След 1 месец се навършват точно 36 години от Международния ден за борба със злоупотребата с наркотици и незаконния трафик на наркотици, одобрен от Общото събрание на ООН през 1987 г. Официалната дата на този ден е 26 юни всяка година. На същия ден от няколко години се провежда кампанията "Подкрепяй, не наказвай": хора и организации от цял свят излизат на пикети, изнасят лекции и пишат текстове, за да привлекат вниманието към опасните последици от войната срещу наркотиците. Екипът на ВВ проведе разговор за хуманната политика по отношение на наркотиците с представители на сектора за лечение на наркомании.
Около 26% от затворниците в САЩ са получили наказание за престъпления, свързани с незаконни вещества (1,6 млн. годишно). Това е резултат от "войната срещу наркотиците" (war on drugs). Така се нарича набор от репресивни мерки за борба с трафика на наркотици, инициирани от държавата. Терминът е въведен през 1971 г. от американския президент Ричард Никсън. След 40 години Глобалната комисия по политиката в областта на наркотиците признава, че обявената война срещу наркотичните вещества е загубена, и призовава за декриминализиране на някои от тях. През 2016 г. бивш съветник на Никсън разкрива, че президентът се е нуждаел от кампанията, за да подкопае общественото доверие в левите пацифисти и афроамериканците.
"Знаехме ли, че лъжем за целта на забраната на наркотиците? Разбира се " - каза той в интервю за списание "Харпърс".
Екипът на ВВ е съгласен, че подобни мерки са неефективни. На първо място, на зависимите трябва да се осигури социална подкрепа - тогава вредата от употребата на наркотични вещества ще бъде намалена.
Агресивната политика по отношение на наркотиците от страна на държавата води до много проблеми. Първият от тях е страхът. Хората, които употребяват наркотици, се страхуват да не бъдат затворени, защото от правна гледна точка те извършват престъпление. Има случаи, когато полицейски служители са подхвърляли незаконни наркотици на задържани лица, за да им наложат по-тежко наказание, и са извършвали незаконни "тестови покупки". В съдебната практика има много случаи, в които осъдени лица, които са купили наркотици по искане на трети лица "за приятел ", стават подсъдими. От гледна точка на полицейския служител те са дилъри.
Освен това забраната на наркотиците може да въвлече лицето в престъпна среда. Нека си представим следната ситуация: обикновен студент, който редовно пуши трева, взаимодейства с дилър, който извършва други престъпления. Стечение на времето младият човек ще се запознае с хора от престъпната среда и средата му ще се промени.
Друга неблагоприятна последица от репресивните политики по отношение на наркотиците е, че достъпът до медицински грижи е затруднен. Употребяващите наркотици се страхуват от лекарите, защото често са дискриминирани. Освен това е широко разпространено схващането, че доставчиците на здравни услуги често докладват всичко на полицията, въпреки лекарската тайна.
Този страх може да доведе до смъртта на човека - например ако приятелите му не рискуват да извикат линейка в случай на свръхдоза. По същата причина за употребяващите наркотици може да е трудно да потърсят помощ за ХИВ, туберкулоза или хепатит.
Тази война затруднява достъпа на тежко болни хора до силни болкоуспокояващи. Например наркотични вещества се предписват на хора с рак в четвърти стадий. За да получат необходимите им лекарства, те трябва всеки път да потвърждават, че наистина са болни и се нуждаят от тях.
Следващият проблем е срамът. Обществото може да отблъсне зависимия, защото поведението му не съответства на общоприетите представи за правилния начин на живот.
Например, когато държавата разбере, че даден човек употребява наркотици, той бива регистриран в специални държавни структури, но вместо социална помощ получава проблеми в училище, университета и на работа. Натеория тази система би трябвало да помага, но в крайна сметка ситуацията само се влошава.
Този страх може да доведе до смъртта на човека - например ако приятелите му не рискуват да извикат линейка в случай на свръхдоза. По същата причина за употребяващите наркотици може да е трудно да потърсят помощ за ХИВ, туберкулоза или хепатит.
Тази война затруднява достъпа на тежко болни хора до силни болкоуспокояващи. Например наркотични вещества се предписват на хора с рак в четвърти стадий. За да получат необходимите им лекарства, те трябва всеки път да потвърждават, че наистина са болни и се нуждаят от тях.
Следващият проблем е срамът. Обществото може да отблъсне зависимия, защото поведението му не съответства на общоприетите представи за правилния начин на живот.
Например, когато държавата разбере, че даден човек употребява наркотици, той бива регистриран в специални държавни структури, но вместо социална помощ получава проблеми в училище, университета и на работа. Натеория тази система би трябвало да помага, но в крайна сметка ситуацията само се влошава.
"Виждали ли сте някога как работи една програма за обучение на деца в областта на наркотиците в колеж? На мен ми се наложи да го изпитам в практиката си. Идва една леля и казва: "Ако разбереш, че съученикът ти Джордж е пушил трева, трябва незабавно да го предадеш в полицията". На учениците се внушава информация, която е напълно невярна " - казва едно 19-годишно момиче.
Тя разказва за анонимните тестове за ученици, които всъщност не били тестове. Според нея учителите са обсъждали отговорите помежду си, а тестовете са били принуждавани да се правят в училище без присъствието на медицински персонал. Тъй като децата под 15 години се нуждаят от съгласието на родителите си, които се застъпили за нея, момичето успяло да избегне унизителната процедура.
"Смята се, че човек, който употребява наркотици, се превръща в изгнаник за обществото и носи проблеми. Когато му трябват пари, той може да краде, да мами, в етапа на абстиненция често става агресивен. Дори и членовете на семейството да го обичат, те също имат трудности. Те се страхуват, че човекът ще употребява наркотици и ще бъде в неясно състояние, ще се държи неадекватно. Какво да правим, ако той има абстиненция? Има такива страхове " - казва един от активните потребители на форума bbgate.
Тя разказва за анонимните тестове за ученици, които всъщност не били тестове. Според нея учителите са обсъждали отговорите помежду си, а тестовете са били принуждавани да се правят в училище без присъствието на медицински персонал. Тъй като децата под 15 години се нуждаят от съгласието на родителите си, които се застъпили за нея, момичето успяло да избегне унизителната процедура.
"Смята се, че човек, който употребява наркотици, се превръща в изгнаник за обществото и носи проблеми. Когато му трябват пари, той може да краде, да мами, в етапа на абстиненция често става агресивен. Дори и членовете на семейството да го обичат, те също имат трудности. Те се страхуват, че човекът ще употребява наркотици и ще бъде в неясно състояние, ще се държи неадекватно. Какво да правим, ако той има абстиненция? Има такива страхове " - казва един от активните потребители на форума bbgate.
Социалната психология казва, че наркоманите обикновено стават зависими по някаква причина - тези хора са водени от нещо: неразбиране в семейството, недолюбвана работа, нисък социален статус и т.н. Когато обществото започне да наказва даден човек за пристрастяването му към наркотиците, то само се влошава.
В една лекция на TED писателят Йохан Хари разказва две истории, които променят общоприетата представа за наркотиците и пристрастяването.
Първата е за "Rat Park" - експеримент, проведен в края на 70-те години на миналия век от психолога Брус Александър. Той установява, че гризачите, живеещи в празна клетка, са по-склонни да пият вода, разредена с морфин, отколкото обикновена вода. Но ако оборудвате пространството с много играчки и лазери, само 5% от животните ще се забавляват, докато продължават да употребяват наркотика. Вторият пример е опитът на Португалия, която декриминализира всички наркотици през 2001 г., след което броят на смъртните случаи от свръхдози и СПИН рязко спада.
В една лекция на TED писателят Йохан Хари разказва две истории, които променят общоприетата представа за наркотиците и пристрастяването.
Първата е за "Rat Park" - експеримент, проведен в края на 70-те години на миналия век от психолога Брус Александър. Той установява, че гризачите, живеещи в празна клетка, са по-склонни да пият вода, разредена с морфин, отколкото обикновена вода. Но ако оборудвате пространството с много играчки и лазери, само 5% от животните ще се забавляват, докато продължават да употребяват наркотика. Вторият пример е опитът на Португалия, която декриминализира всички наркотици през 2001 г., след което броят на смъртните случаи от свръхдози и СПИН рязко спада.
Смятам, че държавата трябва да насърчава хората да се откажат от наркотиците, но след това тя (държавата) не трябва да "връща" хората обратно и да им дава шанс да се поправят. В Португалия например държавата е стигнала дотам, че на наркозависимия се предоставят условия, при които той живее като всички останали и не се контролира, а само му се помага в комплексна терапия: в крайна сметка дали да употребява, или не, е негов личен избор и той не е толкова важен, когато има работа и други социални възможности. Струвами се, че ако учени, лекари, психолози, а не правоприлагащи органи вземаха решенията за политиката по отношение на наркотиците във всяка държава, всички страни вече щяха да са преминали към подкрепа, а не към наказание " - казва медицински експерт от форума "ББгейт".
Но как можеш да помогнеш на зависим човек, когато държавата му обявява война? Най-често роднините дават на употребяващия наркотици пари, за да си купува нови психоактивни вещества, или пък постоянно му повтарят, че това е вредно, и безкрайно го питат кога ще спре да употребява наркотици. Според нас идвата начина са много деструктивни и са лош детонатор за зависимия.
Те смятат, че трябва да се научите как да изразявате любовта си към даден човек, но не и да подкрепяте зависимостта му, което може да е трудно.
Но как можеш да помогнеш на зависим човек, когато държавата му обявява война? Най-често роднините дават на употребяващия наркотици пари, за да си купува нови психоактивни вещества, или пък постоянно му повтарят, че това е вредно, и безкрайно го питат кога ще спре да употребява наркотици. Според нас идвата начина са много деструктивни и са лош детонатор за зависимия.
Те смятат, че трябва да се научите как да изразявате любовта си към даден човек, но не и да подкрепяте зависимостта му, което може да е трудно.
"Майка ми е много зависима от алкохола и ми е трудно да живея с нея. Преминах вероятно през всички етапи, включително да я затварям вкъщи, но в един момент осъзнах, че подобни мерки не дават резултат. Помислих си: "Какво друго й остава да прави?". Майка ми живее сама, баща ми е починал отдавна, тя е на много години, не е намерила смисъл в живота си, не е развила никакви хобита, няма внуци. И й остава само един изход - това, за което говореше мъжът във видеото, алкохолът. Затова поех морален ангажимент пред себе си просто да се обаждам на майка си всеки ден. Ясно е, че това няма да реши проблема, но имам чувството, че колкото повече време й отделям, толкова по-малко запек има.Щомобаче тя започне да се държи, според мен, неподходящо, отново се ядосвам " - казва един от потребителите на форума BBgate.
Това е като спирала: колкото повече се ядосвам, толкова по-виновна и изоставена се чувства тя, така че пие още повече - а аз се ядосвам още повече.
Съгласен съм, че е трудна работа да си на висота и да обръщаш внимание, но не мисля, че има какво друго да се направи.
Сега е модерно да се противопоставяме на сексистките и хомофобските хейтъри, но по някаква причина никой не се противопоставя на наркофобията.
Ако всеки можеше да реагира на реплики от типа "Наркоманите са лоши хора", "Наркоманите трябва да бъдат вкарани в затвора", "Наркоманите трябва да бъдат изгорени или разстреляни" - щеше да е по-лесно да се борим с това дехуманизиране, да възразяваме, да обясняваме - казва експертът от форума BBgate.
Някои хора се чудят защо обществото се нуждае от наркомани. Но човек не избира този начин, както не избира бедността или самотата. Това е социален проблем, макар че обществото не го признава, смятайки, че става дума за ниския морал на този или онзи индивид.
Експертите на BBgate смятат, че обществото се "нуждае" от всички: наркомани, членове на ЛГБТ общността, хора с различни диагнози и цвят на кожата - всеки е нужен и важен.
Това е като спирала: колкото повече се ядосвам, толкова по-виновна и изоставена се чувства тя, така че пие още повече - а аз се ядосвам още повече.
Съгласен съм, че е трудна работа да си на висота и да обръщаш внимание, но не мисля, че има какво друго да се направи.
Сега е модерно да се противопоставяме на сексистките и хомофобските хейтъри, но по някаква причина никой не се противопоставя на наркофобията.
Ако всеки можеше да реагира на реплики от типа "Наркоманите са лоши хора", "Наркоманите трябва да бъдат вкарани в затвора", "Наркоманите трябва да бъдат изгорени или разстреляни" - щеше да е по-лесно да се борим с това дехуманизиране, да възразяваме, да обясняваме - казва експертът от форума BBgate.
Някои хора се чудят защо обществото се нуждае от наркомани. Но човек не избира този начин, както не избира бедността или самотата. Това е социален проблем, макар че обществото не го признава, смятайки, че става дума за ниския морал на този или онзи индивид.
Експертите на BBgate смятат, че обществото се "нуждае" от всички: наркомани, членове на ЛГБТ общността, хора с различни диагнози и цвят на кожата - всеки е нужен и важен.
