LSD и опиати за инжектиране
LSD (диетиламид на лизергиновата киселина) оказва своето въздействие, като взаимодейства с невротрансмитерните системи на мозъка, най-вече със системата на серотонина. Серотонинът, или 5-хидрокситриптамин (5-HT), участва в регулирането на настроението, възприятието и познанието. Действието на ЛСД е особено насочено към 5-HT2A рецептора, подтип серотонинови рецептори, открити във високи концентрации в кората на главния мозък и други мозъчни области, участващи в сетивното възприятие и мисленето от по-висок порядък.
Когато LSD попадне в мозъка, той се свързва с 5-HT2A рецепторите и ги активира. Това активиране не просто имитира нормалните ефекти на серотонина; вместо това то нарушава обичайните сигнални пътища по сложен начин. Резултатът е значителна промяна във възприятията, мисленето и емоциите. Това смущение може да се разбере по няколко основни начина:
1. Сетивна обработка и възприятие: Рецепторите 5-HT2A са силно ангажирани в обработката на сетивната информация, особено в области като зрителната кора и слуховите центрове. Когато ЛСД се свърже с тези рецептори, той променя начина, по който се интерпретира сетивната информация. Това води до ярки зрителни изкривявания или халюцинации, променени слухови преживявания и промяна във възприемането на пространството и времето.
2. Повишена кортикална възбуда: ЛСД стимулира освобождаването на глутамат, който е основният възбуждащ невротрансмитер на мозъка. Това води до повишаване на кортикалната активност, особено в областите, свързани със зрителната и сетивната обработка. Мозъкът става хиперактивен по отношение на начина, по който обработва стимулите. Това е една от причините за повишената осъзнатост или увеличаването на детайлите, за които потребителите често съобщават.
3. Променена свързаност между мозъчните области: ЛСД насърчава засилената комуникация между мозъчни региони, които обикновено не си взаимодействат толкова пряко. Изследвания с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) показват, че по време на ЛСД преживяване мозъчните мрежи, които обикновено са разделени, започват да си взаимодействат по-свободно. Например зрителният кортекс може да общува повече с мрежата на режима по подразбиране (default mode network - DMN), която участва в самореференциалното мислене и егото. Това може да обясни защо употребяващите често изпитват чувство за разтваряне на егото, при което границите между тях и външния свят сякаш се размиват, което води до усещане за единство или единство със заобикалящата ги среда.
4. Ефекти върху мрежата на режима по подразбиране (DMN): DMN е набор от мозъчни области, които са активни, когато не сме фокусирани върху външния свят, например по време на сънуване, интроспекция и самоанализ. ЛСД нарушава нормалното функциониране на DMN, за което се смята, че допринася за преживяването на разпадане на егото или загуба на самоидентичност. Потребителите често съобщават, че се чувстват сякаш са надхвърлили чувството си за себе си, изпитвайки свързаност с всичко около себе си.
5. Активност на допамина и норепинефрина: Макар че основното действие на ЛСД се осъществява чрез серотонина, той взаимодейства и с рецепторите за допамин и норепинефрин. Допаминът участва в мозъчните пътища за възнаграждение и удоволствие, а норепинефринът влияе върху възбудата и бдителността. Тези взаимодействия могат да обяснят някои от стимулиращите и еуфоричните ефекти на LSD, както и повишената емоционална интензивност и енергийните нива по време на трип.
Инжектируемите опиати, като хероин, морфин и фентанил, действат чрез взаимодействие с опиоидните рецептори на мозъка, които са част от естествената система за болка и възнаграждение на организма. Тези рецептори са разположени в цялата централна нервна система и обикновено се активират от ендорфините, естествените химикали за облекчаване на болката в организма. Когато се инжектират опиати, те заливат мозъка и тялото с мощни синтетични или естествени съединения, които се свързват с тези опиоидни рецептори, предизвиквайки редица физиологични и психологически ефекти.
След като опиатите достигнат до мозъка, те преминават кръвно-мозъчната бариера и се свързват предимно с му-опиоидните рецептори. Тези рецептори са концентрирани в областите на мозъка, които регулират болката, възнаграждението и емоционалния отговор, като мозъчния ствол, лимбичната система и гръбначния мозък. Като се свързват с тези рецептори, опиатите потискат предаването на сигналите за болка, което води до аналгетичен (болкоуспокояващ) ефект. Ето защо инжекционните опиати се използват в медицината за облекчаване на силна болка, както в случая с морфина, който често се прилага в болниците за остра болка след операция или нараняване.
Освен облекчаване на болката опиатите предизвикват и освобождаване на големи количества допамин в мозъчните вериги за възнаграждение, особено в nucleus accumbens. Допаминът е невротрансмитер, свързан с удоволствието и възнаграждението, и този прилив на допамин създава интензивно чувство на еуфория и благополучие.
Всеки опиат има малко по-различен профил. Хероинът например бързо се превръща в морфин, след като попадне в мозъка, но тъй като преминава по-бързо кръвно-мозъчната бариера, ефектът се усеща по-интензивно и незабавно в сравнение с другите опиати. Фентанилът, от друга страна, е много по-силен от хероина или морфина - около 50 до 100 пъти по-силен от морфина. Дори малко количество фентанил може да предизвика дълбоко облекчаване на болката и еуфория, но също така носи много по-висок риск от предозиране, тъй като потиска способността на мозъка да регулира дишането.
Комбинирането на ЛСД и инжекционни опиати внася широк спектър от сложни и потенциално опасни ефекти.
Един от значителните рискове е потискането на дишането. Опиатите потискат дишането, като действат върху мозъчния ствол, а високите дози или мощните опиати като фентанил могат да доведат до фатална дихателна недостатъчност. Въпреки че ЛСД не влияе пряко върху дишането, той може да наруши възприятието и преценката, като потенциално прикрие предупредителните признаци за предстоящо предозиране. Човек, който е под въздействието на двете вещества, може да не разпознае или да не реагира на опасните нива на седация, причинени от опиатите, което прави свръхдозата много по-вероятна.
Освен това, тъй като ЛСД може да предизвика хиперактивност или безпокойство, това може парадоксално да маскира временно седативните ефекти на опиатите, създавайки фалшиво усещане за безопасност преди внезапния срив на свръхдоза.
От психологическа гледна точка халюциногенните свойства на ЛСД могат да повлияят дълбоко на настроението и мисловните модели. Когато се комбинира с опиати, силната еуфория от опиата може да доведе до засилени емоционални или дори духовни преживявания. Съществува обаче и риск от емоционална дисрегулация, при която дисоциативните или халюцинаторните ефекти на ЛСД се комбинират с предизвиканото от опиатите изтръпване, създавайки екстремни емоционални колебания или объркване. Потребителите могат да се почувстват откъснати от реалността, да изпаднат в ужасяващи заблуди, да изострят тревожността и паниката.
Освен това употребата на полисубстанции, включваща тези наркотици, е свързана с по-висок риск от дългосрочни проблеми с психичното здраве. Хроничните употребяващи могат да развият разстройство на възприятието, свързано с халюциногени (HPPD), или персистираща психоза, която може да се влоши от психологическите симптоми на отнемане, свързани с употребата на опиати.
По този начин комбинирането на LSD с инжекционни опиати засилва опасностите от двата наркотика, създавайки непредсказуема смес от халюциногенна свръхстимулация и седация, предизвикана от опиоиди, която драстично увеличава риска от предозиране, психични кризи и дългосрочно увреждане на мозъчната функция.
Не сме попадали на потвърдени данни за остри и фатални състояния, свързани с тази комбинация. В същото време няма признаци за стойностни положителни рекреационни ефекти, които биха могли да покрият рисковете от тази комбинация.
Предвид гореизложеното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голямо внимание.
Last edited by a moderator: