MDMA и сънотворни
MDMA (3,4-метилендиоксиметамфетамин), често наричан с уличните си имена като "екстази" или "моли", действа едновременно като стимулант и психеделик, като предизвиква ефекти, които включват повишена енергия, емоционално извисяване и променени сетивни възприятия.
Основното действие на MDMA е да увеличава освобождаването на невротрансмитери, особено на серотонин, допамин и норепинефрин, от нервните клетки в мозъка. Това освобождаване води до повишаване на настроението и енергийните нива, характерни за ефекта на MDMA.
Освен че стимулира освобождаването на невротрансмитери, MDMA също така инхибира тяхното обратно захващане (процесът, при който невротрансмитерите се абсорбират обратно от нервните клетки, след като са били освободени). Това потискане, особено за серотонина, удължава и усилва действието на невротрансмитера в мозъка, като допринася допълнително за повишаването на настроението и емпатогенните ефекти на MDMA.
Повишената наличност на серотонин, допамин и норепинефрин в синаптичната цепнатина (празнината между невроните) засилва невротрансмисията и води до различните психологически ефекти, свързани с MDMA. По-специално серотонинът оказва значително въздействие върху настроението, апетита, съня и възприятията, докато допаминът и норепинефринът са по-тясно свързани с енергийните нива, бдителността и системата за възнаграждение.
Макар че MDMA може да предизвика чувство на еуфория и свързаност, той също така има потенциал за отрицателни последици и рискове за здравето. Те могат да включват дехидратация, хипертермия, серотонинов синдром (потенциално фатално състояние, причинено от прекомерно количество серотонин в мозъка) и ефекти на прибиране, като депресия, тревожност и нарушения на съня. Повтарящата се употреба може да доведе до толерантност, зависимост и дългосрочни промени в мозъчната химия, особено в серотониновата система, които могат да повлияят на настроението, паметта и емоционалната обработка.
Сънотворните или хипнотиците са широка категория лекарства, използвани за улесняване на заспиването или за поддържане на съня през цялата нощ. Те действат чрез различни механизми в зависимост от класа си, като въздействат върху различни невротрансмитери или системи в мозъка.
- Бензодиазепините засилват ефекта на невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (ГАМК) в мозъка. ГАМК е основният инхибиторен невротрансмитер, което означава, че забавя мозъчната активност. Като повишават ефикасността на GABA, бензодиазепините насърчават релаксацията, седацията и намаляването на тревожността. Примери: Temazepam (Restoril), Lorazepam (Ativan), Diazepam (Valium).
- Известни още като "Z-наркотици", небензодиазепиновите хипнотици действат върху същите GABA рецептори като бензодиазепините, но по по-селективен начин. Те са насочени конкретно към рецепторите, участващи в регулирането на съня, което теоретично ги прави по-безопасни и с по-малко странични ефекти. Zolpidem (Ambien), Eszopiclone (Lunesta), Zaleplon (Sonata).
- Агонисти на мелатониновия рецептор. Тези медикаменти имитират действието на мелатонина - хормон, който регулира цикъла сън-бодърстване. Като активират мелатониновите рецептори в мозъка, те спомагат за нулиране на вътрешния часовник на организма, насърчавайки сънливостта в подходящото време. Рамелтеон (Rozerem), Тасимелтеон (Hetlioz).
- Антагонисти на орексиновите рецептори. Орексинът е невротрансмитер, който регулира възбудата, бодърстването и апетита. Антагонистите на орексиновите рецептори действат, като блокират действието на орексина, като по този начин намаляват будността и насърчават съня. Суворексант (Belsomra), Лемборексант (Dayvigo).
- Антидепресанти. Някои антидепресанти могат да насърчават съня чрез модулиране на невротрансмитерите, участващи в съня и настроението, като серотонин и норепинефрин. Въпреки че не е основната им употреба, те се предписват при безсъние, особено при лица със съпътстваща депресия или тревожност. Тразодон (Desyrel), миртазапин (Remeron).
- Антихистамини. Предлагани без рецепта, тези сънотворни средства действат, като блокират хистаминовите рецептори в мозъка. Хистаминът участва в бодърстването, така че неговото потискане насърчава сънливостта. Дифенхидрамин (Benadryl, Sominex), доксиламин (Unisom).
Комбинирането на MDMA със сънотворни може да доведе до непредсказуеми и потенциално вредни взаимодействия поради противоположните им ефекти върху централната нервна система (ЦНС): MDMA е стимулант-психеделик, а повечето сънотворни - депресанти.
Както MDMA, така и някои сънотворни (особено тези, които могат да повлияят на нивата на серотонина) могат да увеличат риска от серотонинов синдром - потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с висока телесна температура, възбуда, тремор и др.
Стимулиращите ефекти на MDMA биха могли да противодействат на седативните ефекти на сънотворните хапчета, което потенциално може да доведе до намаляване на ефикасността на сънотворните лекарства.
Употребата на сънотворни с MDMA може да увеличи риска от прекомерно потискане на ЦНС, което да доведе до свръхседация, нарушен двигателен контрол, дихателна депресия и загуба на съзнание в тежки случаи.
- Повишен риск от предозиране и здравословни усложнения. Смесването на MDMA със сънотворни таблетки повишава риска от предозиране и други здравословни усложнения поради контрастните ефекти на стимулиране и успокояване на централната нервна система.
- Нарушения на съня. Докато MDMA може да причини безсъние, нарушения на съня и променени цикли на сън и бодърстване поради въздействието си върху невротрансмитери като серотонин, сънотворните хапчета имат за цел да противодействат на тези ефекти, като насърчават сънливостта и съня. Комбинацията обаче може да доведе до непредсказуеми модели на сън, неефективни резултати от приема на сънотворни лекарства или до изостряне на проблемите със съня след употреба на MDMA.
- Потенциал за серотонинов синдром. Както MDMA, така и някои класове сънотворни (антидепресанти) могат потенциално да увеличат риска от серотонинов синдром - опасно състояние, произтичащо от твърде много серотонин в мозъка.
- Дневна сънливост и ефекти на махмурлук. Много хора изпитват ефекта "махмурлук" от сънотворните, който се характеризира със сънливост, замаяност и когнитивни нарушения на следващия ден след употребата им. Тези ефекти могат да бъдат утежнени от последващите ефекти на MDMA, което може да повлияе на ежедневното функциониране.
- Опасни поведенчески ефекти. Някои предписани сънотворни лекарства могат да доведат до парасомнии, които представляват смущаващо поведение по време на сън, като ходене насън. Тези рискове могат да се засилят, когато тези лекарства се комбинират с MDMA, който също променя когнитивните и физическите функции.
Някои лица могат да използват сънотворни след прием на MDMA, за да неутрализират стимулиращите ефекти и да помогнат при слизането от наркотиците, като се стремят да облекчат безсънието или възбудата по време на вторичните ефекти на наркотика. В този случай комбинацията може да донесе обективни ползи. Но тук са важни времето (приемане на сънотворни при спад или след края на основните ефекти на MDMA), дозите и личната поносимост. Важно е също така да се спазват основните принципи за намаляване на вредите.
До момента няма доказателства за някакъв стойностен положителен рекреационен ефект от еднократната комбинация на тези вещества, който да компенсира рисковете, свързани с тази комбинация.
Предвид гореизложеното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голямо внимание.
Last edited by a moderator: