Dextromethorphan (DXM) Piracetam Orange Обсъждане: Включете в списъка на химичните вещества и препарати, които се използват в химическата промишленост: Декстрометорфан (DXM) и пирацетам

HEISENBERG

ADMIN
ADMIN
Joined
Jun 24, 2021
Messages
1,645
Solutions
2
Reaction score
1,757
Points
113
Deals
666
Декстрометорфан (DXM) и пирацетам

Декстрометорфанът (DXM ) действа чрез няколко механизма, най-вече като неконкурентен антагонист на N-метил-D-аспартатния (NMDA) рецептор. Като блокира този рецептор, DXM нарушава действието на глутамата, който е възбуждащ невротрансмитер, участващ в различни мозъчни функции, включително познание, учене и памет. Инхибирането на NMDA рецепторите намалява възбуждащите сигнали, които нормално биха преминали през тях, което води до променено сетивно възприятие и познание. Този NMDA антагонизъм е една от причините, поради които високите дози DXM могат да предизвикат дисоциативни ефекти, включително усещане за откъсване от тялото и променена реалност, подобно на ефектите на лекарства като кетамин или PCP.

В допълнение към действието си върху NMDA рецептора, DXM влияе и върху други невротрансмитерни системи. Той е инхибитор на обратното захващане на серотонина (SRI), което означава, че повишава нивата на серотонина - невротрансмитер, участващ в регулирането на настроението, емоциите и тревожността. Като предотвратява реабсорбцията на серотонин в пресинаптичния неврон, DXM удължава активността му в синапса, което може да допринесе за усещане за еуфория или повишаване на настроението при по-високи дози. Тази серотонинергична активност обаче също така увеличава риска от серотонинов синдром, ако се комбинира с други лекарства, които повишават серотонина, като например селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) или инхибитори на моноаминооксидазата (MAOI).

DXM също така е сигма-1 рецепторен агонист. Рецепторът сигма-1 е протеин, който се намира в много части на мозъка и тялото и участва в регулирането на клетъчните реакции на стрес, невропротекция и освобождаване на невротрансмитери. Активирането на сигма-1 рецептора от DXM може да допринесе за неговите променящи настроението ефекти, включително възможното усещане за стимулация или лека еуфория. Агонизмът на сигма-1 рецептора също е свързан с потенциалните невропротективни свойства на лекарството.

Друг ключов ефект на DXM е способността му да блокира обратното захващане на норепинефрин - невротрансмитер, участващ в бдителността и реакцията на стрес. Това може да доведе до повишена активност на симпатиковата нервна система, което може да доведе до физически ефекти като повишен сърдечен ритъм и кръвно налягане при по-високи дози. Този адренергичен ефект може да допринесе и за стимулиращите и понякога предизвикващи тревожност усещания, които потребителите изпитват при прием на DXM.

Метаболитът на DXM, декстрорфан, също допринася за цялостния му фармакологичен профил. Декстрорфанът се произвежда в черния дроб от ензима CYP2D6 и има сходни антагонистични свойства на NMDA рецепторите, но може да има и допълнителни ефекти върху сигма рецепторите и опиоидните рецептори. Лица с различни нива на активност на CYP2D6 (поради генетични различия или лекарствени взаимодействия) могат да метаболизират DXM по различен начин, което може значително да повлияе на интензивността и продължителността на ефектите му.


Пирацетам действа основно чрез модулиране на невротрансмисията и засилване на невропластичността, въпреки че точният му механизъм не е напълно изяснен. Той е част от клас лекарства, наречени ноотропи или когнитивни подобрители, и се счита за прототип на този клас. Смята се, че ефектите на пирацетам се дължат на взаимодействието му с различни невротрансмитерни системи, включително ацетилхолин и глутамат, както и на влиянието му върху невронните мембрани и невросъдовата функция.

Основното действие на пирацетам е свързано с подобряване на флуидността на невронните мембрани. Той взаимодейства с полярните главни групи на фосфолипидите в клетъчните мембрани, което повишава мембранната течливост и по този начин подобрява функцията на мембранно свързаните протеини като рецептори и йонни канали. Тази повишена флуидност подобрява предаването на сигнали в невроните, като повишава ефективността на невротрансмисията. По този начин пирацетам влияе положително върху комуникацията между невроните, която е от решаващо значение за процесите на учене и памет.

Пирацетам оказва влияние и върху холинергичната система, по-специално като увеличава използването на ацетилхолин - невротрансмитер, важен за паметта и когнитивните функции. Смята се, че той засилва холинергичната невротрансмисия, като насърчава ефективността на холинергичните рецептори в хипокампуса - мозъчна област, която е от решаващо значение за формирането на паметта. Като повишава активността на ацетилхолина, пирацетам подобрява когнитивните процеси като учене, запазване на паметта и извикване на спомени.

Пирацетам също така модулира глутаматергичната система, по-специално АМРА рецепторите, които играят ключова роля в синаптичната пластичност - способността на мозъка да укрепва или отслабва синапсите с течение на времето, което е основен механизъм за ученето и паметта. Действайки върху тези рецептори, пирацетам засилва дългосрочното потенциране (LTP), което е процесът, който укрепва синаптичните връзки и е в основата на формирането на паметта.

Освен това пирацетам има невропротективни свойства. Доказано е, че той увеличава консумацията на кислород и глюкоза в мозъка, което повишава ефективността на метаболизма, особено в условия на хипоксия (ниска наличност на кислород). Това го прави полезен за предпазване на мозъка от увреждане по време на исхемични събития, като инсулти или преходни исхемични атаки. Смята се също така, че подобрява микроциркулацията, като намалява агрегацията на червените кръвни клетки и подобрява деформируемостта на клетъчните мембрани, което позволява на кръвта да преминава по-лесно през малките капиляри, което подобрява доставката на кислород до мозъчните тъкани.


Комбинирането на DXM и пирацетам може да доведе до редица ефекти поради взаимодействието им с различни невротрансмитерни системи.

Един от потенциалните ефекти от комбинирането на тези две лекарства е подобряването на когнитивната и сетивната обработка. Ролята на пирацетам в подобряването на паметта, ученето и синаптичната ефективност теоретично би могла да смекчи някои от когнитивните нарушения, причинени от DXM, като нарушаване на паметта или влошено съсредоточаване. Пирацетам обаче не противодейства значително на дисоциативните ефекти на DXM, което означава, че потребителите все още могат да изпитват променени възприятия или чувство на откъснатост от реалността.

И двете лекарства оказват влияние върху глутаматергичната активност, макар и по различен начин. Комбинацията може да доведе до сложни взаимодействия в глутаматергичната система, като потенциално промени баланса на възбуждане и потискане в мозъка. Това може да се прояви като засилени или нередовни когнитивни и сетивни ефекти, като повишена чувствителност към стимули или дезорганизирано мислене.

Сърдечно-съдовите и свързаните със серотонина странични ефекти също будят загриженост. Способността на DXM да повишава нивата на серотонин би могла, в комбинация с други серотонинергични вещества, да повиши риска от серотонинов синдром. Въпреки че самият пирацетам не влияе пряко върху серотонина, неговото влияние върху цялостната мозъчна дейност може да засили серотонинергичните ефекти на DXM, увеличавайки вероятността от поява на симптоми като възбуда, объркване или треперене.

В заключение, въпреки че комбинацията от DXM и пирацетам теоретично би могла да подобри някои когнитивни функции, тя носи и рискове, особено поради припокриващите им се ефекти върху невротрансмисията и възможността за нежелани реакции като серотонинов синдром или интензивна дисоциация. Тази комбинация не е широко проучена в дълбочина, така че ефектите ѝ могат да варират значително в зависимост от дозата и индивидуалната неврохимия.

Не сме попадали на потвърдени данни за остри и фатални състояния, свързани с тази комбинация.

🟠 Предвид гореизложеното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голяма предпазливост.
 
Last edited by a moderator:
Top