МАОИ и SSRI
МАОИ са за инхибитори на моноаминооксидазата.
А SSRIs е за селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.
Най-популярните представители и на двата класа вещества са антидепресантите.
MAOIs: Моклобемид, фенелзин, транилципромин, селегилин.
SSRIs: Циталопрам, есциталопрам, флуоксетин, флувоксамин, пароксетин, сертралин.
Комбинацията от МАОИ и ССРИ може да доведе до непредсказуема синергия на действието им и развитие на серотонинов синдром.
Това се случва, тъй като МАОИ унищожават моноаминооксидазата - ензим, необходим за разрушаването на серотонина и други невротрансмитери. А за SSRI е известно, че допринасят за натрупването на същите тези трансмитери. Без моноаминооксидаза организмът не може да елиминира излишъка им, което позволява натрупването им до много опасни нива.
И именно поради това двупосочно повишаване на нивата на моноамините, и по-специално на серотонина, при комбинация от МАОИ и СИОЗС ще се развие серотонинов синдром в тежка форма.
Синдромът ще се прояви чрез значително повишаване на налягането и ускоряване на пулса. На фона на което ще се появи маниакално състояние с мисловни състезания, ускорен неясен говор, масковидно лице, повишено изпотяване, нарушения на съня, хиперактивност с мускулна хипертония и ригидност (особено в краката). По-рядко - конвулсивни припадъци, объркване и дезориентация.
Но най-голямата опасност ще бъде хипертермията. Температурата може да се повиши внезапно до повече от 41 °C. Поради това бързо се развиват сърдечносъдови нарушения, които могат да доведат до смърт. Този вариант на серотониновия синдром се нарича още злокачествен.
При развитие на състояние, наподобяващо серотонинов синдром, особено ако се знае, че лицето е приемало или приема серотонинергични лекарства, трябва незабавно да се извика линейка.
Прогнозата за възстановяване в болнични условия обикновено е добра, ако серотониновият синдром е правилно и бързо диагностициран. Лечението се състои в спиране на всички серотонинергични лекарства и осигуряване на поддържащи грижи за овладяване на възбудата и хипертермията, обикновено с бензодиазепини.
Повечето пациенти се възстановяват в рамките на 1 седмица след спирането на лекарството, което е причинило серотониновия синдром. Много от случаите на разстройството отзвучават в рамките на 24 до 72 часа след започване на лечението и преустановяване на приема на серотонинергични средства. Въпреки това при пациенти, лекувани с лекарства с дълъг полуживот, активни метаболити или удължена продължителност на действие, симптомите могат да продължат дълго време.
Няколко примера за това какви почивки се препоръчва да се спазват при смяна на антидепресант от една група в друга:
а) След премахването на флуоксетин преди назначаването на необратим МАОИ е необходимо да се поддържа пауза от 5-8 седмици.
б) След спиране на циталопрам или флувоксамин е необходимо да се спазва пауза от поне 1 седмица преди назначаването на МАОИ,
в) След преустановяване на приема на пароксетин или сертралин - най-малко 2 седмици.
г) При преминаване от необратими МАОИ към SSRI трябва да се поддържа почивка от 4 седмици. Съществуват изключения, но смисълът е ясен.
Въпреки това е възможно едновременното комбиниране на някое от тези вещества. Но само по лекарско предписание и с голяма вероятност в болнични условия.
Ако приемате някое от лекарствата от тези фармакологични групи, бъдете внимателни с всяка комбинация от вещества, които повишават нивата на серотонин.
Въпросът за диетата по отношение на МАОИ е предмет на отделно обсъждане.
Last edited by a moderator:
