Глобалната комисия по политиката в областта на наркотиците наскоро публикува последния си доклад относно световния проблем с наркотиците. Докладът очертава обществените възприятия и призовава за разсейване на митовете за психоактивните вещества и хората, които ги употребяват, тъй като негативните нагласи и ирационалният страх замъгляват съзнанието на обикновените граждани и на управляващите, когато става въпрос за разработване на ефективна и хуманна политическа програма в тази област.
Именно наркофобията и свързаните с нея предразсъдъци са до голяма степен отговорни за факта, че днес доминиращият модел на политиката по отношение на наркотиците в света е прохибиционизмът, т.е. полицейската забрана.А за да се подобри ситуацията и да се намалят вредите от употребата на наркотици, това отношение трябва да се промени.
Комисията се състои от видни обществени интелектуалци, дванадесет бивши държавни глави, бивш генерален секретар на ООН и трима лауреати на Нобелова награда за мир. За тринадесета поредна година тя насочва вниманието ни към факта, че политиката на "война срещу наркотиците" през последните петдесет и повече години е пълен провал, тъй като нито една от нейните цели не е постигната, да не говорим, че самите тези цели повдигат много въпроси.
Именно наркофобията и свързаните с нея предразсъдъци са до голяма степен отговорни за факта, че днес доминиращият модел на политиката по отношение на наркотиците в света е прохибиционизмът, т.е. полицейската забрана.А за да се подобри ситуацията и да се намалят вредите от употребата на наркотици, това отношение трябва да се промени.
Комисията се състои от видни обществени интелектуалци, дванадесет бивши държавни глави, бивш генерален секретар на ООН и трима лауреати на Нобелова награда за мир. За тринадесета поредна година тя насочва вниманието ни към факта, че политиката на "война срещу наркотиците" през последните петдесет и повече години е пълен провал, тъй като нито една от нейните цели не е постигната, да не говорим, че самите тези цели повдигат много въпроси.
Основната цел е свят без наркотици. В него хората се наслаждават на своето съществуване и на необузданото потребление на блага и семейни ценности в пълна капиталистическа хармония със самите себе си, без помощта на каквито и да било вещества.
Членовете на Комисията ни обръщат внимание на факта, че тази цел е не само непостижима (никой със здрав разум не би отрекъл това), но и че тя е изначално погрешна.
Наркотиците, или по-точно психоактивните вещества, съпътстват хората от векове; те са помагали на нашите предци да опознаят себе си и света около тях, да се справят с болката и умората, да общуват, да забравят обидите и да правят секс.
Според някои хипотези, като например прословутата теория на Терънс Маккена, такива вещества (по-конкретно псилоцибинови гъби) са изиграли ключова роля в превръщането на изправения човек в разумен човек. Дали това е вярно, или не, все още е трудно да се провери, но няма съмнение, че през цялата си история хората са изучавали свойствата на наркотиците, внимателно са ги систематизирали и са предавали знанията си от поколение на поколение.
По този начин тези вещества са заемали важно място в човешката култура. Някои променящи света или настроението растения са били използвани за ритуални, религиозни и церемониални цели.
Членовете на Комисията ни обръщат внимание на факта, че тази цел е не само непостижима (никой със здрав разум не би отрекъл това), но и че тя е изначално погрешна.
Наркотиците, или по-точно психоактивните вещества, съпътстват хората от векове; те са помагали на нашите предци да опознаят себе си и света около тях, да се справят с болката и умората, да общуват, да забравят обидите и да правят секс.
Според някои хипотези, като например прословутата теория на Терънс Маккена, такива вещества (по-конкретно псилоцибинови гъби) са изиграли ключова роля в превръщането на изправения човек в разумен човек. Дали това е вярно, или не, все още е трудно да се провери, но няма съмнение, че през цялата си история хората са изучавали свойствата на наркотиците, внимателно са ги систематизирали и са предавали знанията си от поколение на поколение.
По този начин тези вещества са заемали важно място в човешката култура. Някои променящи света или настроението растения са били използвани за ритуални, религиозни и церемониални цели.
Опитите за "борба" сразлични вещества също съществуват от дълго време. Допуснати са много грешки поради глобалните трансформации в социалното взаимодействие. Така например началото на модерността, преконфигурацията на света след откриването на нови континенти от европейците, разширяването на търговските отношения - всичко това е довело до факта, че някои вещества, традиционни за определени региони, са "мигрирали"в други страни, където са били новост.
Подобни заимствания бяха съпроводени със страхове и законодателни ексцесии. Така например кафето и тютюнът са били характеризирани негативно в редица европейски страни: някъде тези новости са били приемани с голям ентусиазъм, а някъде с подозрение, понякога толкова силно, че дори са правени опити да бъдат забранени.
Тютюнът, внесен от Колумб от Америка през 1493 г., скоро започва да се разпространява в цяла Европа, но не навсякъде процесът е бил под контрол. Например в Османската империя, където тютюнът се появява през XVI в. и се използва като лекарство, през 1633 г. отношението се променя и султан Мурад IV въвежда смъртно наказание за пушене. Но и тук забраната се оказва неефективна и е отменена от следващия владетел, който вместо това започва да облага търговията с тютюн.
Подобни заимствания бяха съпроводени със страхове и законодателни ексцесии. Така например кафето и тютюнът са били характеризирани негативно в редица европейски страни: някъде тези новости са били приемани с голям ентусиазъм, а някъде с подозрение, понякога толкова силно, че дори са правени опити да бъдат забранени.
Тютюнът, внесен от Колумб от Америка през 1493 г., скоро започва да се разпространява в цяла Европа, но не навсякъде процесът е бил под контрол. Например в Османската империя, където тютюнът се появява през XVI в. и се използва като лекарство, през 1633 г. отношението се променя и султан Мурад IV въвежда смъртно наказание за пушене. Но и тук забраната се оказва неефективна и е отменена от следващия владетел, който вместо това започва да облага търговията с тютюн.
В САЩ са приети първите закони, забраняващи редица други вещества - например Законът Харисън от 1914 г. криминализира опиатите и кокаина, чиято употреба по това време е широко разпространена. Така през 1971 г. президентът Ричард Никсън ще нарече епохата "войната срещу наркотиците".
В началото на XX в. се поставя и началото на пропагандна кампания, чиято цел е да разпали истерия срещу наркотиците в обществото и върху надигащите се вълни на тази параноя да привлече нови икономически и политически ресурси за поддържане на апарата за борба с наркотиците.
Пропагандната машина за борба с наркотиците, започнала своя маховик още през 30-те години на миналия век в Съединените щати, създаде стереотипите, предразсъдъците и страховете, които царят и днес и които не са загубили властта си над нашето съзнание и до днес.
Бащата на тази пропаганда е Хари Анслингер, човекът, който постига създаването на Федералното бюро по наркотиците на САЩ буквално от нищото. Неговият политически инструмент беше наркоистерията, изградена върху откровен расизъм. Борбата срещу някои вещества вече се основаваше на ксенофобия. Стратегията на Анслингер е ясна от няколко негови известни цитата.
В началото на XX в. се поставя и началото на пропагандна кампания, чиято цел е да разпали истерия срещу наркотиците в обществото и върху надигащите се вълни на тази параноя да привлече нови икономически и политически ресурси за поддържане на апарата за борба с наркотиците.
Пропагандната машина за борба с наркотиците, започнала своя маховик още през 30-те години на миналия век в Съединените щати, създаде стереотипите, предразсъдъците и страховете, които царят и днес и които не са загубили властта си над нашето съзнание и до днес.
Бащата на тази пропаганда е Хари Анслингер, човекът, който постига създаването на Федералното бюро по наркотиците на САЩ буквално от нищото. Неговият политически инструмент беше наркоистерията, изградена върху откровен расизъм. Борбата срещу някои вещества вече се основаваше на ксенофобия. Стратегията на Анслингер е ясна от няколко негови известни цитата.
"В Съединените щати има общо 100 000 пушачи на марихуана и повечето от тях са негри, латиноамериканци, филипинци и шоумени. Тяхната сатанинска музика, джаз и суинг са резултат от употребата на марихуана. Същата тази марихуана кара белите жени да търсят сексуална близост с негри, шоумени и други. Марихуаната кара негрите да мислят, че са толкова добри, колкото и белите мъже. Основната причина за забрана на марихуаната е нейният ефект върху дегенериралите раси".
В онези дни щеше да е невъзможно да се набавят значителните средства, необходими на Анслингер за борба с тревата, без да се разпространяват агресивно ужасяващи митове за въздействието на този ужасен наркотик върху хората: той прави от жените необуздани курви, а от мъжете - убийци и изнасилвачи.
Инициаторът на безумната кампания обаче получава това, което иска, и получава парите за създаването на Бюрото. За борбата с "опасните наркотици" започват да се отпускат все повече бюджетни средства. Истерията започнала да се разпространява и в други страни.
До началото на ХХ век опитите за забрана и регулиране на веществата били по-скоро локални, но още през 1912 г. на първата Международна конференция по опиума в Хага била подписана конвенция за контрол на производството и търговията с морфин, кокаин и техните производни.
След Втората световна война, в епохата на поредните бурни глобални трансформации, включително и в международните отношения, държавите решили да укрепят тези договорености. Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г. консолидира система на световната политика в областта на наркотиците, която е в сила и до днес. В доклада на Глобалната комисия се отбелязва, че в текста на това споразумение се използва истерично оцветен език, което е уникален случай в световното право.
Инициаторът на безумната кампания обаче получава това, което иска, и получава парите за създаването на Бюрото. За борбата с "опасните наркотици" започват да се отпускат все повече бюджетни средства. Истерията започнала да се разпространява и в други страни.
До началото на ХХ век опитите за забрана и регулиране на веществата били по-скоро локални, но още през 1912 г. на първата Международна конференция по опиума в Хага била подписана конвенция за контрол на производството и търговията с морфин, кокаин и техните производни.
След Втората световна война, в епохата на поредните бурни глобални трансформации, включително и в международните отношения, държавите решили да укрепят тези договорености. Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г. консолидира система на световната политика в областта на наркотиците, която е в сила и до днес. В доклада на Глобалната комисия се отбелязва, че в текста на това споразумение се използва истерично оцветен език, което е уникален случай в световното право.
Единната конвенция от 1961 г. например нарича пристрастяването към незаконни наркотици "сериозно зло" - определение, което няма да намерим в нито един друг международен инструмент, независимо дали става въпрос за споразуменията относно геноцида, робството, апартейда, изтезанията или разпространението на ядрени оръжия.
Опитът на Анслингер и други "служители на народа", които спекулират с наркофобията и същевременно я раздухват, е много успешен: политиците са видели, че войната срещу такива "сериозни злини"като белия прах и зелената трева е печеливш вариант в борбата за електорален рейтинг. Доскоро крещенето на безсмислени лозунги като "Наркотиците са зло!" беше задължително в репертоара на всички, които искаха да спечелят властта и да спечелят сърцата на доверчивите и уплашени избиратели.
В същото време експертите напоследък започнаха да обръщат внимание на обществеността върху факта, че статутът на веществата ("легализирани/забранени") няма почти нищо общо с нивото на вредата, която те могат да причинят на здравето.
Например според професор Дейвид Нът от Обединеното кралство една от най-опасните дроги от гледна точка на физиологичните ѝ ефекти и въздействието ѝ върху социалното поведение е алкохолът, "който убива повече хора, отколкото маларията, менингитът, туберкулозата и треската денга взети заедно", но въпреки това е легален в повечето страни.
През 2009 г. Дейвид Нът публикува известната си класация на вредните вещества въз основа на анализ на голям брой научни данни. Докладът на Глобалната комисия съдържа таблица, показваща тези резултати, и тя ясно показва, че нивото на международно регулиране на потреблението и трафика на вещества е напълно случайно и по никакъв начин не е свързано с потенциалната им вреда.
Опитът на Анслингер и други "служители на народа", които спекулират с наркофобията и същевременно я раздухват, е много успешен: политиците са видели, че войната срещу такива "сериозни злини"като белия прах и зелената трева е печеливш вариант в борбата за електорален рейтинг. Доскоро крещенето на безсмислени лозунги като "Наркотиците са зло!" беше задължително в репертоара на всички, които искаха да спечелят властта и да спечелят сърцата на доверчивите и уплашени избиратели.
В същото време експертите напоследък започнаха да обръщат внимание на обществеността върху факта, че статутът на веществата ("легализирани/забранени") няма почти нищо общо с нивото на вредата, която те могат да причинят на здравето.
Например според професор Дейвид Нът от Обединеното кралство една от най-опасните дроги от гледна точка на физиологичните ѝ ефекти и въздействието ѝ върху социалното поведение е алкохолът, "който убива повече хора, отколкото маларията, менингитът, туберкулозата и треската денга взети заедно", но въпреки това е легален в повечето страни.
През 2009 г. Дейвид Нът публикува известната си класация на вредните вещества въз основа на анализ на голям брой научни данни. Докладът на Глобалната комисия съдържа таблица, показваща тези резултати, и тя ясно показва, че нивото на международно регулиране на потреблението и трафика на вещества е напълно случайно и по никакъв начин не е свързано с потенциалната им вреда.
Това, според Комисията, е един от основните проблеми, показващи необходимостта от преразглеждане на неефективните и нехуманни политики по отношение на наркотиците.
Докато хората не започнат да мислят критично за своите ирационални страхове - докато дебатът за "веществата" и тези, които ги употребяват, не се изчисти от истеричното наследство на 30-те години на миналия век - не можем да проведем възрастен и сериозен разговор за различните алтернативи в тази област.
Сред тях са декриминализацията на употребата и притежанието на наркотици и легализацията на наркотиците, т.е. прехвърлянето на контрола върху пазарите на наркотици от престъпните групи към държавата.
Комисарите обръщат специално внимание на езика, който използваме, за да обсъждаме проблема, защото именно езикът определя нашето мислене и възприемане на действителността. Неотдавна хората, които употребяват наркотици, бяха наричани "животни", "зомбита", "гадове"и други термини - и това беше социална норма.
Основната цел и намерение на тези, които правят такъв лексикален избор, очевидно е да дехуманизират "наркоманите", да поддържат негативно обществено мнение за тях. Вследствие на това те могат да бъдат убивани (да вземем поне такъв чудовищен атавизъм като смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, в редица държави или ужасната ситуация във Филипините, когато по призива на президента Дутерте около 14 000 души, заподозрени в употреба на забранени вещества, бяха убити без съд и присъда), измъчвани, отвличани и държани в "рехабилитационни"центрове.
Може да се правят телевизионни репортажи за конфискации на публични домове, в които понякога се показват полуголи жени без тяхно съгласие, и т.н.
Докато хората не започнат да мислят критично за своите ирационални страхове - докато дебатът за "веществата" и тези, които ги употребяват, не се изчисти от истеричното наследство на 30-те години на миналия век - не можем да проведем възрастен и сериозен разговор за различните алтернативи в тази област.
Сред тях са декриминализацията на употребата и притежанието на наркотици и легализацията на наркотиците, т.е. прехвърлянето на контрола върху пазарите на наркотици от престъпните групи към държавата.
Комисарите обръщат специално внимание на езика, който използваме, за да обсъждаме проблема, защото именно езикът определя нашето мислене и възприемане на действителността. Неотдавна хората, които употребяват наркотици, бяха наричани "животни", "зомбита", "гадове"и други термини - и това беше социална норма.
Основната цел и намерение на тези, които правят такъв лексикален избор, очевидно е да дехуманизират "наркоманите", да поддържат негативно обществено мнение за тях. Вследствие на това те могат да бъдат убивани (да вземем поне такъв чудовищен атавизъм като смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, в редица държави или ужасната ситуация във Филипините, когато по призива на президента Дутерте около 14 000 души, заподозрени в употреба на забранени вещества, бяха убити без съд и присъда), измъчвани, отвличани и държани в "рехабилитационни"центрове.
Може да се правят телевизионни репортажи за конфискации на публични домове, в които понякога се показват полуголи жени без тяхно съгласие, и т.н.
Членовете на Комисията препоръчват на нас, и особено на медиите и политиците, да внимаваме за използвания език.
Ако думата "наркозависим" не се използва от порядъчни хора от много години, Комисията предлага да се отиде по-далеч и да се изостави терминът "употребяващ наркотици" и да се замени с "човек, който употребява наркотици", където и в синтактично, и в семантично отношение основната дума е "човек".
В доклада се обръща внимание и на факта, че стигматизиращият език засяга и самите хора, които употребяват наркотици, и особено тези, които са зависими от тях. Фиксирани върху "стигмата",наложена от обществото, те престават да вярват в собствените си сили, започват да се смятат за нищожества, "роби" нанаркотиците и по този начин губят сили да постигнат целите си и най-вече отказват да предприемат каквито и да било мерки, за да се избавят от наркотичната зависимост.
Резултатът е порочен кръг: като призовават обществото да проявява "нулева толерантност"към "наркоманите"и да не ги смята за хора, докато не "победят"своята "вредна страст", те самите създават среда, в която е много по-трудно хората да наберат сили, да потърсят помощ и да променят нещо.
Ако думата "наркозависим" не се използва от порядъчни хора от много години, Комисията предлага да се отиде по-далеч и да се изостави терминът "употребяващ наркотици" и да се замени с "човек, който употребява наркотици", където и в синтактично, и в семантично отношение основната дума е "човек".
В доклада се обръща внимание и на факта, че стигматизиращият език засяга и самите хора, които употребяват наркотици, и особено тези, които са зависими от тях. Фиксирани върху "стигмата",наложена от обществото, те престават да вярват в собствените си сили, започват да се смятат за нищожества, "роби" нанаркотиците и по този начин губят сили да постигнат целите си и най-вече отказват да предприемат каквито и да било мерки, за да се избавят от наркотичната зависимост.
Резултатът е порочен кръг: като призовават обществото да проявява "нулева толерантност"към "наркоманите"и да не ги смята за хора, докато не "победят"своята "вредна страст", те самите създават среда, в която е много по-трудно хората да наберат сили, да потърсят помощ и да променят нещо.
Докато обществените нагласи към този проблем остават същите, няма да можем да променим политиката по отношение на наркотиците. А ние много бихме искали да я променим, за да направим съжителството си с веществата отново мирно и продуктивно и да прехвърлим контрола върху пазара от ръцете на наркомафията към държавите.
Убийствената и безсмислена "война" срещу наркотиците трябва да бъде прекратена и да се търсят начини за нейното регулиране, основани на научни доказателства и здрав разум, а не да се поддаваме на истерия и политически манипулации. Всичко си има време и място и спокойно можем да кажем, че мястото и времето за развенчаване на митовете за наркотиците е тук и сега.
Убийствената и безсмислена "война" срещу наркотиците трябва да бъде прекратена и да се търсят начини за нейното регулиране, основани на научни доказателства и здрав разум, а не да се поддаваме на истерия и политически манипулации. Всичко си има време и място и спокойно можем да кажем, че мястото и времето за развенчаване на митовете за наркотиците е тук и сега.
Last edited:
