За получаването на хероин се използват няколко често срещани производствени схеми, включващи определени процеси на ацетилиране, използване на различни разтворители и оборудване, както и различни начални солеви форми на морфина. В зависимост от това външният вид на веществото и съставът на компонентите на примесите, причинени от производствения процес, варират. За афганистанския хероин, произведен от опиум с използване на оцетния анхидрид като ацетилиращ агент, такива технологични примеси са моноацетилморфин, значителни количества носкапин, по-рядко морфин и ацетилкодеин.
Хероинът, който се предлага на пазара, по правило съдържа в големи количества (10-90 %), освен технологични, и примеси от вещества, които не са свързани с процеса на производството му и се използват като помощни вещества. При експертни изследвания е открит хлорохинов фосфат, който се открива в хероина, както и местни, така наречени "улични" разредители: лекарства (главно под формата на натрошени таблетки) - дифенгидрамин, аналгин, ацетилсалицилова киселина, диазепам, ампицилин трихидрат, еритромицин, прокаин и др, както и хранителни продукти - нишесте, брашно, захар, натриев хлорид, грис, детски храни, натриев бикарбонат (сода за хляб) и др.
Масата на хероина няма собствена стабилна форма. Затова индивидуалното ѝ определение се дава или чрез посочване на количеството на съставното вещество, или чрез посочване на индивидуалността ѝ по произход, т.е. по конкретното място, където въпросният обект е бил подложен на някакво действие (производство, смесване, опаковане).
Хероинът, който се предлага на пазара, по правило съдържа в големи количества (10-90 %), освен технологични, и примеси от вещества, които не са свързани с процеса на производството му и се използват като помощни вещества. При експертни изследвания е открит хлорохинов фосфат, който се открива в хероина, както и местни, така наречени "улични" разредители: лекарства (главно под формата на натрошени таблетки) - дифенгидрамин, аналгин, ацетилсалицилова киселина, диазепам, ампицилин трихидрат, еритромицин, прокаин и др, както и хранителни продукти - нишесте, брашно, захар, натриев хлорид, грис, детски храни, натриев бикарбонат (сода за хляб) и др.
Масата на хероина няма собствена стабилна форма. Затова индивидуалното ѝ определение се дава или чрез посочване на количеството на съставното вещество, или чрез посочване на индивидуалността ѝ по произход, т.е. по конкретното място, където въпросният обект е бил подложен на някакво действие (производство, смесване, опаковане).
Изследването на хероина започва с микроскопско изследване на физическите му свойства - цвят, степен на раздробяване и луминесцентни изследвания.
Микроскопското изследване дава възможност да се установи степента на хомогенност на веществото по отношение на цвета и формата на кристалите, да се идентифицират примесите във фармацевтичните таблетки под формата на включвания, които се различават по цвят и отразяват формата на частите на таблетките (гладка, плоска или заоблена повърхност; понякога оцветени частици от обвивката на таблетката). Дори при достатъчно фино смилане на сместа могат да се наблюдават кристали на захар и натриев хлорид (сол), разкриват се минерални примеси като пясък.
Микроскопското изследване дава възможност да се установи степента на хомогенност на веществото по отношение на цвета и формата на кристалите, да се идентифицират примесите във фармацевтичните таблетки под формата на включвания, които се различават по цвят и отразяват формата на частите на таблетките (гладка, плоска или заоблена повърхност; понякога оцветени частици от обвивката на таблетката). Дори при достатъчно фино смилане на сместа могат да се наблюдават кристали на захар и натриев хлорид (сол), разкриват се минерални примеси като пясък.
Афганистанският хероин има лимоненожълта или млечножълта луминесценция, когато се изследва под ултравиолетова светлина при 366 nm. Същият хероин под формата на бучки на повърхността може да има тъмнолилава луминесценция, но в пукнатината се наблюдава жълта луминесценция. Методът не е специфичен, въпреки това при наличие на примес могат да се наблюдават частици от вещество, които рязко се различават от хероина по цвета на луминесценцията (например ацетилсалицилова киселина и хлорохин фосфат с луминесцентен синьо-лилав цвят, дифенхидрамин-лилаво-виолетов и други). Самото наличие на кристали на веществото, различни по цвят на луминесценция, вече показва хетерогенността на неговия състав.
Хероинът под формата на хидрохлоридна сол е лесно разтворим във вода и хлороформ, както и в етанол, и неразтворим в диетилов етер. Следователно, ако при разтварянето му в хлороформ се открие неразтворима утайка, лесно разтворима във вода, това може да означава наличие на примеси от вещества като захар и натриев хлорид; ако частиците на утайката набъбнат във вода и станат нагар, може да се предположи наличието на помощни вещества като грис, нишесте, брашно, детски храни и др.
Разбира се, при многокомпонентен състав на веществото методът е малко информативен, но често помага да се установи наличието на примеси и дори частично да се разграничат.
Разбира се, при многокомпонентен състав на веществото методът е малко информативен, но често помага да се установи наличието на примеси и дори частично да се разграничат.
При цветовите тестове наличието на помощни вещества в някои случаи променя хода на реакциите. Например много неконтролирани лекарства образуват цветни съединения с реактива на Марки (червено-кафяво оцветяване - амитриптилин; лилаво, преминаващо в черно-лилаво - еритромицин; червено-виолетово - диклофенак натрий и т.н.). Постепенно нарастващо розово оцветяване се получава от ацетилсалицилова киселина.
Ако в хероина присъства дифенхидрамин, добавянето на реактива на Марки предизвиква незабавно яркожълто оцветяване (дифенхидрамин), което веднага преминава в червено-виолетово (хероин). Ако съдържанието на дифенхидрамин е значително, образуването на кафяво оцветяване пречи на откриването на хероин.
Някои органични вещества, напр. захар, брашно, се овъгляват със сярна киселина (компонент на реактива на Марки). При това обаче не се получава общо червено-виолетово оцветяване, а отделни кристали и частици с червено-кафяв цвят. Когато количеството им не надвишава 10-15 %, те нямат значителен ефект върху резултатите от реакцията за хероин.
Ако хероинът съдържа примес от аналгин, тестът с азотна киселина показва моментно изчезващо синьо оцветяване. След това реакцията протича по начин, характерен за хероина: жълто или жълто-оранжево оцветяване, преминаващо в зелено. В присъствието на значителни количества парацетамол, хлорохин фосфат се появява оранжево или оранжево-червено оцветяване, като не се наблюдава преход към зелено.
По този начин различни лекарства и органични вещества могат да образуват при бързите тестове с хероин оцветяване, подобно или различно от това на хероина, което, от една страна, може да доведе до грешка при откриването на хероина, но също така предполага наличието на някои помощни вещества, което допълнително определя избора на тънкослойна хроматография (TLC) или газово-течна хроматография (GLC).
Ако в хероина присъства дифенхидрамин, добавянето на реактива на Марки предизвиква незабавно яркожълто оцветяване (дифенхидрамин), което веднага преминава в червено-виолетово (хероин). Ако съдържанието на дифенхидрамин е значително, образуването на кафяво оцветяване пречи на откриването на хероин.
Някои органични вещества, напр. захар, брашно, се овъгляват със сярна киселина (компонент на реактива на Марки). При това обаче не се получава общо червено-виолетово оцветяване, а отделни кристали и частици с червено-кафяв цвят. Когато количеството им не надвишава 10-15 %, те нямат значителен ефект върху резултатите от реакцията за хероин.
Ако хероинът съдържа примес от аналгин, тестът с азотна киселина показва моментно изчезващо синьо оцветяване. След това реакцията протича по начин, характерен за хероина: жълто или жълто-оранжево оцветяване, преминаващо в зелено. В присъствието на значителни количества парацетамол, хлорохин фосфат се появява оранжево или оранжево-червено оцветяване, като не се наблюдава преход към зелено.
По този начин различни лекарства и органични вещества могат да образуват при бързите тестове с хероин оцветяване, подобно или различно от това на хероина, което, от една страна, може да доведе до грешка при откриването на хероина, но също така предполага наличието на някои помощни вещества, което допълнително определя избора на тънкослойна хроматография (TLC) или газово-течна хроматография (GLC).
1. Захарният примес. Този примес се отделя, ако е възможно, или механично под микроскоп, или веществото се разтваря в хлороформ и разтворът се използва за тънкослойна хроматография и цветни тестове, а неразтворимата утайка се промива няколко пъти с хлороформ и излагане на сярна киселина (овъгляване).
2. Нечистотии на йодосорбиращите вещества. За откриването им част от веществото (също след промиване с хлороформ и хероин) се загрява до кипене с вода, охлажда се и се добавят няколко капки 0,01 % разтвор на йод. Появяващото се синьо оцветяване показва наличието на йодни сорбенти. Ако те се състоят от нишесте, частиците на веществото се разтварят при нагряване, като образуват опалесцентен разтвор. В присъствието на брашно например не се наблюдава разтваряне; в присъствието на зърнени храни или детски храни частиците на веществото набъбват, стават ронливи, но не се разтварят. При микроскопско изследване на приготвените препарати (увеличение >200 пъти) се откриват нишестени зърна от съответните видове.
2. Нечистотии на йодосорбиращите вещества. За откриването им част от веществото (също след промиване с хлороформ и хероин) се загрява до кипене с вода, охлажда се и се добавят няколко капки 0,01 % разтвор на йод. Появяващото се синьо оцветяване показва наличието на йодни сорбенти. Ако те се състоят от нишесте, частиците на веществото се разтварят при нагряване, като образуват опалесцентен разтвор. В присъствието на брашно например не се наблюдава разтваряне; в присъствието на зърнени храни или детски храни частиците на веществото набъбват, стават ронливи, но не се разтварят. При микроскопско изследване на приготвените препарати (увеличение >200 пъти) се откриват нишестени зърна от съответните видове.
Използваме следните системи разтворители за TLC на хероин:
- бензол - етанол - диетиламин (9:1:1);
- хлороформ - толуол - ацетон - етанол (30:10:5:5), в камера, наситена с амонячни пари;
- етилов ацетат - метанол - амоняк 25% (85:10:5) (о/о).
Като стационарна фаза се използват плочи със слой от 0,25 mm силикагел ("Kieselgel 60 F254″, "Silufol UV254″ и др.).
Откриване: 1) UV-светлина; 2) реактив на Марки; 3) реактив на Драгендорф (плаките Silufol не са подходящи за UV-светлина, тъй като съдържат нишесте като свързващо вещество).
За извършване на хроматография при наличие на примеси върху плаката се поставят 2-3 проби от изпитваното вещество и една проба от съответните "свидетели". След разделянето плаката се оценява в UV светлина с дължина на вълната 254 и 366 nm, за да се маркират петната. Хроматограмата разкрива хероин, някои технологични примеси и петна от пълнители, идентифицирани по стойността на Rf на съответния "свидетел"[6].
След това плаката се обработва с проявителни реактиви. При третирането с реактива Marky се откриват петна от хероин, технологични примеси от моноацетилморфин, морфин, ацетилкодеин под формата на петна с червен и синьо-виолетов цвят; дифенхидрамин под формата на жълто петно, чийто цвят се променя до тъмножълт и кафяв в зависимост от количественото му съдържание. Ацетилсалициловата киселина се разкрива чрез розово петно, което се засилва с течение на времето. Обърнете внимание, че ацетилсалициловата киселина може да се използва като самостоятелен примес или да бъде включена в таблетки. Ацетилсалициловата киселина се открива добре и като виолетово петно от 5% разтвор на железен оксид хлорид. Таблетките Pentalgin съдържат кодеин, който се открива с реактива на Markey като синьо-виолетово петно. При откриването на кодеин и оценката на този признак (технологичен или въведен) е необходимо да се изхожда от цялостния състав на веществото и наличието на други компоненти.
Другите проби се обработват със съответните реактиви по зона, като останалата част от плаката се екранира със стъкло. При показване с разтвор на железен оксид хлорид аналгинът се разкрива като виолетово петно, чието оцветяване се променя до червеникавокафяво и след това става бледо.
Другите проби се третират със съответните реактиви по зони, като останалата част от плочата се екранира със стъкло. Разтворът на железен оксид разкрива аналгина като виолетово петно, чийто цвят се променя до червеникавокафяв и след това става блед.
Кофеинът се открива на хроматограмата под ултравиолетова светлина и може да се открие и чрез модифицирания реактив на Мулиние Драгендорф, последван от усилване на петната чрез третиране със 17% разтвор на сярна киселина.
Фенобарбиталът може да бъде открит в хроматограмата чрез изсушаване на плаката в поток от горещ въздух под UV-светлина при 254 или чрез третиране на хроматограмата с живачно-дифенилкарбазонов реактив или чрез третиране с 1% разтвор на кобалтов нитрат в абсолютен етанол и след това с амонячни пари.
Парацетамол върху хроматограмата се открива концентрирана азотна киселина (жълто оцветяване с различна интензивност в зависимост от количеството) или 10% разтвор на хлориден железен оксид в 1% солна киселина (синьо-виолетово оцветяване). В присъствието на малки количества парацетамол се открива само в ултравиолетова светлина.
Хлорохин фосфат се открива при ултравиолетова светлина с дължина на вълната 254 и 366 nm чрез интензивна синьо-лилава луминесценция и чрез разтвор на калиев бихромат в сярна киселина (1 капка 1% разтвор на калиев бихромат се добавя към 2 ml концентрирана сярна киселина). Бутадиенът също се открива със същия реактив.
Освен това, ако е необходимо, хероинът и примесите се определят количествено чрез газово-течна хроматография или други налични методи.
- бензол - етанол - диетиламин (9:1:1);
- хлороформ - толуол - ацетон - етанол (30:10:5:5), в камера, наситена с амонячни пари;
- етилов ацетат - метанол - амоняк 25% (85:10:5) (о/о).
Като стационарна фаза се използват плочи със слой от 0,25 mm силикагел ("Kieselgel 60 F254″, "Silufol UV254″ и др.).
Откриване: 1) UV-светлина; 2) реактив на Марки; 3) реактив на Драгендорф (плаките Silufol не са подходящи за UV-светлина, тъй като съдържат нишесте като свързващо вещество).
За извършване на хроматография при наличие на примеси върху плаката се поставят 2-3 проби от изпитваното вещество и една проба от съответните "свидетели". След разделянето плаката се оценява в UV светлина с дължина на вълната 254 и 366 nm, за да се маркират петната. Хроматограмата разкрива хероин, някои технологични примеси и петна от пълнители, идентифицирани по стойността на Rf на съответния "свидетел"[6].
След това плаката се обработва с проявителни реактиви. При третирането с реактива Marky се откриват петна от хероин, технологични примеси от моноацетилморфин, морфин, ацетилкодеин под формата на петна с червен и синьо-виолетов цвят; дифенхидрамин под формата на жълто петно, чийто цвят се променя до тъмножълт и кафяв в зависимост от количественото му съдържание. Ацетилсалициловата киселина се разкрива чрез розово петно, което се засилва с течение на времето. Обърнете внимание, че ацетилсалициловата киселина може да се използва като самостоятелен примес или да бъде включена в таблетки. Ацетилсалициловата киселина се открива добре и като виолетово петно от 5% разтвор на железен оксид хлорид. Таблетките Pentalgin съдържат кодеин, който се открива с реактива на Markey като синьо-виолетово петно. При откриването на кодеин и оценката на този признак (технологичен или въведен) е необходимо да се изхожда от цялостния състав на веществото и наличието на други компоненти.
Другите проби се обработват със съответните реактиви по зона, като останалата част от плаката се екранира със стъкло. При показване с разтвор на железен оксид хлорид аналгинът се разкрива като виолетово петно, чието оцветяване се променя до червеникавокафяво и след това става бледо.
Другите проби се третират със съответните реактиви по зони, като останалата част от плочата се екранира със стъкло. Разтворът на железен оксид разкрива аналгина като виолетово петно, чийто цвят се променя до червеникавокафяв и след това става блед.
Кофеинът се открива на хроматограмата под ултравиолетова светлина и може да се открие и чрез модифицирания реактив на Мулиние Драгендорф, последван от усилване на петната чрез третиране със 17% разтвор на сярна киселина.
Фенобарбиталът може да бъде открит в хроматограмата чрез изсушаване на плаката в поток от горещ въздух под UV-светлина при 254 или чрез третиране на хроматограмата с живачно-дифенилкарбазонов реактив или чрез третиране с 1% разтвор на кобалтов нитрат в абсолютен етанол и след това с амонячни пари.
Парацетамол върху хроматограмата се открива концентрирана азотна киселина (жълто оцветяване с различна интензивност в зависимост от количеството) или 10% разтвор на хлориден железен оксид в 1% солна киселина (синьо-виолетово оцветяване). В присъствието на малки количества парацетамол се открива само в ултравиолетова светлина.
Хлорохин фосфат се открива при ултравиолетова светлина с дължина на вълната 254 и 366 nm чрез интензивна синьо-лилава луминесценция и чрез разтвор на калиев бихромат в сярна киселина (1 капка 1% разтвор на калиев бихромат се добавя към 2 ml концентрирана сярна киселина). Бутадиенът също се открива със същия реактив.
Освен това, ако е необходимо, хероинът и примесите се определят количествено чрез газово-течна хроматография или други налични методи.
Last edited by a moderator: