https://www.cdc.gov/opioids/basics/epidemic.html
Десетилетия след най-смъртоносната епидемия от свръхдоза наркотици в американската история, хората продължават да умират от свръхдози с по-високи темпове от всякога. Според данни от 2017 г. до 2021 г. броят на смъртните случаи отсвръхдоза опиоиди се е увеличил от 47 600 на 80 411 - много повече от броя на американците ,убивани всяка година от огнестрелни оръжия или при автомобилни катастрофи. Увеличението на смъртните случаи се дължи до голяма степен на употребата на синтетични наркотици като фентанил , който е50 пъти по-силен от хероина.
Предварителните статистически данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията сочат почти същия брой смъртни случаи от свръхдоза опиоиди през 2022 г. - 79 770 . В същото време броят на свръхдозите сред чернокожите, американските индианци и латиноамериканците се увеличава още по-бързо, което увеличава разликата в смъртните случаи между белите и цветнокожите. През 2020 г. вероятността чернокожите мъже на възраст 65 и повече годинида умрат от свръхдоза еседем пъти по-голяма ,отколкото при белите мъже на същата възраст.
Броят на американците, които се сблъскват със зависимостта от опиоиди, остава висок. Според последното годишно проучване наАдминистрацията за злоупотреба с наркотични вещества и психично здраве през 2022 г. 6,1 милиона души на възраст 12 и повече години ще страдат от разстройство, свързано с употребата на опиоиди, а 8,9 милиона са съобщили за злоупотреба с опиоиди през изминалата година.
Предварителните статистически данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията сочат почти същия брой смъртни случаи от свръхдоза опиоиди през 2022 г. - 79 770 . В същото време броят на свръхдозите сред чернокожите, американските индианци и латиноамериканците се увеличава още по-бързо, което увеличава разликата в смъртните случаи между белите и цветнокожите. През 2020 г. вероятността чернокожите мъже на възраст 65 и повече годинида умрат от свръхдоза еседем пъти по-голяма ,отколкото при белите мъже на същата възраст.
Броят на американците, които се сблъскват със зависимостта от опиоиди, остава висок. Според последното годишно проучване наАдминистрацията за злоупотреба с наркотични вещества и психично здраве през 2022 г. 6,1 милиона души на възраст 12 и повече години ще страдат от разстройство, свързано с употребата на опиоиди, а 8,9 милиона са съобщили за злоупотреба с опиоиди през изминалата година.
"Повечето хора се възстановяват. Това е нещо, за което не говорим често, когато обсъждаме кризата с опиоидите " -казва Сара Уейкман, старши медицински директор по въпросите на разстройствата, свързани с употребата на наркотични вещества, в Масачузетската болница Brigham and Women's Health.
Когато се говори за "повечето хора", се имат предвид тези, които са на дългосрочно лечение с медикаменти (MAT), което се счита за най-добрия начин за справяне с наркотичната зависимост.
Този метод включва редовни консултации и поведенческа терапия, както и използването на лекарства на основата на метадон или бупренорфин (най-често познати като субоксон ). И двете лекарства съдържат синтетични опиоидни вещества, които предотвратяват абстиненцията и желанието за прием на наркотици и намаляват риска от свръхдоза със 76%. Друго лекарство, макар и по-рядко използвано, е налтрексон, който блокира действието на опиоидите.
Философията на МАТ се различава от традиционните програми за рехабилитация и 12-стъпковите програми, които бяха популярни през миналия век. В началото на 2000 г., когато бупренорфинът беше одобрен от Агенцията по храните и лекарствата и федералният закон разреши предписването му на лекари от първичната медицинска помощ, започна да се оформя нова визия за лечението на зависимостите.
Когато се говори за "повечето хора", се имат предвид тези, които са на дългосрочно лечение с медикаменти (MAT), което се счита за най-добрия начин за справяне с наркотичната зависимост.
Този метод включва редовни консултации и поведенческа терапия, както и използването на лекарства на основата на метадон или бупренорфин (най-често познати като субоксон ). И двете лекарства съдържат синтетични опиоидни вещества, които предотвратяват абстиненцията и желанието за прием на наркотици и намаляват риска от свръхдоза със 76%. Друго лекарство, макар и по-рядко използвано, е налтрексон, който блокира действието на опиоидите.
Философията на МАТ се различава от традиционните програми за рехабилитация и 12-стъпковите програми, които бяха популярни през миналия век. В началото на 2000 г., когато бупренорфинът беше одобрен от Агенцията по храните и лекарствата и федералният закон разреши предписването му на лекари от първичната медицинска помощ, започна да се оформя нова визия за лечението на зависимостите.
Алтернативните терапии, подпомагани от медикаменти, драматично промениха подхода към лечението. Както твърди Уейкман, всеки смъртен случай от свръхдоза се е превърнал в трагедия не защото зависимостта е нелечима, а защото вече съществуват ефективни лечения.
Въпреки това, защо все още не успяваме да се справим или поне да забавимопиоидната криза?
Защо толкова малко хора с разстройства, свързани с употребата на опиоиди, получават достъп до лечение, основано на доказателства, като МАТ?
Като общество сме прекарали повече от сто години в изучаване и разработване на политики, системи и наказания за борба с проблема със зависимостта, разглеждайки го като морален въпрос. Въпреки че сега започваме да го разглеждаме като проблем на общественото здраве, нашите подходи и финансиране все още отразяват схващането, че хората правят нещо нередно и трябва да понесат тежки последствия за това.
Това наказателно мислене води до прекомерен акцент върху детоксикацията, която според психиатъра и невролог Уолтър Линг от Калифорнийския университет в Лос Анджелис е най-печелившият, но най-малко ефективен метод за възстановяване. Изследванията на Уолтър Линг помогнаха на FDA да одобри бупренорфина и други опиоиди.
Въпреки това много рехабилитационни центрове все още се фокусират върху детоксикацията вместо върху медикаментозното лечение (МАТ) .Проучване от 2020 г. на резидентни програми за лечение установи, че само 29% от тях предлагат дългосрочна опция за МАТ. Докато проучване от 2021 г. установи, че само един от осем центъра за лечение на юноши предлага бупренорфин за дългосрочно лечение.
Лекарката и антрополог Кимбърли Сю, автор на Destruction: разказва историята на млади мъже, лишени от свобода на остров Райкърс, чиито семейства са им обърнали гръб заради употребата на наркотици. Тя изказва предположението, че американското общество е изключително наказателно, обвинявайки хората за неуспехите им и лишавайки ги от правото на здравословен живот заради наркотиците.
Нашият подход към лечението не съответства на научните познания за това кое е наистина ефективно. Без медикаментозна подкрепа лечението на опиоидната зависимост остава неефективно. Въпреки това ние продължаваме да се придържаме към нашата философия и идеология, като пренебрегваме научните доказателства. Това се отразява на взаимодействието с медицинската система и структурните бариери като расизма и бедността, задълбочавайки проблемите за най-уязвимите групи от населението.
Въпреки това много рехабилитационни центрове все още се фокусират върху детоксикацията вместо върху медикаментозното лечение (МАТ) .Проучване от 2020 г. на резидентни програми за лечение установи, че само 29% от тях предлагат дългосрочна опция за МАТ. Докато проучване от 2021 г. установи, че само един от осем центъра за лечение на юноши предлага бупренорфин за дългосрочно лечение.
Лекарката и антрополог Кимбърли Сю, автор на Destruction: разказва историята на млади мъже, лишени от свобода на остров Райкърс, чиито семейства са им обърнали гръб заради употребата на наркотици. Тя изказва предположението, че американското общество е изключително наказателно, обвинявайки хората за неуспехите им и лишавайки ги от правото на здравословен живот заради наркотиците.
Нашият подход към лечението не съответства на научните познания за това кое е наистина ефективно. Без медикаментозна подкрепа лечението на опиоидната зависимост остава неефективно. Въпреки това ние продължаваме да се придържаме към нашата философия и идеология, като пренебрегваме научните доказателства. Това се отразява на взаимодействието с медицинската система и структурните бариери като расизма и бедността, задълбочавайки проблемите за най-уязвимите групи от населението.
Дисфункционално пристрастяване
През последните две десетилетия лицето на опиоидната зависимост в Америка се промени. Драматичното нарастване на броя на свръхдозите сред белите и живеещите в селските райони предизвика промяна в обществения дискурс. Експерти и политици започнаха да обсъждат "смъртта от отчаяние" сред белите хора от работническата класа, което привлече вниманието на медиите към проблема. Появи се разбирането, че на пристрастяването трябва да се гледа като на болест, а не като на престъпление.
Въпреки тази промяна в мисленето обаче парадигмата на лечението не отговаря на ситуацията. Регулирането на употребата на метадон ограничава достъпа до лечение. Пациентите могат да получат лекарството само във федерално сертифицирани клиники, които обикновено се намират в квартали с висока престъпност или с ниски доходи. Те трябва да посещават клиниката ежедневно в продължение на продължителен период от време, преди да им бъде разрешено да вземат доза вкъщи. Това се превръща в пречка поради необходимостта да прекарват много време на опашки, да пропускат работа и срещи и да осигуряват грижи за децата си. На някои дори се налага да предприемат дълги пътувания до работа през границите на държавата.
През последните две десетилетия лицето на опиоидната зависимост в Америка се промени. Драматичното нарастване на броя на свръхдозите сред белите и живеещите в селските райони предизвика промяна в обществения дискурс. Експерти и политици започнаха да обсъждат "смъртта от отчаяние" сред белите хора от работническата класа, което привлече вниманието на медиите към проблема. Появи се разбирането, че на пристрастяването трябва да се гледа като на болест, а не като на престъпление.
Въпреки тази промяна в мисленето обаче парадигмата на лечението не отговаря на ситуацията. Регулирането на употребата на метадон ограничава достъпа до лечение. Пациентите могат да получат лекарството само във федерално сертифицирани клиники, които обикновено се намират в квартали с висока престъпност или с ниски доходи. Те трябва да посещават клиниката ежедневно в продължение на продължителен период от време, преди да им бъде разрешено да вземат доза вкъщи. Това се превръща в пречка поради необходимостта да прекарват много време на опашки, да пропускат работа и срещи и да осигуряват грижи за децата си. На някои дори се налага да предприемат дълги пътувания до работа през границите на държавата.
За разлика от метадона, бупренорфинът се предлага от лекари и аптеки без такива ограничения. Въпреки че рискът от свръхдоза метадон е малко по-висок, регулирането на този медикамент продължава да бъде резултат по-скоро от стигмата, отколкото от научни доказателства. Лекарството започва да се използва за лечение на опиоидна зависимост през 60-те години на миналия век, но поради обществените предразсъдъци за зависимостта като престъпление, а не като болест ,то остава ограничено в САЩ и до днес. Докато в други държави, като Канада, Обединеното кралство и Австралия, метадонът отдавна се използва и разпространява в медицински заведения.
Много дългите опашки пред метадоновите клиники са основната причина, поради която хората отказват лечение с този медикамент или изобщо не го запо чват. Според социолога Дейвид Франк от Нюйоркския университет, който сам приема метадон от 20 години и е на път да се възстанови , поради тези ограничения метадонът се смята за ненавистен сред наркозависимите.
В неотдавнашно изследване, проведено от него, един от участниците описва лечението с метадон като "течни белезници", а друг споделя унизително преживяване, при което е трябвало да продължи да чака на опашка дори след като се е оттеглил, за да използва тоалетната. Франк отбеляза, че лечението не отговаря на истинските нужди на хората, а по-скоро е пречка за тяхното удовлетворяване. Повечето пациенти търсят помощ не с цел въздържание или възстановяване от зависимостта, а за да се справят с криминализирането на наркотиците, които употребяват.
Много дългите опашки пред метадоновите клиники са основната причина, поради която хората отказват лечение с този медикамент или изобщо не го запо чват. Според социолога Дейвид Франк от Нюйоркския университет, който сам приема метадон от 20 години и е на път да се възстанови , поради тези ограничения метадонът се смята за ненавистен сред наркозависимите.
В неотдавнашно изследване, проведено от него, един от участниците описва лечението с метадон като "течни белезници", а друг споделя унизително преживяване, при което е трябвало да продължи да чака на опашка дори след като се е оттеглил, за да използва тоалетната. Франк отбеляза, че лечението не отговаря на истинските нужди на хората, а по-скоро е пречка за тяхното удовлетворяване. Повечето пациенти търсят помощ не с цел въздържание или възстановяване от зависимостта, а за да се справят с криминализирането на наркотиците, които употребяват.
Доставчиците отбелязват, че строгите разпоредби произтичат от историята на употребата на метадон, когато употребата му е била разпространена сред чернокожите американци. FDA одобрява бупренорфина 40 години след като метадонът се сблъсква с опиоидната криза, засягаща белите. Лекарят по наркомании Пол Джудри от Питсбърг, който е член на Националната коалиция за освобождаване на метадона заедно с Франк, отбелязва, че възприятията за метадона са застинали в миналото.
Употребата на бупренорфин е по-разпространена сред белите общности, докато клиники за метадон е по-вероятно да бъдат открити в квартали с черно и латино население. Белите, заможни и образовани пациенти е по-вероятно да получават бупренорфин, докато цветнокожите пациенти е по-вероятно да бъдат насочвани към метадонови клиники. Дори когато цветнокожите пациенти получават бупренорфин ,курсът им на лечение обикновено е по-кратък.
Употребата на бупренорфин е по-разпространена сред белите общности, докато клиники за метадон е по-вероятно да бъдат открити в квартали с черно и латино население. Белите, заможни и образовани пациенти е по-вероятно да получават бупренорфин, докато цветнокожите пациенти е по-вероятно да бъдат насочвани към метадонови клиники. Дори когато цветнокожите пациенти получават бупренорфин ,курсът им на лечение обикновено е по-кратък.
Представата ни за това какво означава възстановяване все още отразява заклеймената и криминализирана история на пристрастяването. Мнозина смятат, че използването на бупренорфин или метадон за възстановяване не е истинско възстановяване, а просто заместване на една зависимост с друга.
Някои експерти посочват, че наркотичната зависимост влияе на тялото и мозъка по такъв начин, че е невъзможно просто да се "върнем в правия път" след отказване от наркотиците. При някои хора приемането на наркотици може да продължи с години или дори десетилетия, което се счита за нормално.
Някои експерти твърдят, че възстановяването не означава непременно пълно отказване от наркотиците. Основната цел е пациентите да бъдат здрави и да могат да водят пълноценен живот. За някои това може да означава пълна трезвеност, а за други - умерена употреба на наркотици. Важно е да се подкрепят индивидуалните цели на пациентите и да им се помогне постепенно да осъществят промените.
Мерките за намаляване на вредите, като например места за безопасна консумация, обмен на игли, налоксон и тестване за фентанил, стават все по-популярни сред доставчиците на услуги за лечение на наркомании. Те са насочени към минимизиране на вредните последици от употребата на наркотици, а не към налагане на пълна абстиненция. Важно е да се намерят подходи, които работят най-добре за всеки човек, да му се даде възможност за избор и да се подкрепи в процеса на промяна.
Някои експерти твърдят, че възстановяването не означава непременно пълно отказване от наркотиците. Основната цел е пациентите да бъдат здрави и да могат да водят пълноценен живот. За някои това може да означава пълна трезвеност, а за други - умерена употреба на наркотици. Важно е да се подкрепят индивидуалните цели на пациентите и да им се помогне постепенно да осъществят промените.
Мерките за намаляване на вредите, като например места за безопасна консумация, обмен на игли, налоксон и тестване за фентанил, стават все по-популярни сред доставчиците на услуги за лечение на наркомании. Те са насочени към минимизиране на вредните последици от употребата на наркотици, а не към налагане на пълна абстиненция. Важно е да се намерят подходи, които работят най-добре за всеки човек, да му се даде възможност за избор и да се подкрепи в процеса на промяна.