Кетамин и декстрометорфан (DXM)
Кетаминът е медикамент, който се използва предимно за анестезия и обезболяване, но намира приложение и при лечението на депресия и други психични състояния.
Кетаминът действа предимно като антагонист на N-метил-D-аспартатния (NMDA) рецептор в мозъка. NMDA рецепторите участват в предаването на възбудни сигнали в централната нервна система и играят ключова роля в синаптичната пластичност, паметта и ученето. Като блокира NMDA рецепторите, кетаминът намалява активността на глутамата - основния възбуждащ невротрансмитер в мозъка. Това води до бърз антидепресивен ефект чрез засилване на синаптичните връзки и невронната пластичност.
Кетаминът предизвиква трансоподобно състояние, характеризиращо се със седация, неподвижност, амнезия и изразена аналгезия. Той предизвиква дисоциация между таламокортикалната и лимбичната система, което означава, че мозъкът не може да обработва външни стимули. В по-високи дози кетаминът може да предизвика халюцинации, дисоциация и извънтелесни преживявания, които обикновено се наричат "К-дупка".
Декстрометорфан (DXM ) е често срещана активна съставка в много лекарства за кашлица, които се продават без рецепта. Тя действа предимно като средство за потискане на кашлицата, но има и други фармакологични ефекти. Подобно на кетамина, DXM действа като антагонист на N-метил-D-аспартатните (NMDA) рецептори в мозъка. Като блокира тези рецептори, той може да предизвика дисоциативни и халюциногенни ефекти при по-високи дози.
DXM се свързва със сигма-1 рецепторите, които участват в модулирането на невротрансмисията и имат роля в невропротекцията и невропластичността. DXM инхибира обратното захващане на серотонина, увеличавайки наличността му в мозъка, което може да допринесе за подобряване на настроението, а при високи дози - за серотонинергичен синдром, ако се комбинира с други серотонинергични лекарства. DXM също така инхибира обратното захващане на норепинефрин, което може да допринесе за стимулиращия му ефект.
В по-високи дози NMDA рецепторният антагонизъм на DXM може да доведе до дисоциативни ефекти, подобни на тези на кетамин и фенциклидин (PCP). Тези ефекти могат да включват променено възприемане на времето, пространството и себе си, както и зрителни и слухови халюцинации.
Комбинирането на кетамин и DXM може да доведе до значителни взаимодействия и потенциални странични ефекти.
- Когнитивни увреждания: Комбинацията може да увреди когнитивните функции, което да доведе до объркване, затруднена концентрация и нарушена преценка и двигателна координация.
- Повишено замайване и сънливост: Потребителите могат да изпитат значително замайване и сънливост, което увеличава риска от падания и злополуки.
- Психологически ефекти: И двете лекарства имат дисоциативни свойства, дължащи се на антагонизма им на NMDA рецепторите. Когато се използват заедно, те могат да засилят взаимно дисоциативните и халюциногенните си ефекти, което може да доведе до интензивни и потенциално притеснителни психологически преживявания. Интензивните дисоциативни ефекти могат да бъдат психологически смущаващи, като потенциално могат да доведат до пристъпи на паника, параноя или изостряне на основни психични състояния
- Серотонинов синдром: Тъй като DXM потиска обратното захващане на серотонина, комбинирането му с кетамин (който също има някои серотонинергични ефекти) увеличава риска от серотонинов синдром. Това състояние се характеризира със симптоми като възбуда, объркване, ускорен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, разширени зеници и мускулна скованост.
- Адитивна невротоксичност: Невротоксичните ефекти на всяко от лекарствата могат да се засилят, когато се приемат заедно, което потенциално може да доведе до дългосрочни когнитивни и неврологични проблеми при продължителна или многократна употреба.
При всички положения препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: