Бензодиазепинови транквилизатори и трамадол
Бензодиазепините (BZD) са клас психоактивни лекарства, известни с депресивното си действие върху централната нервна система (ЦНС). BZDs упражняват ефектите си предимно чрез повишаване на активността на инхибиторния невротрансмитер гама-аминомаслена киселина (GABA). Те се свързват със специфични места на GABA-A рецептора, вид рецептор в мозъка, който реагира на GABA. Когато BZD се свържат с тези места, те увеличават ефективността на свързване на GABA с нейните рецептори. Това действие усилва инхибиращите ефекти на GABA върху невронната активност, което води до седация, мускулна релаксация, намаляване на тревожността и антиконвулсивни ефекти.
Примери за бензодиазепини:
- Диазепам (Валиум): Често се предписва при тревожни разстройства, мускулни спазми и гърчове. Може да се използва и като седативно средство преди някои медицински процедури.
- Лоразепам (Ативан): Обикновено се използва за лечение на тревожни разстройства. Може да се използва и при безсъние, припадъци и като успокоително преди операция или други медицински процедури.
- Алпразолам (Ксанакс): Използва се предимно за лечение на тревожни и панически разстройства.
- Клоназепам (Klonopin): Предписва се при панически разстройства и някои видове припадъци.
- Темазепам (Restoril): Използва се основно за краткосрочно лечение на безсъние.
Трамадол е централно действащ аналгетик, който обикновено се предписва за лечение на умерена до силна болка. Механизмът му на действие е уникален и многостранен. Трамадол действа като агонист на μ-опиоидните рецептори в ЦНС. Това означава, че той се свързва с тези рецептори и ги активира, което води до аналгетични ефекти, подобни на тези на другите опиоиди. Освен опиоидната си активност, трамадолът също така инхибира обратното захващане на два важни невротрансмитера: норепинефрин и серотонин. Това действие може да модулира сигналите за болка в ЦНС, допринасяйки за аналгетичните му ефекти.
Комбинацията от агонизъм на μ-опиоидните рецептори и инхибиране на обратното захващане на моноамините дава на трамадол уникалния му двоен механизъм на действие, което го прави ефективен при лечение на различни видове болка, включително невропатична болка.
Трамадол се метаболизира в черния дроб до получаване на активен метаболит, наречен О-дезметилтрамадол (М1). Този метаболит има по-висок афинитет към μ-опиоидния рецептор от самия трамадол и допринася значително за цялостния аналгетичен ефект на трамадол.
Когато BZD и трамадол се приемат заедно, съществува потенциал за адитивна депресия на ЦНС и дихателната система. Това е така, защото и двете лекарства потискат ЦНС, макар и по различни механизми. Проучванията показват, че предизвиканите от трамадол гърчове, които могат да възникнат в ситуации на предозиране, са свързани главно с ГАМКергичния път, а не непременно със серотонинергичния път, както се смяташе досега.
Често срещаните нежелани реакции включват гадене, повръщане, замаяност, запек и потискане на ЦНС. Сериозните нежелани реакции могат да включват гърчове, серотонинов синдром, респираторна депресия и предозиране, особено когато се приемат с други депресанти на ЦНС като бензодиазепини. Комбинираната употреба на трамадол и бензодиазепини може да доведе до засилване на депресията на ЦНС и респираторната депресия, което увеличава риска от предозиране и смърт. Съществува и повишен риск от гърчове, особено в контекста на предозиране с трамадол.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator:
