Кетамин и мефедрон
Кетаминът и мефедронът са психоактивни вещества, които влияят на централната нервна система по различни начини. Кетаминът е дисоциативен анестетик, който обикновено се използва за облекчаване на болката и успокояване, докато мефедронът е синтетичен стимулант, който предизвиква ефекти, подобни до известна степен на MDMA и други евфостими.
Кетаминът е категоризиран като неконкурентен антагонист на NMDA рецептора, който е глутаматен рецептор. Този рецептор играе ключова роля в това да позволява преминаването на електрически сигнали между невроните в главния и гръбначния мозък. Дисоциативите като кетамин действат чрез блокиране на NMDA рецепторите, което води до прекъсване на връзката между невроните и може да причини загуба на усещане, затруднено движение и добре познатото състояние, наречено "К-дупка". Този механизъм на действие предизвиква и дисоциативни или халюциногенни ефекти, които могат да бъдат желани за развлекателна употреба, но могат да бъдат и обезпокоителни или дезориентиращи.
Установено е, че във високи дози кетаминът се свързва с μ-опиоидните рецептори, но без агонистична активност. Освен това е доказано, че той взаимодейства със сигма-рецепторите при плъхове, мускариновите рецептори, низходящите моноаминергични пътища на болката и волтаж-гарантираните калциеви канали. Установено е, че както при субанестетични, така и при напълно анестетични дози, кетаминът блокира изчерпването на серотонина в мозъка чрез инхибиране на 5-НТ рецепторите, а не чрез инхибиране на моноаминооксидазата.
Мефедронът (4-метилметакатинон), от друга страна, е синтетичен катинон, който действа като стимулант, като повишава активността на някои невротрансмитери в мозъка. Благодарение на химическата си структура мефедронът действа едновременно като освобождаващ агент и инхибитор на обратното захващане на моноаминовите невротрансмитери като серотонин, допамин и норадреналин. Това може да помогне да се обяснят еуфоричните и стимулиращите ефекти, свързани с употребата на мефедрон. Той често се използва като развлекателен наркотик поради еуфоричните и енергизиращите си ефекти, но може също така да предизвика тревожност, възбуда и психоза при някои потребители.
Когато кетаминът и мефедронът се приемат заедно, те могат да си взаимодействат по непредсказуем начин, което води до потенциално опасни странични ефекти. Точните механизми на взаимодействие не са добре проучени, но се смята, че двете вещества могат да засилят взаимно ефектите си върху мозъка и тялото. Това може да доведе до повишен риск от нежелани реакции и предозиране.
Някои потенциални нежелани реакции на кетамин включват гадене, повръщане, замаяност и промени в кръвното налягане и сърдечния ритъм. Мефедронът може да предизвика подобни странични ефекти, както и възбуда, тревожност и параноя.
Комбинирането на кетамин и мефедрон може да доведе до редица опасни странични ефекти и взаимодействия:
Синергични ефекти: Комбинираната употреба на дисоциативен анестетик и стимулант може да доведе до непредсказуемо и интензивно преживяване, което увеличава риска от нежелани психологически реакции, като тревожност, параноя, халюцинации, мания, объркване и дезориентация, припадъци или конвулсии и дори психотични състояния/.
Сърдечно-съдови рискове: Известно е, че мефедронът повишава сърдечната честота и кръвното налягане, докато кетаминът също може да има непредсказуеми ефекти върху сърдечно-съдовата система. Комбинацията може да доведе до повишен риск от усложнения, свързани със сърцето.
Невротоксичност: И двете вещества могат потенциално да предизвикат невротоксични ефекти. Комбинацията може да увеличи риска от дългосрочно увреждане на мозъка.
Нарушена преценка и координация: Комбинацията от дисоциативния ефект на кетамина и стимулацията от мефедрона може да доведе до лошо вземане на решения, повишено рисково поведение и нарушен двигателен контрол, което увеличава риска от злополуки и наранявания.
Независимо от това, в отзивите на тези, които са използвали тази комбинация с повишено внимание, опит, правилна настройка и настройки, се отбелязва интензивният и ясно засилен ефект на веществата. Което от своя страна не отменя опасностите, изброени по-горе.
Хората отбелязват изключителната интензивност на ефекта спрямо дозите на веществата поотделно.
За да се намали натоварването на носната лигавица, мефедронът може да се приема перорално чрез бомбардиране, което ще се отрази на режима на дозиране и времето.
Като се има предвид горното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голямо внимание.
Last edited by a moderator: