Въведение
Купили сте странен продукт за хероин и искате да проведете експерименти за изпитване на замърсяването и примесите, преди да го използвате. Използвайте тази статия като ръководство за провеждане на експерименти. Тук е представен списъкът на манипулациите, които се извършват с хероин, полезна информация за домашните тестове и кратка информация за продукта.
Форми
Това е полусинтетичен опиат, произведен чрез извличане на морфин от опиума, произведен от опиумен мак, и след това ацетилиране на морфина в диацетилморфин (хероин). Чистият хероин изглежда като бял прах и може да се пуши или смърка. По-тъмният, по-нечист хероин се разрежда или разтваря и след това се инжектира в кожата, мускулите или вените. Уличният хероин почти никога не е чист. Той може да бъде бял прах или тъмнокафяв. Консистенцията му може да варира в широки граници, тъй като в зависимост от производствения процес може да има много примеси. Като пълнител могат да се добавят захари, нишесте, мляко на прах и дори други видове наркотици. Непредсказуемата сила на наркотика допълнително усложнява нещата, като се прибави и пристрастяването на лицето към него.Хидрохлоридна сол.
Хероинът, известен също като диацетилморфин и диаморфин наред с други имена, е опиоид, използван като развлекателен наркотик заради еуфоричния си ефект. Диаморфинът за медицински цели се използва като чиста хидрохлоридна сол, която се отличава от хероина от черен катран, представляващ променлива смес от морфинови производни - предимно 6-МАМ (6-моноацетилморфин), който е резултат от грубо ацетилиране при тайното производство на уличен хероин.Хероин от черен катран.
Черният катранен хероин е свободна базова форма на хероина, която е лепкава като катран или твърда като въглища. Тъмният му цвят е резултат от груби методи на обработка, които оставят примеси. Въпреки името си, черният катранен хероин може да бъде и тъмнооранжев или тъмнокафяв на външен вид. Обикновено той е по-евтин от другите форми на хероин.
Черният катранен хероин е нечист диаморфин. Другите форми на хероин изискват допълнителни етапи на пречистване след ацетилиране. При черния катран обработката на продукта спира веднага след ацетилирането. Уникалната му консистенция обаче се дължи на ацетилирането без рефлуксен апарат. Черният катран като вид съдържа променлив примес от морфинови производни - предимно 6-MAM (6-моноацетилморфин), който е друг резултат от сурово ацетилиране. Липсата на подходящ рефлукс по време на ацетилирането не успява да отстрани голяма част от влагата, задържана в ацетилиращия агент - ледена оцетна киселина.
Черният катранен хероин е свободна базова форма на хероина, която е лепкава като катран или твърда като въглища. Тъмният му цвят е резултат от груби методи на обработка, които оставят примеси. Въпреки името си, черният катранен хероин може да бъде и тъмнооранжев или тъмнокафяв на външен вид. Обикновено той е по-евтин от другите форми на хероин.
Черният катранен хероин е нечист диаморфин. Другите форми на хероин изискват допълнителни етапи на пречистване след ацетилиране. При черния катран обработката на продукта спира веднага след ацетилирането. Уникалната му консистенция обаче се дължи на ацетилирането без рефлуксен апарат. Черният катран като вид съдържа променлив примес от морфинови производни - предимно 6-MAM (6-моноацетилморфин), който е друг резултат от сурово ацетилиране. Липсата на подходящ рефлукс по време на ацетилирането не успява да отстрани голяма част от влагата, задържана в ацетилиращия агент - ледена оцетна киселина.
Най-популярни примеси на хероина
В зависимост от начина на обработка той варира от гъст лепкав "черен катран" до кафяв, кафяво-червен или бял прах. Уличният материал варира значително по отношение на ефикасността - от 90% чистота до 5 или 10% чистота. Хероинът най-често се инжектира (интравенозно, интрамускулно или подкожно), пуши или инсуфлира (смърка). Чистият морфин и хероинът са фини прахове. Уникалният вид и текстура на катрана се дължат на ацетилирането му без използването на обичайния рефлуксен апарат.
Предположението, че катранът има по-малко фалшификати и разредители, е погрешно. Най-често срещаният фалшификат е лактозата, която се добавя към катрана чрез разтваряне на двете вещества в течна среда, подгряване и филтриране, след което се рекристализира. Този процес е много прост и може да се осъществи във всяка кухня, без да е необходимо ниво на експертни познания.
Най-често срещаните замърсители на хероина са 6-моноацетилморфин (продукт на непълно ацетилиране), кодеин, 6-ацетилкодеин папаверин, хидрокотамин. Срещат се и много често срещани синтетични фалшификати като кофеин, декстрометорфан (DXM), дипирон, аминопирин, a-PVP, кетамин, амфетамин, метамфетамин, фентанил, 4-АНПП, дифенхидрамин, прокаин, хинин, лактоза и малтоза, манитол и т.н. В лабораторията за анализ на наркотици в САЩ има списък с доклади за анализ на хероин.
Хероинът често се "нарязва" (разрежда/смесва) с фентанил или производни/аналози на фентанила (4-флуорофентанил, 4-АНПП, карфентанил), за да се засили ефектът на наркотика. Но последните доклади доказаха, че това е изключително опасна комбинация. Рязането на хероин с фентанил увеличава силата на двете вещества, които вече са много силни като самостоятелни наркотици. И тъй като фентанилът е значително по-силен от хероина, смесването на двете вещества може да предизвика по-тежка интоксикация, предизвикана от опиоиди, и значително да увеличи риска от смърт.
Предположението, че катранът има по-малко фалшификати и разредители, е погрешно. Най-често срещаният фалшификат е лактозата, която се добавя към катрана чрез разтваряне на двете вещества в течна среда, подгряване и филтриране, след което се рекристализира. Този процес е много прост и може да се осъществи във всяка кухня, без да е необходимо ниво на експертни познания.
Най-често срещаните замърсители на хероина са 6-моноацетилморфин (продукт на непълно ацетилиране), кодеин, 6-ацетилкодеин папаверин, хидрокотамин. Срещат се и много често срещани синтетични фалшификати като кофеин, декстрометорфан (DXM), дипирон, аминопирин, a-PVP, кетамин, амфетамин, метамфетамин, фентанил, 4-АНПП, дифенхидрамин, прокаин, хинин, лактоза и малтоза, манитол и т.н. В лабораторията за анализ на наркотици в САЩ има списък с доклади за анализ на хероин.
Хероинът често се "нарязва" (разрежда/смесва) с фентанил или производни/аналози на фентанила (4-флуорофентанил, 4-АНПП, карфентанил), за да се засили ефектът на наркотика. Но последните доклади доказаха, че това е изключително опасна комбинация. Рязането на хероин с фентанил увеличава силата на двете вещества, които вече са много силни като самостоятелни наркотици. И тъй като фентанилът е значително по-силен от хероина, смесването на двете вещества може да предизвика по-тежка интоксикация, предизвикана от опиоиди, и значително да увеличи риска от смърт.
Според говорител на Американската агенция за борба с наркотиците (DEA) е необходимо съвсем малко, за да се стигне до опасно предозиране с фентанил, а усилването на силата на фентанила с хероин може да бъде фатално.
Алгоритъм на процедурите.
1. Първо, силно препоръчвам определянето на фентанил или производни/аналози на фентанила да се извърши с помощта на специален комплект за изследване на фентанил, който съдържа тест лентички. Това вещество е изключително опасно, особено в двойка с хероин. Ако откриете това вещество, препоръчвам ви да се отървете от нечистия хероин, за да предпазите живота си. Не можете да измерите количеството фентанил във вашия хероинов продукт с никакви импровизирани средства и не можете да определите безопасна доза. Съществува информация за тестове на ЛФ (комплекти за тестване на наркотици).Как да го тествате?
О: Изберете своя вариант.
Вариант 1:
- Разтворете всички наркотици, които планирате да използвате, във вода, като следвате инструкциите в стъпка Б.
- Това е най-точният начин за тестване на Вашите наркотици, тъй като фентанилът не винаги е смесен равномерно във всички части. Ако не можете да тествате наркотиците си по този начин, опитайте варианти 2 или 3.
- След като тествате наркотиците си по този начин, можете да ги изпиете, да ги смъркате с помощта на чисто устройство за назален спрей или да изчакате водата да се изпари, за да ги използвате.
- Раздробете фино наркотиците си върху чиста повърхност.
- Поставете натрошените наркотици в малка найлонова торбичка и разклатете торбичката, за да ги смесите.
- Изпразнете торбичката и поставете Вашите лекарства настрани. В торбичката трябва да остане малко количество остатъци от наркотици.
- Добавете вода в торбичката, като следвате инструкциите в стъпка Б.
- Поставете 10 милиграма (mg) от вашите наркотици (достатъчно, за да покрие косата на Ейбрахам Линкълн върху една монета) в чист, сух контейнер.
- Ако не можете да тествате 10 mg от вашите наркотици, поставете поне няколко зърна в чист, сух контейнер.
- Добавете вода в контейнера, като следвате инструкциите в стъпка Б.
- Добавете вода към Вашите наркотици и ги разбъркайте.
- Използвайте половин чаена лъжичка вода за всеки 10 mg кристал или прах, които тествате.
- Поставете тест лентата с вълнообразната страна надолу във водата. Оставете лентата да поеме водата за 15 секунди.
- Извадетелентата от водата и я поставете върху равна повърхност за две минути.
- Прочетете резултатите (вж. "Какво означават резултатите от теста?").
- Съвети за тестване на вашите наркотици.
- Не използвайте тестовите лентички повече от веднъж.
- Натрошете на ситно хапчетата и таблетките, добавете вода към праха и разбъркайте добре. Ако не искате да тествате цялото хапче, счупете го наполовина и тествайте част от средата.
Лентите за тестване на фентанил са способни да открият дузина различни членове на семейството на фентанила и няма нито един от тях, който да не е животозастрашаващ или опасен за здравето ви. Членовете са.
- 3-метилфентанил,
- 4-флуорофентанил,
- ацетилфентанил,
- Алфентанил,
- бутирфентанил,
- карфентанил,
- флуороизобутирфентанил,
- фуранилфентанил,
- окфентанил,
- ремифентанил,
- суфентанил,
- тиофентанил.
2. Вторично, трябва да осигурите визуална проверка на вашия хероин. Ако в продукта има видими неорганични замърсители като пясък, хартия, пластмасови/стъклени/дървесни частици и т.н., трябва да филтрирате продукта си през хартиен филтър (подходящ е филтър за кафемашина). Също така препоръчвам да осигурите пречистване на хероина преди следващите етапи на тестване. Въпреки че фентанилът и неговите аналози бяха идентифицирани на първия етап, вашият продукт може да съдържа други опасни вещества, описани по-горе.
3. На трето място, потвърдете съответствието на продукта с хероин чрез LF тестове (комплекти за тестване на наркотици). Ще получите ясен резултат за вашето вещество и примесеното наркотично вещество (ако се окаже, че е такова) и тези тестове помагат да изберете следващата стъпка.
4 . След процедурата по пречистване хероинът на прах трябва да бъде по-светъл и с по-слабо оцветяване. За определяне на кофеина можете да използвате същия метод с азотна киселина и амонячен разтвор, както за амфетамина.
5. След това, ако не са открити никакви замърсители или LF тестовете (стъпка 3) разкриват примесено наркотично вещество, трябва да проверите вашата хероинова проба с тестови реактиви. Използвайте "Реактиви за тестване на наркотици". Тези методи помагат да се определи видът на примесите. Съществуват наръчници, в които са описани процедурите и значението на метода за проверка, където можете да намерите методи за синтез на реагенти. В случай на хероин TLC експериментите могат да бъдат доста трудни за тълкуване поради това, че обикновено хероинът съдържа смес от вещества като 6-моноацетилморфин, кодеин, 6-ацетилкодеин папаверин, хидрокотамин и някои опиати. Тази смес се разцепва върху TLC плаката и затруднява откриването на замърсители на хероина.
Например поставяте проба от хероин (няколко бучки) в малка бяла/безцветна плака или блюдо на Петри. Добавете две капки от реактива на Mecke и наблюдавайте реакцията.
3. На трето място, потвърдете съответствието на продукта с хероин чрез LF тестове (комплекти за тестване на наркотици). Ще получите ясен резултат за вашето вещество и примесеното наркотично вещество (ако се окаже, че е такова) и тези тестове помагат да изберете следващата стъпка.
4 . След процедурата по пречистване хероинът на прах трябва да бъде по-светъл и с по-слабо оцветяване. За определяне на кофеина можете да използвате същия метод с азотна киселина и амонячен разтвор, както за амфетамина.
5. След това, ако не са открити никакви замърсители или LF тестовете (стъпка 3) разкриват примесено наркотично вещество, трябва да проверите вашата хероинова проба с тестови реактиви. Използвайте "Реактиви за тестване на наркотици". Тези методи помагат да се определи видът на примесите. Съществуват наръчници, в които са описани процедурите и значението на метода за проверка, където можете да намерите методи за синтез на реагенти. В случай на хероин TLC експериментите могат да бъдат доста трудни за тълкуване поради това, че обикновено хероинът съдържа смес от вещества като 6-моноацетилморфин, кодеин, 6-ацетилкодеин папаверин, хидрокотамин и някои опиати. Тази смес се разцепва върху TLC плаката и затруднява откриването на замърсители на хероина.
Например поставяте проба от хероин (няколко бучки) в малка бяла/безцветна плака или блюдо на Петри. Добавете две капки от реактива на Mecke и наблюдавайте реакцията.
- Ако след 60 секунди реакцията има синьозелен цвят, това означава, че имате чиста проба хероин.
- Ако реакцията има оранжев цвят, това означава, че вашият хероин е замърсен с декстрометорфан. Това вещество се идентифицира доста често в хероиновите продукти.
Също така, проведете експеримент с реактива на Манделин. Вдопълнение, няколко капки от реагентите, можете да наблюдавате следните реакции.
- Ако след 60 секунди реакцията има наситено кафяв цвят, това означава, че имате чиста проба хероин.
- Ако реакцията има наситен червеникаво-оранжев цвят, това означава, че вашият хероин е примесен с кетамин. Това вещество се среща понякога в докладите за анализ на уличен хероин.
Бих препоръчал да се осигурят тестове с няколко реактива, тъй като в пробата може да има смес от примесени наркотици, резултатите от тестовете могат да покажат смесица от цветове. Различните тестови реактиви позволяват по-ясно тълкуване на резултатите от тестовете.
Заключение
Проверката на точката на топене може да се добави към третия етап, за да се потвърди съответствието с качеството и да се определи степента на съдържание на примеси. Най-добрите начини за определяне на състава на хероиновата смес са GC-MS или LC-MS анализ. Настоящото ръководство обаче позволява идентифицирането на повечето примеси на хероина и одобряването на резултатите чрез различни методи.
Last edited:
