Колкото повече се говори за медитация, толкова по-малко се знае за нея. Тя е стигнала дотам, че се възприема като начин за релаксация и облекчаване на стреса. В тази публикация ще се опитаме да разберем какво наистина е имал предвид Буда и доколко твърденията му съответстват на научните доказателства.
Ричард Дейвидсън, невролог, психиатър и психолог, който е написал най-изчерпателната до момента книга за неврологичните изследвания на медитативните практики, - ни предостави коментар на някои от основните положения на будизма от гледна точка на науката за мозъка.
Неврофизиологичната природа на будисткото страдание
В будизма всичко започва с осъзнаването, че целият живот е страдание. Този факт се нарича Първа благородна истина, първото от четирите прозрения на Гаутама, който решил да "хакне"реалността.
Ако преведем тази истина на по-разбираем език, ще видим, че гръмката дума "страдание" се отнася до свойството на нашия мозък постоянно да реагира на стимулите на заобикалящия ни свят.
Въпреки че думата "страдание" традиционно се използва тук, смисълът ѝ е по-скоро на неудовлетвореност или дискомфорт: смесица от тревога, липса на нещо, страх да не загубим това, което имаме, или да не постигнем нещо. Изглежда, че Буда е бил прав.
Ричард Дейвидсън: "Дори ида задоволим всичките си желания, пак няма да покажем трайно увеличение на щастието или благополучието.Научните изследвания потвърждават това - както и съзерцателните традиции на Изтока".
Не само мозъкът променя дейността си под въздействието на външни стимули: от неговата работа зависи и работата на цялото тяло. Например в зависимост от съотношението на активността в мозъчните полукълба ще бъдете по-склонни да изпитвате положителни емоции (с по-голяма активност в лявата префронтална кора) или отрицателни емоции (с по-голяма активация в дясната префронтална кора).
Хората, склонни да се фиксират върху негативни емоции, често имат не само по-активна дясна част на кората, но и недостатъчни връзки на лявата префронтална кора с амигдалата, отговорна за лошите преживявания.
Тоест "веселата" префронтална кора просто не може да контролира активирането на амигдалата. А именно амигдалата е отговорна за преживяването на стрес, отделянето на кортизол, адреналин - изобщо за това, че сме нервни, ядосани, потни и ни се иска да ударим човек по лицето или да избягаме и да се разплачем в ъгъла.
И колкото по-лошо е свързана "веселата" мозъчна кора с амигдалата, толкова по-дълго след стресовото събитие тя ще остане активна, правейки от вас страшилище.
Ричард Дейвидсън: "Дори ида задоволим всичките си желания, пак няма да покажем трайно увеличение на щастието или благополучието.Научните изследвания потвърждават това - както и съзерцателните традиции на Изтока".
Не само мозъкът променя дейността си под въздействието на външни стимули: от неговата работа зависи и работата на цялото тяло. Например в зависимост от съотношението на активността в мозъчните полукълба ще бъдете по-склонни да изпитвате положителни емоции (с по-голяма активност в лявата префронтална кора) или отрицателни емоции (с по-голяма активация в дясната префронтална кора).
Хората, склонни да се фиксират върху негативни емоции, често имат не само по-активна дясна част на кората, но и недостатъчни връзки на лявата префронтална кора с амигдалата, отговорна за лошите преживявания.
Тоест "веселата" префронтална кора просто не може да контролира активирането на амигдалата. А именно амигдалата е отговорна за преживяването на стрес, отделянето на кортизол, адреналин - изобщо за това, че сме нервни, ядосани, потни и ни се иска да ударим човек по лицето или да избягаме и да се разплачем в ъгъла.
И колкото по-лошо е свързана "веселата" мозъчна кора с амигдалата, толкова по-дълго след стресовото събитие тя ще остане активна, правейки от вас страшилище.
Защо будистите казват, че всичко е илюзорно?
Емоционалните процеси в телата ни съществуват по някаква причина, а не само за да ги усещаме. Те не са нито божествен дар, нито дяволско проклятие, а сложни биохимични и неврологични процеси, които управляват поведението ни.
Системата на мозъка, отговорна за емоциите, е по-стара, по-дълбока и се е развила във време, когато оцеляването на човека е било под много по-голямо съмнение, отколкото днес. Ето защо тази система реагира по-бързо от кората на главния мозък (която е по-"рационална") и е по-"привързана" към основните стимули, свързани с оцеляването.
Основната задача на емоционалните реакции е да ни ориентират във външния свят, като ни посочват бързо и без дълъг размисъл кое е добро и кое е лошо за тялото, оцеляването и продължаването на вида.
На базово ниво това е много просто: храната, подходящите партньори, безопасността са радост; враговете, конкуренцията за блага са гняв и т.н. Ето защо продължаваме да въртим любопитно глава, искаме да ядем нещо, да опитаме нещо ново, да правим секс и т.н.
Кората на голямото полукълбо, която формира по-сложни психични процеси, също реагира активно на външни стимули. Селективното внимание, което съзнателно насочваме към нещо, се контролира от префронталната кора.
В отговор на събития, привличащи вниманието, тя произвежда т.нар. фазова синхронизация - изблик на активност, синхронизиран с момента на обръщане на внимание на даден обект. Образът на външния свят се създава в нашето съзнание чрез различни вълни на активност в различни области на мозъка.
Емоционалните процеси в телата ни съществуват по някаква причина, а не само за да ги усещаме. Те не са нито божествен дар, нито дяволско проклятие, а сложни биохимични и неврологични процеси, които управляват поведението ни.
Системата на мозъка, отговорна за емоциите, е по-стара, по-дълбока и се е развила във време, когато оцеляването на човека е било под много по-голямо съмнение, отколкото днес. Ето защо тази система реагира по-бързо от кората на главния мозък (която е по-"рационална") и е по-"привързана" към основните стимули, свързани с оцеляването.
Основната задача на емоционалните реакции е да ни ориентират във външния свят, като ни посочват бързо и без дълъг размисъл кое е добро и кое е лошо за тялото, оцеляването и продължаването на вида.
На базово ниво това е много просто: храната, подходящите партньори, безопасността са радост; враговете, конкуренцията за блага са гняв и т.н. Ето защо продължаваме да въртим любопитно глава, искаме да ядем нещо, да опитаме нещо ново, да правим секс и т.н.
Кората на голямото полукълбо, която формира по-сложни психични процеси, също реагира активно на външни стимули. Селективното внимание, което съзнателно насочваме към нещо, се контролира от префронталната кора.
В отговор на събития, привличащи вниманието, тя произвежда т.нар. фазова синхронизация - изблик на активност, синхронизиран с момента на обръщане на внимание на даден обект. Образът на външния свят се създава в нашето съзнание чрез различни вълни на активност в различни области на мозъка.
Всичко - от образите и звуците до субективните усещания за атмосферата на дадено място и възприемането на самия себе си в него - не съществува за нас само по себе си, то съществува само в процеса на възприемане от сетивата, обработката на информацията от мозъка и работата на невротрансмитерите и хормоните.
Можем да предположим, че именно това има предвид Буда, когато описва света като илюзия. Това твърдение изглежда безсмислено, докато не сме луди или поне заспали: в крайна сметка и лудите, и заспалите изпитват абсолютно реални усещания - и разбираме, че техните светове са илюзорни само защото се различават от това, което виждат повечето хора. Но принципът, по който се сглобява образът на света в съзнанието на спящия, на лудия и на всеки друг човек, е един и същ: той е резултат от сложната работа на тялото, включително на мозъка.
Можем да предположим, че именно това има предвид Буда, когато описва света като илюзия. Това твърдение изглежда безсмислено, докато не сме луди или поне заспали: в крайна сметка и лудите, и заспалите изпитват абсолютно реални усещания - и разбираме, че техните светове са илюзорни само защото се различават от това, което виждат повечето хора. Но принципът, по който се сглобява образът на света в съзнанието на спящия, на лудия и на всеки друг човек, е един и същ: той е резултат от сложната работа на тялото, включително на мозъка.
Говорейки за илюзорната природа на света от неврофизиологична гледна точка, става дума не толкова за това, че целият свят е лъжа, а по-скоро за това, че природата на нашето възприятие се обуславя от начина, по който го възприемаме. Т.е. не само това, което възприемаме, но и това, което възприемаме, и начинът, по който го възприемаме.
"Дхаммапада"- сборник с изказвания на Буда от ранния будистки период, започва с този ред: "Всичко, което сме, е плод на нашите мисли". Все повече се убеждаваме, че това не е алегория, а точно наблюдение за начина, по който работят мозъците ни.
Ричард Дейвидсън: "Мисля, че това дълбоко интуитивно прозрение на будизма има поне косвена връзка със съвременната неврология. За нашия опит е важна не средата, а по-скоро възприемането на тази среда. Редица изследвания показват, че субективните нива на стрес предсказват по-надеждно различни телесни реакции на стрес, отколкото измерванията на "обективния" стрес. От тази гледна точка мислите и умствената дейност определят нашата реалност. Може да се каже, че данните на съвременната неврология съответстват на будистката концепция за празнотата и че обектите са лишени от действителното си съществуване".
"Дхаммапада"- сборник с изказвания на Буда от ранния будистки период, започва с този ред: "Всичко, което сме, е плод на нашите мисли". Все повече се убеждаваме, че това не е алегория, а точно наблюдение за начина, по който работят мозъците ни.
Ричард Дейвидсън: "Мисля, че това дълбоко интуитивно прозрение на будизма има поне косвена връзка със съвременната неврология. За нашия опит е важна не средата, а по-скоро възприемането на тази среда. Редица изследвания показват, че субективните нива на стрес предсказват по-надеждно различни телесни реакции на стрес, отколкото измерванията на "обективния" стрес. От тази гледна точка мислите и умствената дейност определят нашата реалност. Може да се каже, че данните на съвременната неврология съответстват на будистката концепция за празнотата и че обектите са лишени от действителното си съществуване".
Защо желанията са причина за страданието?
В живота на всеки от нас може да се наблюдава драматичен конфликт между начина, по който работи мозъкът ни, и съзнателните ни нагласи. Обикновено в такива ситуации си казваме: "Наистина искам, но не мога" или "Не знам защо го направих отново".
В живота на всеки от нас може да се наблюдава драматичен конфликт между начина, по който работи мозъкът ни, и съзнателните ни нагласи. Обикновено в такива ситуации си казваме: "Наистина искам, но не мога" или "Не знам защо го направих отново".
- Искате да вземате информирани решения, но когато дойде моментът - импулсивно извършвате необмислени действия?
- Искате да се съсредоточите върху написването на книга, но не можете да се накарате да напишете и ред?
- Знаете, че сте в безопасност, но не можете да потиснете безпокойството си?
Примерите могат да бъдат стотици - всички те за това как мозъкът ни работи оптимално за оцеляването на далечните ни предци, но не и перфектно за днешната среда с нейните сложни социални изисквания, които често противоречат на естествените ни желания. Дане говорим за етичните задачи, непонятни за телата ни.
Основният проблем при този конфликт е, че ни е изключително трудно да се противопоставим на поривите, които се формират от работата на телата ни.
Основният проблем при този конфликт е, че ни е изключително трудно да се противопоставим на поривите, които се формират от работата на телата ни.
Всички основни действия могат да бъдат разделени на два основни типа: стремеж към нещо (който носи приятни преживявания) и стремеж към отдръпване от нещо (който носи неприятни преживявания). Много от действията ни се ръководят от един от тези два основни влечения на всички живи същества, а ние дори не осъзнаваме лъвския пай от тях.
Не е изненадващо, че понякога се оказваме в средата на ситуация, в която (здравомислещите) не бихме искали да бъдем, или дори живеем живот, съвсем различен от този, който сме виждали за себе си. Обикновено обаче това осъзнаване преминава бързо във вихъра на нови усещания и реакции от страна на тялото ни.
Ричард Дейвидсън: "На неврофизиологично ниво мозъчната ни дейност постоянно се модулира от чувствата на привързаност и отвращение. Искаме това, което не можем да имаме, и избягваме това, което може да ни нарани. Това са основни принципи на функционирането на мозъка. Необходим е тренинг, за да развием способността да променяме отношенията си с привързаността и отхвърлянето.Може да се промени мозъкът".
Ако дадем на това осъзнаване известно време, ще разберем, следвайки принц Гаутама, втората основна истина на будизма: че причината за страданието от Първата благородна истина е непреодолимият нагон. Именно тези влечения са в основата на повечето от нещата, които правим.
Животът ни се състои от стремеж към удоволствие и избягване на болката на всички нива - от най-основните нужди като храна, подслон и желание да спрем всяка физическа болка до такива сложни желания като приемане от обществото, обвързан партньор и избягване на мъката от раздялата или болката от самотата.
Не е изненадващо, че понякога се оказваме в средата на ситуация, в която (здравомислещите) не бихме искали да бъдем, или дори живеем живот, съвсем различен от този, който сме виждали за себе си. Обикновено обаче това осъзнаване преминава бързо във вихъра на нови усещания и реакции от страна на тялото ни.
Ричард Дейвидсън: "На неврофизиологично ниво мозъчната ни дейност постоянно се модулира от чувствата на привързаност и отвращение. Искаме това, което не можем да имаме, и избягваме това, което може да ни нарани. Това са основни принципи на функционирането на мозъка. Необходим е тренинг, за да развием способността да променяме отношенията си с привързаността и отхвърлянето.Може да се промени мозъкът".
Ако дадем на това осъзнаване известно време, ще разберем, следвайки принц Гаутама, втората основна истина на будизма: че причината за страданието от Първата благородна истина е непреодолимият нагон. Именно тези влечения са в основата на повечето от нещата, които правим.
Животът ни се състои от стремеж към удоволствие и избягване на болката на всички нива - от най-основните нужди като храна, подслон и желание да спрем всяка физическа болка до такива сложни желания като приемане от обществото, обвързан партньор и избягване на мъката от раздялата или болката от самотата.
Каква е практиката?
Вече е добре известно, че мозъкът е пластичен. Той дава обратна връзка (когато възникненово "преживяване "),като променя структурата си и начина, по който работи. Всяко ново преживяване, ново усилие, усвояване на ново умение или промяна на обичайните модели на поведение - всичко това оказва физическо влияние върху това, което представлява нашият мозък.
Да предположим, че вече ни е ясно, че през цялото време сме изпитвали постоянен дискомфорт от неконтролируемия си ум, вместо да живеем богат духовен живот, и сега искаме да разрешим проблема си и да накараме мозъка да работи за нас. Първото нещо, което може да ни дойде на ум, е фармакологията: вече знаем как да лекуваме "психичните заболявания" с помощта на психотерапевти и други техники, които не включват медикаменти. А на този етап вероятно е възможно да оптимизираме функциите на мозъка с помощта на лекарства?
Фармакологията може би е бъдещето, но днес нещата не изглеждат толкова добре. Повечето психиатри, когато предписват лекарства, дори не изследват мозъка, както лекарите от други специалности изследват органите в рамките на своята компетентност.
Някои психиатри в развитите страни изпращат хора за изследване на мозъка. Ние все още избираме антидепресанти по метода на пробите и грешките, без да можем да кажем какво точно не е наред с мозъка, който лекуваме. Понякога лекарствата могат да бъдат предписани неправилно и да не доведат до нищо добро, а понякога дори могат да причинят увреждане. И то когато психиатърът лекува човек, който очевидно не е добре, а симптомите му могат да сочат директно към областта на мозъка, в която е възникнала неизправност.
Най-големият проблем с лекарствата е техният временен характер: те действат, докато действа активната съставка в медикамента. И след това ефектът приключва. Същото е и при експериментите с лекарства. Единственият ефект, който може да не се изпари просто след любителска употреба на наркотик, е нарушението в мозъчната функция.
Един важен метод за постигане на просветление Буда нарича "среден път" - умерен живот, в който радостта и удоволствието са в равновесие с аскезата и въздържанието. Това основно условие е отразено в психиатрията.
Най-големият проблем с лекарствата е техният временен характер: те действат, докато действа активната съставка в медикамента. И след това ефектът приключва. Същото е и при експериментите с лекарства. Единственият ефект, който може да не се изпари просто след любителска употреба на наркотик, е нарушението в мозъчната функция.
Един важен метод за постигане на просветление Буда нарича "среден път" - умерен живот, в който радостта и удоволствието са в равновесие с аскезата и въздържанието. Това основно условие е отразено в психиатрията.
При всяко лекарство за коригиране на умствено или психично разстройство ще ви бъде предписан специален режим: спете достатъчно, лягайте си по едно и също време, избягвайте психоактивните вещества и бъдете изключително внимателни с легалните стимуланти като алкохол, кафе и цигари, хранете се добре и умерено, а не гладувайте, разхождайте се на открито, общувайте със значими хора - това е пътят на умереността.
Когато контролирате интензивността на външните стимули, вие косвено контролирате мозъчната си дейност. Сравнете емоционалното си състояние през уикенда (когато активно движите две партии подред, употребявате психоактивни вещества и не спите) с уикенда, в който сте спали, спортували сте умерено, яли сте печени броколи и сте се срещнали с творческите си колеги, за да планирате заедно проектите си за следващата година.
Незаменима практика за постигане на свобода е медитацията. Съществувабогата литература за това как да медитираме и тази тема не може да бъде обхваната в тази обзорна статия.
Когато контролирате интензивността на външните стимули, вие косвено контролирате мозъчната си дейност. Сравнете емоционалното си състояние през уикенда (когато активно движите две партии подред, употребявате психоактивни вещества и не спите) с уикенда, в който сте спали, спортували сте умерено, яли сте печени броколи и сте се срещнали с творческите си колеги, за да планирате заедно проектите си за следващата година.
Незаменима практика за постигане на свобода е медитацията. Съществувабогата литература за това как да медитираме и тази тема не може да бъде обхваната в тази обзорна статия.
Техниките и школите за медитация могат да се различават, но крайната цел на практиката е да ни помогне да осъзнаем, че всички явления на нашия ум (емоции, мисли, образи, усещания) възникват в субективното пространство на психиката под влиянието на външни за нея процеси (независимо дали става дума за външния свят или за процесите в тялото).
Медитацията променя мозъка
Досега медитацията е била слабо проучена, въпреки че напоследък научната общност проявява голям интерес към нея. До неотдавна основният проблем при изследванията беше, че самите учени бяха напълно непознати за видовете, техниките и задачите на медитацията, не вземаха предвид професионализма на практикуващите и колко години от живота си са посветили на нея: пет или четиридесет и пет. Даниел Големан и Ричард Дейвидсън събраха всички изследвания върху медитацията в своята книга - "Променени черти", като изобличиха много от тях като "порочни" и разказаха за редки убедителни експерименти, включително и за собствените си изследвания на мозъка на опитни монаси.
Най-интересните изследвания показват, че по време на медитация от опитен практикуващ (например Мингюр Ринпочее медитирал 62 000 часа през живота си) на графиките на ЕЕГ проблясва висока активност; функционалната магнитно-резонансна томография демонстрира повишаване на активността на някои мозъчни области до 800%; а сканирането с магнитно-резонансна томография с висока резолюция показва, че мозъкът на 40-годишен монах съответства по обем на сивото вещество на 33-годишен.
Медитацията променя мозъка
Досега медитацията е била слабо проучена, въпреки че напоследък научната общност проявява голям интерес към нея. До неотдавна основният проблем при изследванията беше, че самите учени бяха напълно непознати за видовете, техниките и задачите на медитацията, не вземаха предвид професионализма на практикуващите и колко години от живота си са посветили на нея: пет или четиридесет и пет. Даниел Големан и Ричард Дейвидсън събраха всички изследвания върху медитацията в своята книга - "Променени черти", като изобличиха много от тях като "порочни" и разказаха за редки убедителни експерименти, включително и за собствените си изследвания на мозъка на опитни монаси.
Най-интересните изследвания показват, че по време на медитация от опитен практикуващ (например Мингюр Ринпочее медитирал 62 000 часа през живота си) на графиките на ЕЕГ проблясва висока активност; функционалната магнитно-резонансна томография демонстрира повишаване на активността на някои мозъчни области до 800%; а сканирането с магнитно-резонансна томография с висока резолюция показва, че мозъкът на 40-годишен монах съответства по обем на сивото вещество на 33-годишен.
Изненадващото обаче не е, че мозъчната активност се променя по време на процеса на медитация - а че опитните медитатори показват драматично различна активност на мозъчните гама вълни от контролните групи на немедитиращите и извън медитативното състояние.
Съществуват четири основни вида ЕЕГ вълни. Бавните делта вълни се появяват предимно по време на дълбок сън. Тета вълните, които са малко по-бързи, се появяват, когато заспиваме. Алфа вълните се появяват, когато практически не мислим и сме отпуснати. Бета-вълните, по-бързи вълни, отразяват активно мислене или концентрация.
Гама-вълните са най-бързи от всички и се появяват, когато различни области на мозъка се активират едновременно.Появяват се в моменти на прозрение, когато различни елементи се обединяват в една обща картина.
Гама-вълните се появяват, когато решите ребус, загадка или изведнъж ви хрумне таблица на периодичните елементи. Същият проблясък на гама-активност се случва и при Марсел Пруст, когато вкусва бисквита, която му напомня за детството, и от всяко кътче на асоциативната му памет към него се връщат спомените за мириса на дома, цвета на косата на любимата му и усещането за вятър по бузите, които така са го вълнували през онези години.
Съществуват четири основни вида ЕЕГ вълни. Бавните делта вълни се появяват предимно по време на дълбок сън. Тета вълните, които са малко по-бързи, се появяват, когато заспиваме. Алфа вълните се появяват, когато практически не мислим и сме отпуснати. Бета-вълните, по-бързи вълни, отразяват активно мислене или концентрация.
Гама-вълните са най-бързи от всички и се появяват, когато различни области на мозъка се активират едновременно.Появяват се в моменти на прозрение, когато различни елементи се обединяват в една обща картина.
Гама-вълните се появяват, когато решите ребус, загадка или изведнъж ви хрумне таблица на периодичните елементи. Същият проблясък на гама-активност се случва и при Марсел Пруст, когато вкусва бисквита, която му напомня за детството, и от всяко кътче на асоциативната му памет към него се връщат спомените за мириса на дома, цвета на косата на любимата му и усещането за вятър по бузите, които така са го вълнували през онези години.
Амплитудата на гама-вълните в мозъка на йогите се оказва 25 пъти по-висока дори в спокойно състояние в сравнение с обикновените хора. Това не обяснява много, но показва неврофизиологично съответствие със състоянието, описано от практикуващите: открито осъзнаване на всички явления от външния и вътрешния свят едновременно, без привързаност и отхвърляне, отпуснато и бдително едновременно.
Установено е, че това състояние на мозъка може да се наблюдава дори по време на съня на практикуващите, въпреки че по принцип наличието на гама осцилации по време на дълбок сън от гледна точка на обикновения мозък е изключителна рядкост или казуистика.
Освен това опитните медитатори демонстрираха безпрецедентна способност да "превключват" мозъчната си дейност по команда на експериментаторите и показаха разлика в активността и връзките в "системата по подразбиране", отговорна за фиксацията ни върху мисленето за самите нас.
Фактът, че ефектът от медитацията се запазва и по време на почивка, ежедневна активност и дори сън, е доказателство, че тя наистина може да трансформира човешкия мозък - именно това изследователите от екипа на Дейвидсън наричат "променени черти": след натрупване на определен брой часове практика ефектът ѝ остава с нас завинаги, променяйки мозъка, личността и начина ни на живот.
Човек може само да си представи какво би било да живее в постоянно състояние на прозрение и свързаност на всички елементи на света един с друг, без да говори през куп излишни тревоги за себе си.
Или пък може да опитате да медитирате.
Установено е, че това състояние на мозъка може да се наблюдава дори по време на съня на практикуващите, въпреки че по принцип наличието на гама осцилации по време на дълбок сън от гледна точка на обикновения мозък е изключителна рядкост или казуистика.
Освен това опитните медитатори демонстрираха безпрецедентна способност да "превключват" мозъчната си дейност по команда на експериментаторите и показаха разлика в активността и връзките в "системата по подразбиране", отговорна за фиксацията ни върху мисленето за самите нас.
Фактът, че ефектът от медитацията се запазва и по време на почивка, ежедневна активност и дори сън, е доказателство, че тя наистина може да трансформира човешкия мозък - именно това изследователите от екипа на Дейвидсън наричат "променени черти": след натрупване на определен брой часове практика ефектът ѝ остава с нас завинаги, променяйки мозъка, личността и начина ни на живот.
Човек може само да си представи какво би било да живее в постоянно състояние на прозрение и свързаност на всички елементи на света един с друг, без да говори през куп излишни тревоги за себе си.
Или пък може да опитате да медитирате.