Рилмазафонът и алпразоламът са бензодиазепиноподобни съединения, използвани заради седативния и анксиолитичния си ефект, но се различават по фармакологичните си свойства и дозировката.
Обичайните дози рилмазафон са около 1-2 mg преди сън. Тъй като в Япония той се използва предимно като хипнотично средство, дозирането му отразява предназначението му като средство за сън, като дозите са сравнително ниски в сравнение с някои анксиолитични бензодиазепини.
При тревожност алпразолам обикновено се дозира с 0,25 до 0,5 mg три пъти дневно, въпреки че при тежки случаи може да достигне до 4 mg дневно в разделени дози. При панически разстройства могат да се предписват по-високи дози (до 10 mg/ден).
Алпразолам е значително по-мощен като анксиолитик от рилмазафон. Анксиолитичният ефект на алпразолам трябва да бъде по-силен и по-изразен при по-ниски дози в сравнение с рилмазафон.
Употребата на рилмазафон е по-специализирана, предимно при нарушения на съня, докато алпразолам се използва широко при тревожни и панически разстройства, което прави типичните им дозировки и приложения доста различни.
Не съществува пряка еквивалентност между рилмазафон и алпразолам поради различните им предназначения и потенции. Като цяло обаче ефектът на 1 mg рилмазафон може свободно да се сравни с около 0,125 до 0,25 mg алпразолам, въпреки че това е груба оценка и може да варира в широки граници в зависимост от индивидуалния метаболизъм.
