Алкохол и опиати за инжектиране
Алкохолът и инжекционните опиати са депресанти на централната нервна система (ЦНС), което означава, че забавят дейността на мозъка. Когато тези вещества се комбинират, ефектът им може да бъде адитивен, което означава, че те могат да се потенцират взаимно и да предизвикат още по-голямо ниво на потискане на ЦНС. Това може да доведе до опасни странични ефекти, като нарушена двигателна функция, забавено дишане и намалена сърдечна честота, които могат да бъдат животозастрашаващи. Освен това комбинацията от алкохол и инжекционни опиоиди може да увеличи риска от свръхдоза и други усложнения, като кома или дихателна недостатъчност.Когато човек консумира алкохол, той преминава през стомаха и тънките черва и се абсорбира в кръвния поток. Оттам той се придвижва до мозъка, където влияе върху функцията на някои невротрансмитери, включително ГАМК и глутамат. Тези невротрансмитери играят роля в регулирането на настроението, поведението и други когнитивни функции. Алкохолът повишава активността на GABA, което може да доведе до усещане за релаксация и удоволствие. Той също така намалява активността на глутамата, което може да доведе до нарушения на когнитивните функции, като загуба на памет, затруднено ясно мислене и забавено време за реакция.
Опиоидните лекарства, независимо дали се приемат перорално или се инжектират, действат, като се свързват с опиоидните рецептори в мозъка и други органи в тялото. Това активира пътищата за възнаграждение в мозъка и предизвиква чувство на удоволствие и облекчаване на болката. Инжектируемите опиоиди обикновено са по-мощни от пероралните форми и могат да предизвикат по-бързо и по-интензивно опиянение. Те обаче са свързани и с по-висок риск от предозиране и други странични ефекти, като сънливост, забавено дишане и намален сърдечен ритъм, които могат да бъдат опасни.
С течение на времето многократната употреба на инжекционни опиоиди може да доведе до физическа зависимост и пристрастяване, тъй като мозъкът свиква с наличието на лекарството и изисква все повече от него за постигане на същите ефекти. Това може да доведе до симптоми на отнемане, когато лекарството бъде спряно, а също така може да увеличи риска от предозиране и други усложнения.
Проучванията показват, че едновременната консумация на алкохол увеличава максималната плазмена концентрация на опиоидите и намалява времето за достигане на тази концентрация. Това означава, че опиоидите под въздействието на алкохола могат да действат по-бързо и по-силно. Човек рязко увеличава риска от предозиране, ако комбинира алкохол и инжекционни опиоиди
Е, самото допълнително удоволствие, заради което хората могат да посегнат към тази комбинация, се превръща в предвестник на още повече проблеми. Тъй като едновременната употреба на етанол и опиоиди до известна степен засилва положителните субективни ефекти, тя допринася за злоупотреба и затвърждаване на зависимостта, която и без това е една от най-силните сред веществата.
Малко за последователността. Съмнително е, че някой би искал да пие алкохол след директното прилагане на опиоиди. Но да се реши на инжекция след определено количество алкохол и под натиска на средата, обстоятелствата и моментните импулси е по-вероятно.
При този сценарий към горепосочените се присъединяват и по-прозаични последици от намаления контрол - човек в състояние на опиянение може да забрави или да не отдава значение на правилата за хигиена, и асептика, да използва чужда спринцовка, да бърза и да наруши процеса на инжектиране, което ще се отрази на състоянието на вените. Последиците от подобно поведение носят по-малък риск от острите животозастрашаващи състояния, но също така могат да подкопаят здравето и да съсипят живота и затова заслужават внимание.
При всички положения препоръчваме да се избягва комбинацията от алкохол и инжекционни опиоиди.
Last edited by a moderator: