ХИВ убива много хора по света. Повече от една трета от заразените са се заразили с вируса, като са използвали чужда спринцовка при инжектиране на наркотици. Това можеше и да не се случи, ако във всички държави бяха въведени пълноценни програми за намаляване на вредите, които са признати за най-ефективния метод за справяне с последиците от незаконните наркотици. Екипът на ВВ ще ви разкаже как светът е стигнал до този метод за борба с пристрастяването и разпространението на ХИВ и хепатит в света.
Според доклада на Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) за 2020 г. през 2019 г. в света са регистрирани около 690 000 смъртни случая, дължащи се на заболявания, свързани със СПИН.
. Според доклада на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) за 2019 г. за наблюдение на ХИВ през 2018 г. в САЩ и зависимите от тях райони са регистрирани 14 963 смъртни случая, дължащи се на заболявания, свързани с ХИВ. През последните години броят на смъртните случаи, дължащи се на ХИВ, намалява. През 2010 г. е имало 18 344 смъртни случая, дължащи се на заболяване от ХИВ, което показва положителна тенденция в намаляването на смъртните случаи, свързани с ХИВ, в Съединените щати.
Според доклада на Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) за 2020 г. през 2019 г. в света са регистрирани около 690 000 смъртни случая, дължащи се на заболявания, свързани със СПИН.
. Според доклада на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) за 2019 г. за наблюдение на ХИВ през 2018 г. в САЩ и зависимите от тях райони са регистрирани 14 963 смъртни случая, дължащи се на заболявания, свързани с ХИВ. През последните години броят на смъртните случаи, дължащи се на ХИВ, намалява. През 2010 г. е имало 18 344 смъртни случая, дължащи се на заболяване от ХИВ, което показва положителна тенденция в намаляването на смъртните случаи, свързани с ХИВ, в Съединените щати.
Един от основните методи за превенция на ХИВ сред хората, употребяващи наркотици, е програмата за намаляване на вредите. Програми, основани на този метод, функционират в Съединените щати, Канада, Източна Европа и Централна Азия повече от четиридесет години.
Въпреки това някои държави смятат подобни програми за абсурдни и твърдят, че те насърчават толерантността към употребата на наркотици в обществото и дори могат да доведат до "унищожаване на демографския, интелектуалния и творческия потенциал на страната".
Програмите за намаляване на вредите, включително субституиращата поддържаща терапия, са един от най-ефективните методи за лечение на опиоидна зависимост. В това саубедени експерти от СЗО, Службата на ООН по наркотиците и престъпността и Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS).
Въпреки това някои държави смятат подобни програми за абсурдни и твърдят, че те насърчават толерантността към употребата на наркотици в обществото и дори могат да доведат до "унищожаване на демографския, интелектуалния и творческия потенциал на страната".
Програмите за намаляване на вредите, включително субституиращата поддържаща терапия, са един от най-ефективните методи за лечение на опиоидна зависимост. В това саубедени експерти от СЗО, Службата на ООН по наркотиците и престъпността и Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS).
Какво представлява намаляването на вредите?
Намаляването на вредите е съвкупност от здравни, социални и правни мерки, насочени към свеждане до минимум на отрицателните последици от употребата на вещества. В цял свят хората, които употребяват наркотици, са измъчвани, лишавани от свобода и дори убивани, както във Филипините. Философията на намаляването на вредите е да ги приемем такива, каквито са, и да им помогнем - без предразсъдъци, принуда или дискриминация.
СЗО, UNAIDS и UNODC са разработили основан на доказателства пакет от интервенции за намаляване на вредите от инжекционната употреба на наркотици. Той се състои от няколко направления.
Намаляването на вредите е съвкупност от здравни, социални и правни мерки, насочени към свеждане до минимум на отрицателните последици от употребата на вещества. В цял свят хората, които употребяват наркотици, са измъчвани, лишавани от свобода и дори убивани, както във Филипините. Философията на намаляването на вредите е да ги приемем такива, каквито са, и да им помогнем - без предразсъдъци, принуда или дискриминация.
СЗО, UNAIDS и UNODC са разработили основан на доказателства пакет от интервенции за намаляване на вредите от инжекционната употреба на наркотици. Той се състои от няколко направления.
- Програми за игли и спринцовки - хората, които употребяват наркотици интравенозно, рискуват да се заразят не само с ХИВ, но и с вирусни хепатити В и С, тъй като често споделят игли и спринцовки. Логиката е проста: разумно е да се избере по-малкото зло и да се реши поне един от съществуващите проблеми, като се предостави на тези хора достъп до чисто оборудване. Световната здравна организация препоръчва всяко лице, което си инжектира наркотици, да се снабдява с поне 200 стерилни спринцовки и игли годишно, за да се предотврати предаването на инфекции.
- Опиоидна субституираща терапия и друго основано на доказателства лечение на зависимостта от наркотици - при този вид терапия на употребяващия опиоиди се дават лекарства, които блокират еуфоричния им ефект и му позволяват да общува, да се ангажира със здравето си и да възстанови разбития си живот. Метадонът и бупренорфинът са лекарствата, които най-често се използват за тази цел.
- Консултиране и изследване за ХИВ на употребяващите наркотици.
- Антиретровирусна терапия за лечение на ХИВ инфекция.
- Профилактика, диагностика и лечение на инфекции, предавани по полов път, както и на туберкулоза и вирусен хепатит.
- Програми за разпространение на презервативи за хора, които си инжектират наркотици, и техните сексуални партньори.
Днес СЗО, Службата на ООН за наркотиците и престъпността (UNODC) и UNAIDS посочват субституиращата поддържаща терапия като едно от най-ефективните лечения на опиоидната зависимост.
Практиката на намаляване на вредите в някои държави включва също така: - намаляване на употребата на наркотици.
- Организиране на стаи за безопасна употреба на наркотици - там човек може да консумира внесени вещества в безопасна и приятелска среда, както и да получи стерилно оборудване за инжектиране, информация за наркотиците, основни медицински грижи и насочване към лечение. Тези стаи спасяват човешки животи: в канадската провинция Алберта например те са предотвратили повече от 4300 смъртни случая на свръхдоза от ноември 2017 г. насам.
- Осигуряване на жилища и работни места за хората, употребяващи наркотици.
- Тестване на наркотиците за примеси - всяка година в Съединените щати има около 70 000 фатални свръхдози. Повечето от тези свръхдози са причинени от добавянето на още по-мощния опиоид - фентанил, към хероина. Потребителят не знае това, така че проверката за смъртоносни примеси може да спаси човешки живот.
- Психосоциална подкрепа.
- Предоставяне на информация за по-безопасна употреба на вещества.
- Предотвратяване на свръхдоза - в случая с опиатите най-ефективното лечение е налоксон. В много държави той е достъпен в аптеките и се предлага безплатно. В някои държави обаче налоксонът все още се предлага само с рецепта в лечебните заведения.
Принципи на намаляване на вредите
- Зачитане на правата на хората, които употребяват психоактивни вещества. Зависимостта от наркотици не лишава лицето от правото да живее, да получава социални услуги, да поддържа здравето си - и със сигурност не трябва да служи като оправдание за унижения и злоупотреби, срещу които те са защитени от закона по същия начин, както и неупотребяващите наркотици.
- Използване само на научно доказани доказателства. Програмите за намаляване на вредите се основават на строга доказателствена база. Повечето от техните интервенции са лесни за изпълнение, не изискват огромни разходи и имат значително положително въздействие както върху отделния човек, така и върху обществото.
- Принцип на социална справедливост, който в контекста на намаляването на вредите се тълкува като противодействие на дискриминацията и гарантиране на достъпа до социални и медицински услуги.
- Сътрудничество с мрежите на хората, употребяващи наркотици: те трябва да участват в разработването, изпълнението и оценката на политиките и програмите, които ги засягат пряко.
- Избягване на стигмата. Трябва да се избягва оценъчният език, когато се говори за хора, употребяващи наркотици.
Използването на термини като "бордей", "наркоман" е пряк път към наркофобията. Освен това е невъзможно да се допусне наркотиците да бъдат разделени на "добри" и "лоши",така че трябва да се внимава много при избора на езикови средства.
Малко история
Терминът "намаляване на вредите" придобива популярност в средата на 80-те години на миналия век, когато ХИВ инфекцията започва да се разпространява по целия свят. Но основните принципи на този подход са формулирани още в началото на миналия век.
В края на XIX и началото на XX в. 300 000 души в САЩ са били пристрастени към пушенето на опиум и медицински опиоиди като лауданум и морфинов сулфат. Лекарите предписвали лаксативи, бани, електротерапия, диети и настанявали тези хора в частни болници, за да практикуват върху тях лечебни техники.
От 1912 г. до 1923 г. в Съединените щати функционират 35 така наречени "клиники за поддържане на наркотици", в които регистрираните опиоидни наркомани могат да си купят евтино морфин, а понякога и кокаин и хероин.
Някои институции бяха готови да снабдяват пациентите с психоактивни вещества толкова дълго, колкото искат, докато други смятаха, че те трябва да бъдат постепенно преустановени.
Някои се опитваха да печелят от това, а други едва свързваха двата края, защото искрено искаха да помогнат на хората със зависимост.Всички подобни институции имаха една обща черта: те бяха закрити от федералното правителство, обикновено в рамките на една година след стартирането им.
Последната клиника за подпомагане на наркозависими в страната прекратява дейността си през 1923 г.
Терминът "намаляване на вредите" придобива популярност в средата на 80-те години на миналия век, когато ХИВ инфекцията започва да се разпространява по целия свят. Но основните принципи на този подход са формулирани още в началото на миналия век.
В края на XIX и началото на XX в. 300 000 души в САЩ са били пристрастени към пушенето на опиум и медицински опиоиди като лауданум и морфинов сулфат. Лекарите предписвали лаксативи, бани, електротерапия, диети и настанявали тези хора в частни болници, за да практикуват върху тях лечебни техники.
От 1912 г. до 1923 г. в Съединените щати функционират 35 така наречени "клиники за поддържане на наркотици", в които регистрираните опиоидни наркомани могат да си купят евтино морфин, а понякога и кокаин и хероин.
Някои институции бяха готови да снабдяват пациентите с психоактивни вещества толкова дълго, колкото искат, докато други смятаха, че те трябва да бъдат постепенно преустановени.
Някои се опитваха да печелят от това, а други едва свързваха двата края, защото искрено искаха да помогнат на хората със зависимост.Всички подобни институции имаха една обща черта: те бяха закрити от федералното правителство, обикновено в рамките на една година след стартирането им.
Последната клиника за подпомагане на наркозависими в страната прекратява дейността си през 1923 г.
Междувременно във Великобритания през 1924 г. беше създаден Комитетът "Ролстън" за борба с хероиновата и морфиновата зависимост, наречен на името на сър Хъмфри Дейви, 1-ви баронет, известен лекар, който беше помолен да оглави организацията.
През 1926 г. излезе неговият известен доклад, който позволяваше на лекарите да предписват морфин на хора, които вече са били зависими от хероин и морфин. Пациентите били разделени на две категории: такива, които са способни да се възстановят чрез постепенно отказване от наркотика, и такива, които вече не могат да функционират без редовна ниска доза опиати. В доклада се посочваше също, че повечето зависими от хероин и морфин принадлежат към средната класа, така че наказателните санкции срещу тези хора не са необходими.
"Ерата на Ролстън" е заменена през 1968 г. от "ерата на клиниките", когато в Обединеното кралство започват да се откриват специализирани заведения за подпомагане на зависими.
Типичната английска клиника включвала предписване на хероин (от началото на 70-те години - на метадон), консултации от социални работници и психолози. С разпространението на ХИВ към списъка се добавят и програмите за обмен на игли и спринцовки, които също се подпомагат от държавата.
През 1926 г. излезе неговият известен доклад, който позволяваше на лекарите да предписват морфин на хора, които вече са били зависими от хероин и морфин. Пациентите били разделени на две категории: такива, които са способни да се възстановят чрез постепенно отказване от наркотика, и такива, които вече не могат да функционират без редовна ниска доза опиати. В доклада се посочваше също, че повечето зависими от хероин и морфин принадлежат към средната класа, така че наказателните санкции срещу тези хора не са необходими.
"Ерата на Ролстън" е заменена през 1968 г. от "ерата на клиниките", когато в Обединеното кралство започват да се откриват специализирани заведения за подпомагане на зависими.
Типичната английска клиника включвала предписване на хероин (от началото на 70-те години - на метадон), консултации от социални работници и психолози. С разпространението на ХИВ към списъка се добавят и програмите за обмен на игли и спринцовки, които също се подпомагат от държавата.
А сега се връщаме към Северна Америка. През 1963 г. лекарите Мери Нисуандър и Винсент Доул разработват първата програма за лечение на опиоидна зависимост с метадон - опиоид, синтезиран в Германия през 1942 г.
Тъй като веществото е дълготрайно и блокира еуфоричния ефект на хероина, хората могат да се занимават с нормалните си дейности, като например да работят или да се свържат отново със семейството си, вместо да губят цялото си време в търсене на незаконни вещества.
Въпреки съпротивата на Федералното бюро по наркотиците, две години по-късно в Манхатънската обща болница е открито цяло отделение за метадонова субституираща терапия. В съседна Канада този подход е въведен по същото време.
Тъй като веществото е дълготрайно и блокира еуфоричния ефект на хероина, хората могат да се занимават с нормалните си дейности, като например да работят или да се свържат отново със семейството си, вместо да губят цялото си време в търсене на незаконни вещества.
Въпреки съпротивата на Федералното бюро по наркотиците, две години по-късно в Манхатънската обща болница е открито цяло отделение за метадонова субституираща терапия. В съседна Канада този подход е въведен по същото време.
ВЕвропа първите програми за метадоново лечение също се появяват през 60-те години на ХХ век: първо в Швеция, а след това в Нидерландия, Обединеното кралство и Дания. През 1984 г. в Холандия организации на хора, употребяващи наркотици, започват да разпространяват стерилно оборудване за инжектиране, за да предотвратят епидемия от хепатит В.
Три години по-късно подобни програми вече действат в Дания, Испания, Швеция, Великобритания и Малта. В някои държави се експериментира с алтернативни методи за разпространение на стерилно инжекционно оборудване, като например киоски и аптеки. А през 1986 г. в Берн започва да функционира първата легална стая за безопасна употреба на наркотици.
В Азия първата програма за обмен на игли стартира през 1991 г. в долината Катманду в Непал. През следващата година програми за обмен на игли и спринцовки се появяват и в Тайланд. През 1993 г. Индия стартира проект за сублингвално лечение с бупренорфин на наркозависими лица.
Според доклада "Глобално състояние на намаляването на вредите" за 2018 г. в 86 държави са действали всички такива програми. Хероинова субституираща терапия или предписване на синтетичен диаморфин се практикуваше в Белгия, Канада, Дания, Германия, Нидерландия, Швейцария и Обединеното кралство.
Три години по-късно подобни програми вече действат в Дания, Испания, Швеция, Великобритания и Малта. В някои държави се експериментира с алтернативни методи за разпространение на стерилно инжекционно оборудване, като например киоски и аптеки. А през 1986 г. в Берн започва да функционира първата легална стая за безопасна употреба на наркотици.
В Азия първата програма за обмен на игли стартира през 1991 г. в долината Катманду в Непал. През следващата година програми за обмен на игли и спринцовки се появяват и в Тайланд. През 1993 г. Индия стартира проект за сублингвално лечение с бупренорфин на наркозависими лица.
Според доклада "Глобално състояние на намаляването на вредите" за 2018 г. в 86 държави са действали всички такива програми. Хероинова субституираща терапия или предписване на синтетичен диаморфин се практикуваше в Белгия, Канада, Дания, Германия, Нидерландия, Швейцария и Обединеното кралство.
В момента се провеждат изследвания, за да се отговори на въпроса дали същите методи могат да се използват за лечение на хора, които приемат психостимуланти.
В Северна и Южна Америка се проучват възможностите за използване на листа от кока за заместване на крек кокаина, както и използването на фармацевтични вещества като модафинил за лечение на амфетаминова и кокаинова зависимост.
Към миналата година безопасни стаи функционират в 12 държави; до началото на 2024 г. се очаква да бъдат открити още три.В десет държави, включително Киргизстан, Молдова и Таджикистан, в затворите функционират програми за игли и спринцовки, а в 54 затвора се използва някаква форма на субституираща терапия.
В Северна и Южна Америка се проучват възможностите за използване на листа от кока за заместване на крек кокаина, както и използването на фармацевтични вещества като модафинил за лечение на амфетаминова и кокаинова зависимост.
Към миналата година безопасни стаи функционират в 12 държави; до началото на 2024 г. се очаква да бъдат открити още три.В десет държави, включително Киргизстан, Молдова и Таджикистан, в затворите функционират програми за игли и спринцовки, а в 54 затвора се използва някаква форма на субституираща терапия.