-добре маслото да се загрява внимателно и непрекъснато, тъй като спирането и пускането са довели до влошаване на резултатите.
• Продължавайте да нагрявате, докато от върха на капилярната тръбичка се появи силна струя от мехурчета (фиг. 7г), така че отделните мехурчета едва се различават. Целта на тази стъпка е да се изхвърли въздухът, който първоначално се е намирал в капилярната тръба, и да се замени с парите на пробата. Не нагрявайте толкова силно, че цялата проба да изври. Когато мехурчетата излизат интензивно от капилярната тръба, налягането на парите в тръбата е по-голямо от атмосферното налягане (маслото е с по-висока температура от точката на кипене).
• Изключете горелката и оставете апарата да се охлади. Мехурчетата ще се забавят и накрая ще спрат. В определен момент налягането на парите в капилярната тръба ще се изравни с атмосферното налягане и в тръбата ще се всмуче течност. Температурата на кипене трябва да се запише като температурата, когато течността тъкмо започва да навлиза в капилярната тръба (фиг. 8б).

Фиг. 8: Навлизане на течност в капилярната тръба за определен период от време. Температурата на кипене трябва да се запише като температура при б)

• Запишете атмосферното налягане заедно с температурата на кипене.

Видео ръководство за определяне на температурата на кипене

Определяне на точката на кипене видео ръководство

• G.Patton
• Jun 2, 2022

http://bbzzzsvqcrqtki6umym6itiixfhni37ybtt7mkbjyxn2pgllzxf2qgyd.onion/threads/boiling-point-deter...

 

[ACAB]

Извърших определяне на температурата на кипене и бих искал да получа вашето мнение. Целта беше да се определи чистотата на нитроетана. Разполагам с 3 различни източника, като на една бутилка е отбелязано 99+%, на една бутилка е отбелязано 99,99%, а на последната изобщо не е отбелязано.
Разполагам със следната експериментална уредба, колба с магнитна бъркалка в нагревателна мантия, която контролира температурата на нитроетана чрез сензор, отгоре адаптер на Клайзен с термометър до вилицата и на вилицата рефлуксен кондензатор. (снимка)
Според различни източници температурата на кипене на нитроетана е фиксирана на 112-116 °C, 114 °C или 115 °C.
Настроих нагревателя на 120°C при разбъркване и варих на рефлукс за около 30 минути.
Резултати :
999hPa -->112°C (немаркиран).
999hPa-->116°C (99,99%)
1000hPa-->113°C (99+%)
Нитроетанът в колбата никога не е бил по-топъл от 113-115°C, въпреки че бях задал 120°C.
И трите партиди стават леко жълтеникави, мисля, че това е нормално, имам предвид, че съм чел, че става жълтеникав при кислорода и миришеше много по-интензивно след готвенето, вероятно защото е било и по-топло.

Спойлер: Рефлукс