Мавриций: островът на пристрастяването
Както е отбелязано в проучване, публикувано в Lancet през 2009 г., "в почти всички африкански държави на юг от Сахара, включително и в най-засегнатите от ХИВ, лечението на наркотици е недостъпно, програми за обмен на игли не съществуват, а правните услуги са твърде скъпи". Оттогава ситуацията, макар и много бавно, започна да се променя към по-добро.
Разположената на изток от Мадагаскар малка островна държава Мавриций, с население от едва 1,29 млн. души, е първата държава в тропическа африка, която въвежда програма за субституиращо лечение.
Канабисът и опиумът са достъпни в Мавриций от XIX в., но дълго време употребата им остава в границите на традиционната култура и не предизвиква сериозно безпокойство у никого. "Наркотичният бум" наострова започва в края на 70-те години на ХХ век поради разпространението на хероина и близостта на Мавриций до важни морски и въздушни маршрути между Африка, Европа и Азия.
Според Световния доклад на ООН за наркотиците от 2009 г. по това време тази малка държава е на второ място в света по разпространение на опиоидна зависимост (след Афганистан), като близо 2 % от маврицийците употребяват опиати.97,3 % от инжекционно употребяващите наркотици са били заразени с хепатит С, а 47,4 % - с ХИВ.
Няколко години по-рано обаче правителството на Мавриций стартира програма за намаляване на вредите под натиска на разгневената общественост. От януари 2006 г. в Мавриций се предлага метадоново субституиращо лечение, а от ноември 2007 г. използваните спринцовки се заменят с нови.
Резултатът е зашеметяващ: новите случаи на заразяване с ХИВ чрез инжектиране са се увеличили почти три пъти (от 92 % през 2005 г. до 31 % през 2014 г.), а нивото на престъпност е намаляло повече от два пъти (2650 нарушения на закона през 2007 г. срещу 1085 през 2012 г.). Мавриций се гордееше и с това, че е една от малкото страни в света, в които лечението с метадон е достъпно за затворниците в затворите.
Употребата на инжекционни наркотици и равнището на престъпност се увеличиха през 2015-2016 г., когато новото правителство реши да замени лечението с метадон с бупренорфин и налтрексон и да премести раздаването на хапчета от клиниките в полицейските участъци. Не желаейки да се сблъскват с полицията, наркозависимите започнаха масово да отказват лечение. През 2017 г. новият министър на здравеопазването на страната, Ануар Хасну, обяви за облекчение на своите съграждани, че Мавриций се връща към метадоновата програма.
Днес в Мавриций има 42 клиники за субституираща терапия, повече от всички останали страни в тропическа Африка, взети заедно.
Няколко години по-рано обаче правителството на Мавриций стартира програма за намаляване на вредите под натиска на разгневената общественост. От януари 2006 г. в Мавриций се предлага метадоново субституиращо лечение, а от ноември 2007 г. използваните спринцовки се заменят с нови.
Резултатът е зашеметяващ: новите случаи на заразяване с ХИВ чрез инжектиране са се увеличили почти три пъти (от 92 % през 2005 г. до 31 % през 2014 г.), а нивото на престъпност е намаляло повече от два пъти (2650 нарушения на закона през 2007 г. срещу 1085 през 2012 г.). Мавриций се гордееше и с това, че е една от малкото страни в света, в които лечението с метадон е достъпно за затворниците в затворите.
Употребата на инжекционни наркотици и равнището на престъпност се увеличиха през 2015-2016 г., когато новото правителство реши да замени лечението с метадон с бупренорфин и налтрексон и да премести раздаването на хапчета от клиниките в полицейските участъци. Не желаейки да се сблъскват с полицията, наркозависимите започнаха масово да отказват лечение. През 2017 г. новият министър на здравеопазването на страната, Ануар Хасну, обяви за облекчение на своите съграждани, че Мавриций се връща към метадоновата програма.
Днес в Мавриций има 42 клиники за субституираща терапия, повече от всички останали страни в тропическа Африка, взети заедно.
Танзания: бариера пред епидемията от ХИВ
През 2011 г. към Мавриций се присъединява Танзания - източноафриканска държава, в която епидемията от опиоиди и ХИВ също е катастрофална. По това време в страната е имало около 50 000 инжекционно употребяващи наркотици (предимно хероин). Между 42 % и 50 % от тях бяха заразени с ХИВ, а сред жените процентът достигаше 71 %.
Трафикът на наркотици от Афганистан навлезе в Танзания през пристанищния град Дар ес Салам, където доза разреден хероин можеше да се купи на улицата за по-малко от цената на закуската, и постепенно се разпространи в цялата страна.
В Националната болница "Мухимбили", най-голямото медицинско заведение в Дар ес Салам и Танзания, е открит център за поддържащо лечение, където пациентите получават ежедневно метадон, тестове за ХИВ и туберкулоза, както и психологическа и социална подкрепа.
Според проучване, публикувано през 2014 г., през това време 629 души, зависими от опиоидни наркотици, са потърсили помощ в клиниката. Една година по-късно по-голямата част от тях (57%, или 358 души) все още са били в програмата: показател, сравним с успеха на субституиращата терапия в Европа, Азия и Северна Америка. Най-висок риск от отпадане от лечението и връщане към употребата на наркотици е установен сред хората, които са преживели сексуално насилие, и тези, които са получили малка доза метадон.
Авторите на изследването отбелязват, че в регион с генерализирана епидемия от ХИВ метадоновото лечение е от решаващо значение за контролиране на разпространението на инфекцията. "Ефективната програма за превенция на ХИВ за употребяващите наркотици е да ги задържи на лечение толкова дълго, колкото е необходимо, за да се сведе до минимум рискът от рецидив на инжектирането на хероин", казват изследователите.
През 2018 г. според д-р Пили Сахид Мутоки от Националната болница Мухимбили около 3000 пациенти са получавали субституираща терапия в града. В същото времеоколо 25 000 жители на Дар ес Салам са останали инжекционно употребяващи наркотици.
Д-р Мутоки сгордост съобщава, че метадоновата програма на Танзания е една от най-успешните на континента и сега лекари от други страни като Кения, Мозамбик и Замбия идват да се учат и да се поучат от този опит.
През 2018 г. според д-р Пили Сахид Мутоки от Националната болница Мухимбили около 3000 пациенти са получавали субституираща терапия в града. В същото времеоколо 25 000 жители на Дар ес Салам са останали инжекционно употребяващи наркотици.
Д-р Мутоки сгордост съобщава, че метадоновата програма на Танзания е една от най-успешните на континента и сега лекари от други страни като Кения, Мозамбик и Замбия идват да се учат и да се поучат от този опит.
33-годишният Юсуф Ахмед Мзито, по прякор Кеси, разказа пред Световната здравна организация, че медицинският метадон е помогнал да преобърне живота му след тригодишна хероинова зависимост и няколко неуспешни опита да прекрати употребата на наркотици: "Това, от което употребяващите наркотици се страхуват най-много, е синдромът на отнемане. Нищо не може да се сравни с него, дори страхът от ХИВ или смъртта. Опитвах се да се справя сам, дори се заключвах в една стая. Но нищо не помогна, докато не започнах да приемам метадон".
Каси обяснява, че повечето наркозависими се страхуват да започнат метадоново лечение поради стигмата, свързана с него в общността.Много хора смятат, че метадонът е просто още един наркотик и че той няма да направи нищо друго, освен да замени една зависимост с друга, а наркодилърите разпространяват всякакви страшни истории за метадоновата терапия, за да не загубят клиенти.
За щастие Каси е успял да преодолее тази стигма и сега системно намалява дозата си метадон, за да може в обозримо бъдеще да я сведе до нула и да живее без опиоидна зависимост. Мъжът посещава клиниката всеки ден: не само за дозата си, но и за да общува с другите пациенти, да се вижда с консултанта си и да оказва професионална помощ на институцията като специалист по информационни технологии.
С течение на времето програми за метадоново лечение са възникнали в областната болница Кинондони (район в Дар ес Салам с особено голям брой наркозависими), в Занзибар и в град Мванза. "Призовавам танзанийците, които срещнат млади хора с наркотична зависимост, да ги заведат в регистрирана клиника, за да се лекуват", заяви министър-председателят на Танзания Касим Маджалива на церемонията по откриването на болницата в Мванза и обеща, че правителството ще създаде работни места за пациентите след рехабилитацията.
Сенегал: терапия в сянката на манговите дървета
През декември 2014 г. в Дакар, столицата на Сенегал, беше открит първият финансиран от държавата център за субституиращо лечение в Западна Африка. Още през 2011 г. проучване на Службата на ООН по наркотиците и престъпността показа, че най-малко 1300 души в Дакар са инжекционно употребяващи наркотици. От тях 9,4 % са били заразени с ХИВ, а 38,9 % - с хепатит С.
Една трета от анкетираните са признали, че за последен път са си инжектирали наркотици извън дома (което означава, че са нямали безопасна и стерилна среда за употреба на наркотици), а повече от 10 % са съобщили, че са споделяли спринцовки.
Оттогава проблемът с наркотичната зависимост става все по-належащ за Сенегал с всяка изминала година. Страната, която се мие от Атлантическия океан на западния си бряг и е 95% мюсюлманска, през последното десетилетие се превърна във важен транзитен пункт за трафик на наркотици от Латинска Америка към Европа.
Както обяснява Пиер Лапак, представител на Службата на ООН за наркотиците и престъпността (UNODC) за Централна и Западна Африка, контрабандистите често плащат на посредниците си със стоки вместо с пари и така постепенно създават пазар на наркотици в страна, в която в миналото такъв не е съществувал.
През декември 2014 г. в Дакар, столицата на Сенегал, беше открит първият финансиран от държавата център за субституиращо лечение в Западна Африка. Още през 2011 г. проучване на Службата на ООН по наркотиците и престъпността показа, че най-малко 1300 души в Дакар са инжекционно употребяващи наркотици. От тях 9,4 % са били заразени с ХИВ, а 38,9 % - с хепатит С.
Една трета от анкетираните са признали, че за последен път са си инжектирали наркотици извън дома (което означава, че са нямали безопасна и стерилна среда за употреба на наркотици), а повече от 10 % са съобщили, че са споделяли спринцовки.
Оттогава проблемът с наркотичната зависимост става все по-належащ за Сенегал с всяка изминала година. Страната, която се мие от Атлантическия океан на западния си бряг и е 95% мюсюлманска, през последното десетилетие се превърна във важен транзитен пункт за трафик на наркотици от Латинска Америка към Европа.
Както обяснява Пиер Лапак, представител на Службата на ООН за наркотиците и престъпността (UNODC) за Централна и Западна Африка, контрабандистите често плащат на посредниците си със стоки вместо с пари и така постепенно създават пазар на наркотици в страна, в която в миналото такъв не е съществувал.
Базираният в необлагодетелствания квартал Фане на Дакар Център за интегрирано управление на зависимостите в Дакар (CEPIAD ) предлага обмен на игли, консултации за намаляване на вредите и антиретровирусна терапия.
През първите седем месеца от дейността си организацията е обслужила около 250 души, три четвърти от които са употребявали хероин. Популярността на Центъра сред сенегалските наркомани беше възпрепятствана от неудобното му местоположение: много от тях трябваше да прекарат часове в път, за да стигнат до CEPIAD, така че за тях беше по-лесно да си поставят инжекции, отколкото да потърсят помощ.
Така или иначе, при пристигането си във Фан през 2018 г. репортерите на CNN откриха опашка от наркомани в CEPIAD.Докато някои от тях получаваха от медицинска сестра чаши с метадон, разтворен в синя течност, други бягаха от жегата с игра на дама в сянката на манговите дървета. Презпоследните две години специалистите по намаляване на вредите са раздали на наркозависимите повече от 18 000 стерилни спринцовки и 17 000 презерватива.
Благодарение на метадоновото лечение 58-годишният Мустафа Мбодж, употребявал хероин повече от 30 години, успява да се отърве от опустошителната си зависимост и да основе собствена група за подкрепа на наркозависими, наречена Santé Espoir Vie. Всеки ден Мбодж и неговите колеги пътуват до бедняшките квартали на Дакар, за да разговарят със зависимите, да ги убеждават да се свържат с CEPIAD и да се включат в метадоновата програма.
През първите седем месеца от дейността си организацията е обслужила около 250 души, три четвърти от които са употребявали хероин. Популярността на Центъра сред сенегалските наркомани беше възпрепятствана от неудобното му местоположение: много от тях трябваше да прекарат часове в път, за да стигнат до CEPIAD, така че за тях беше по-лесно да си поставят инжекции, отколкото да потърсят помощ.
Така или иначе, при пристигането си във Фан през 2018 г. репортерите на CNN откриха опашка от наркомани в CEPIAD.Докато някои от тях получаваха от медицинска сестра чаши с метадон, разтворен в синя течност, други бягаха от жегата с игра на дама в сянката на манговите дървета. Презпоследните две години специалистите по намаляване на вредите са раздали на наркозависимите повече от 18 000 стерилни спринцовки и 17 000 презерватива.
Благодарение на метадоновото лечение 58-годишният Мустафа Мбодж, употребявал хероин повече от 30 години, успява да се отърве от опустошителната си зависимост и да основе собствена група за подкрепа на наркозависими, наречена Santé Espoir Vie. Всеки ден Мбодж и неговите колеги пътуват до бедняшките квартали на Дакар, за да разговарят със зависимите, да ги убеждават да се свържат с CEPIAD и да се включат в метадоновата програма.
"Когато идваме в тези горещи точки, хората се чувстват много добре с нас, защото самите ние сме били употребяващи наркотици. Ние знаем как да намерим подход към тях. Ако пропуснат лечението, ние отиваме в домовете им.Трябва да седнем, да поговорим с тях и да ги убедим да се върнат " - каза Мбодж пред репортери.
Социалната рехабилитация е също толкова важна, колкото и приемът на лекарства. Психолози, арттерапевти и специалисти по професионална преквалификация помагат на хора, които отдавна са загубили работата си и са прекарали години в затвора, да възвърнат социалните си умения и да се върнат към нормалния живот.
В същото време Мбайанг Фал Бусо, координатор на здравната програма на CEPIAD, признава, че работата на организацията все още е далеч от идеала: дори в Дакар не всички наркозависими знаят за съществуването ѝ, а предизвикателството е да се достигне до национално ниво.
През 2020 г. Службата на ООН по наркотиците и престъпността предостави на CEPIAD пари, за да продължи работата си по време на пандемията. Те бяха използвани за закупуване на лични предпазни средства, а когато в Дакар бяха обявени карантина и комендантски час, някои от пациентите на Центъра се лекуваха у дома.
Социалната рехабилитация е също толкова важна, колкото и приемът на лекарства. Психолози, арттерапевти и специалисти по професионална преквалификация помагат на хора, които отдавна са загубили работата си и са прекарали години в затвора, да възвърнат социалните си умения и да се върнат към нормалния живот.
В същото време Мбайанг Фал Бусо, координатор на здравната програма на CEPIAD, признава, че работата на организацията все още е далеч от идеала: дори в Дакар не всички наркозависими знаят за съществуването ѝ, а предизвикателството е да се достигне до национално ниво.
През 2020 г. Службата на ООН по наркотиците и престъпността предостави на CEPIAD пари, за да продължи работата си по време на пандемията. Те бяха използвани за закупуване на лични предпазни средства, а когато в Дакар бяха обявени карантина и комендантски час, някои от пациентите на Центъра се лекуваха у дома.
Вдопълнение към гореспоменатите страни от Тропическа Африка, субституираща терапия вече се практикува в Южна Африка, Кения, Буркина Фасо, Кот д'Ивоар и Сейшелските острови. За съжаление повечето африкански държави не бързат да последват примера им, а без програми за субституираща терапия едва ли може да се говори за победа над епидемията от ХИВ, обхванала континента.
Според Глобалния доклад за намаляване на вредите до 2020 г. между 560 000 и 2,7 милиона африканци в Субсахарска Африка си инжектират наркотици (тази значителна разлика в цифрите се дължи на липсата на адекватна статистика).
Около 30% от тях са ХИВ-позитивни, а само около половината (51%) от тези хора получават необходимото лечение. И накрая, все още няма държава в тропическа африка, в която налоксонът да е достъпен "от ръка на уста"и да съществуват стаи за безопасно приемане на наркотици.
Според Глобалния доклад за намаляване на вредите до 2020 г. между 560 000 и 2,7 милиона африканци в Субсахарска Африка си инжектират наркотици (тази значителна разлика в цифрите се дължи на липсата на адекватна статистика).
Около 30% от тях са ХИВ-позитивни, а само около половината (51%) от тези хора получават необходимото лечение. И накрая, все още няма държава в тропическа африка, в която налоксонът да е достъпен "от ръка на уста"и да съществуват стаи за безопасно приемане на наркотици.
Идеологът на метадоновата програма, д-р Робърт Нюман, казва, че метадонът.
- е напълно безопасен, когато дозите се прилагат правилно.
- драматичнонамалява употребата на нелегален хероин.
- може да се произвежда в голям мащаб на ниска цена.
- е привлекателен за употребяващите нелегални опиати, които го приемат, въпреки че дневните дози метадон не предизвикват еуфория.
- Може да се използва в продължение на няколко години или дори десетилетия без никакви странични ефекти.
Ефективността на метадоновата програма в борбата с епидемията от ХИВ, намаляването на престъпността и подобряването на качеството на живот на наркозависимите и техните близки отдавна е статистически доказана, но причините за нейното отхвърляне са ирационални.
Много власти все още вярват, че проблемът с употребата на наркотици ще бъде решен не чрез кампания за намаляване на вредите, а чрез безкомпромисна война до пълно унищожение. Въпреки това, както обсъдихме по-горе, дори онези държави, на които хардлайнерите обичат да се позовават, са се научили да възприемат по-гъвкави политики спрямо наркозависимите.
Много власти все още вярват, че проблемът с употребата на наркотици ще бъде решен не чрез кампания за намаляване на вредите, а чрез безкомпромисна война до пълно унищожение. Въпреки това, както обсъдихме по-горе, дори онези държави, на които хардлайнерите обичат да се позовават, са се научили да възприемат по-гъвкави политики спрямо наркозависимите.