Ще се опитам да отговоря
1. N-десетил изотонитазен: Това е производно на изотонитазен, който действа като опиоиден агонист.
Сравнение с фентанил: Фармакологичните данниin vitro показват, че N-десетил изотонитазенът е активен опиоиден агонист и е приблизително 20 пъти по-мощен от фентанила.
2. Етонитазепин: е бензимидазолово производно с мощен опиоиден ефект.
Сравнение с фентанил: В данни, предоставени от Американската агенция за борба с наркотиците, етонитазепин показва много по-голям агонизъм към му-опиоидните рецептори от фентанил (около 31 пъти) и морфин (около 42 пъти). Агонизмът му към делта-опиоидните рецептори е подобен на този на фентанил и морфин, но е по-нисък към капа-опиоидните рецептори. Общата ефективност на етонитазепин in vivo е 20 пъти по-висока от тази на фентанил при хора.
Описани са еуфория; сънливост и будност; временно облекчаване на болката, стрес или лошо настроение; сърбеж; силно гадене и/или повръщане; силно изпотяване или треска; забавено и/или затруднено дишане; сини устни или пръсти; студена, лепкава кожа; малки зеници; липса на реакция и/или загуба на съзнание. Тези съобщения не бяха проверени и не бяха предоставени допълнителни подробности.
3. Протонитазен: представлява бензимидазолово производно със силно опиоидно действие
Сравнение с фентанил: Учените са изчислили силата (EC50) и ефикасността (Emax) на протонитазен спрямо тези на фентанил и хидроморфон. Протонитазенът е бил силно активен при активирането на му-опиоидните рецептори, като ефикасността и ефективността са били малко по-големи от тези на фентанила (107%) и значително по-големи от тези на хидроморфона (174%).
Протонитазен е аналитично потвърден при девет фатални отравяния или смъртни случаи в САЩ. Въпреки че данните за хора са ограничени, в преглед на оригиналните изследвания на бензимидазоловите опиоиди се отбелязва, че при интравенозно приложение всички лекарства причиняват респираторна депресия, като терапевтичното съотношение между аналгезия и респираторна депресия е тясно
4. Метонитазен: представлява аналгетично съединение, свързано с етонитазен. Установено е, че при централен път на приложение той има приблизително 100 пъти по-голяма сила от морфина, но ако се използва перорално, е установено, че има приблизително 10 пъти по-голяма сила от морфина.
Сравнение с фентанил: Учените са изчислили силата (EC50) и ефикасността (Emax) на метонитазен спрямо фентанил и хидроморфон (HM). При активиране на мю-опиоидните рецептори метонитазенът е бил силно активен, като потентността и ефикасността му са били малко по-големи от тези на фентанила (113-121%) и значително по-големи от тези на хидроморфона (184-340%).
Отделно бих искал да отбележа, че фармакологичните профили на всички вещества карат хората да мислят, че те могат да се използват при наличие на толерантност за постигане на желания ефект. Въпреки това комбинирането на фентанил или класически опиоиди с тези синтетични вещества с опиоидни свойства често води до фатални резултати. Бъдете внимателни