Кетамин и фенциклидин (PCP)
Кетаминът, известен едновременно като медицински анестетик и психоактивно вещество, действа чрез няколко механизма в мозъка, като въздейства върху различни невротрансмитерни системи. Кетаминът действа предимно като антагонист на NMDA (N-метил-D-аспартат) рецепторите в мозъка. Като блокира тези рецептори, кетаминът намалява действието на глутамата - основния възбуждащ невротрансмитер в централната нервна система. Това води до намаляване на невронната активация и възбудимост, което е от основно значение за неговите анестетични и дисоциативни ефекти.
Установено е, че кетаминът взаимодейства и с моноаминови невротрансмитери като допамин и серотонин, въпреки че тези ефекти са по-малко директни от действието му върху NMDA рецепторите. Тези взаимодействия допринасят за повишаване на настроението и антидепресивни ефекти. Съществуват данни, които предполагат, че кетаминът може да взаимодейства с опиоидните рецептори, което допринася за неговите аналгетични (болкоуспокояващи) свойства.
Фенциклидинът (PCP), първоначално разработен като анестетично лекарство, сега е по-известен като развлекателен наркотик поради дълбоките си психоактивни ефекти. Основният механизъм на действие на PCP е като неконкурентен антагонист на NMDA (N-метил-D-аспартат) рецептора, вид глутаматен рецептор. Подобно на кетамин PCP инхибира тези рецептори и намалява активността на глутамата, което води до променени възприятия, халюцинации и дисоциативни състояния. Това се дължи на намалената възбуждаща сигнализация в мозъка.
Известно е, че PCP инхибира обратното захващане на допамина - невротрансмитер, свързан с настроението, мотивацията и възнаграждението. Това повишава нивата на допамин в мозъка и допринася за променящите настроението ефекти на PCP.
Повишаването на допамина може да доведе до стимулиращи ефекти, като например повишена енергия и еуфория.
PCP действа и като агонист на сигма-1 рецепторите, което може да допринесе за халюциногенните и психотомиметичните му ефекти. PCP може да промени ацетилхолиновата невротрансмисия, като повлияе на паметта и когнитивните функции. Има данни, които предполагат известно взаимодействие с опиоидните рецептори, но това не е основният начин на действие.
Сложното взаимодействие на PCP с множество невротрансмитерни системи в мозъка е в основата на силните му психоактивни ефекти.
Когато се комбинират, кетаминът и PCP могат непредсказуемо да засилят взаимно ефектите си. Антагонизмът на NMDA може да стане по-дълбок, което води до по-дълбоко състояние на дисоциация. Комбинираното въздействие върху допаминовите и серотониновите системи може да доведе до интензивни психологически ефекти, включително халюцинации и потенциално опасни промени в поведението.
Странични ефекти и опасности:
- Психологически ефекти: Халюцинации, заблуди, силна дисоциация и загуба на реалност, психоза.
- Физически рискове: Повишена сърдечна честота и кръвно налягане, респираторна депресия, потенциална невротоксичност, повръщане.
- Поведенчески промени: Често се наблюдават дезинхибиране, агресивно поведение и нарушена преценка.
- Пристрастяване и зависимост: И двете вещества имат потенциал за злоупотреба, като PCP е особено известен със своите пристрастяващи свойства.
И кетаминът, и PCP са дисоциативи, но имат различни фармакологични профили и ефекти. Комбинирането на тези вещества може да бъде изключително опасно поради силните им и непредсказуеми синергични ефекти. То може да доведе до тежки физически и психологически последици, което го прави изключително опасна практика.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: