Част от това е вярно. Част от това съм си измислил. Но накрая стигам до същността на въпроса.
В дните на Студената война руснаците подариха на американското посолство в Москва символ на (каквото и да е). Това беше дърворезба с размерите на половин стена, изработена от някакво скъпо дърво. Шефът на охраната на посолството я проверил щателно за грешки, но тя била чиста. Въпреки това, тъй като наистина нямаше къде да се монтира и всички я смятаха за грозна и глупава, служителите на посолството я сложиха в мазето за съхранение.
Няколко месеца по-късно някакъв важен руснак идваше в посолството за някаква конференция. Предполагаше се, че това ще бъде тайна среща между САЩ и Русия за някакво непублично споразумение. Имаше много такива тайни споразумения и договорености, които вероятно предотвратиха Третата световна война, но трябваше да са тайни, защото политиката не беше добра за нито една от страните у дома.
Преди срещата, докато се консултираше с шефа по сигурността на посолството, важният руски човек сподели, че с нетърпение очаква да види как американците ще решат да покажат трайния символ на (каквото и да е). Веднага след като успя, шефът на сигурността информира изпълнителния асистент на посланика, който веднага нареди да се изнесе дърворезбата от мазето. Те я почистиха и началникът на сигурността извърши още една проверка на устройството, за да се увери. Наложи се няколко мъже да хвръкнат и да се напънат, за да изкарат вещта нагоре. Като приятна изненада изпълнителният асистент на посланика се погрижи то да бъде в класифицираната конферентна зала точно срещу прозореца, до който винаги седеше важният руснак. Харесваше му там, защото можеше да отвори прозореца, когато в стаята станеше прекалено задушно.
Важният руснак беше много доволен от начина, по който американците бяха монтирали дървеното чудовище. Той коментира, че е особено подходящо, че са избрали класифицирана конферентна зала; смела демонстрация на надеждата, че един ден двете им нации няма да пазят тайни.
Те проведоха тайната среща. Животът продължи. Годините минаха. Стената падна и минаха още години.
Тогава през май 2000 г. чисто новото американско посолство в Москва беше открито с големи фанфари и вече пенсионираният шеф на службата за сигурност беше долетял от САЩ, за да присъства. Церемонията приключи и пенсионираният началник на сигурността се връщаше към хотела си, когато срещу него се приближи познато лице. Това беше важният руснак, разбира се, доста по-възрастен. Важният руснак протегнал ръка и поканил шефа на службата за сигурност да изпият по едно кафе.
Докато седяха в кафенето и пиеха кафетата си, те нямаха за какво да си говорят, докато важният руснак не извади лист хартия и не го разгъна на масата. Това беше чертеж, някаква опростена схема.
Важният руснак се усмихна широко и смело, което разкриваше лошото му зъбно здраве. Искаше да покаже на американците този чертеж повече от 25 години.
Важният руснак си спомни за монтираната в полустенен размер дърворезба отпреди всички тези години. Беше толкова налудничава идея и толкова ужасно грозна дърворезба; той и екипът му не можеха да повярват, че наистина са накарали американците да я монтират в секретната конферентна зала, и то точно там, където искаха - с лице към прозореца.
Когато важният руснак видя, че пенсионираният шеф на службата за сигурност се е наситил, той посочи опростената схема и обясни.
Зениците на руската мечка в центъра на резбата не бяха твърди. Те бяха кухи, като барабан. Всяка от тях беше покрита със специално обработена ивица мембрана от външния слой на сърцето на елена; разтеглена много тънко и веднъж обработена, тя е много твърда. Под тази мембрана имаше няколко струни за пиано, които бяха специално разработени, за да регулират вибрациите си.
Сега пенсионираният шеф на сигурността се усмихваше и кимаше. Виждаше накъде отива това и обичаше да чува "разкритията" от едно време.
Схемата показваше Паралелния лъч, (безконтактен), Доплеров виброметричен лазер и малък усилвател, който превръщаше вибрациите в електрически ток, захранващ магнитите на високоговорителите, чийто изход се записваше.
Руснаците го бяха поставили в жилищната сграда от другата страна на улицата, а лазерите бяха насочени към очите на мечката. Оборудването беше разположено малко по-високо от дърворезбата, тъй като ъгълът надолу правеше пречупването на лазерите, които се удряха в прозореца, незабележимо отвътре.
От момента на монтирането на стенописа до извеждането на посолството от експлоатация руснаците можеха да подслушват всяка среща, провеждана в засекретената конферентна зала на американското посолство. В началото руснаците можели да разберат 70-80% от това, което се говори. Към края, въпреки значителните подобрения в използваната технология, деградацията на очите на руската мечка станала твърде голяма.
Ако все още четете, аз съм полузашеметен.
Смисълът на историята е, че ако искат да ви подслушват достатъчно силно, ще намерят начин. Мисля, че става дума по-скоро за OpSec-а. Ако не им дадеш причина да търсят, вероятно няма да го направят, а ти на практика си скрит в един тон шум, в който те нямат причина да ровят. Понякога се чудя дали самият акт на използване на определени инструменти предизвиква подозрение? Все пак продължавам да ги използвам.
Или пък предполагам, че можем да се преместим в някоя малка държава без екстрадиция и просто да платим куп подкупи. Вероятно и това би сработило.
