Опиумът е може би най-известното психоактивно вещество в историята на човечеството, чиито производни са се превърнали в синоним на тежка зависимост, но световното му табу не винаги е било налице. В продължение на хиляди години хората са използвали опиум за лечение и развлечение.
Първата страна, в която употребата му се превръща в социален проблем, е Китай през XVIII век. Въпреки това опиумът и неговите производни все още са едно от най-ефективните болкоуспокояващи средства, широко използвани в медицината.Как наркотикът се превръща в нелегално средство и какво общо има британската колонизация на Индия с него, четете в първата публикация на ВВ от поредицата ни за историята на употребата на опиати.
Още в зората на историята хората са забелязали, че някои растения имат особен ефект върху човешкото благополучие - развеселяват, успокояват, потискат болката, приспиват хората. В Древна Гърция наркотиците, получени от такива растения, са наричани наркотици - "дрога".
В продължение на хиляди години хората са използвали наркотици за религиозни мистерии, за лечение и развлечение. Още в Античността специално място сред тях заемали препаратите от сънотворния (опиумния) мак, които били високо ценени от жреците и лечителите.
Първата страна, в която употребата му се превръща в социален проблем, е Китай през XVIII век. Въпреки това опиумът и неговите производни все още са едно от най-ефективните болкоуспокояващи средства, широко използвани в медицината.Как наркотикът се превръща в нелегално средство и какво общо има британската колонизация на Индия с него, четете в първата публикация на ВВ от поредицата ни за историята на употребата на опиати.
Още в зората на историята хората са забелязали, че някои растения имат особен ефект върху човешкото благополучие - развеселяват, успокояват, потискат болката, приспиват хората. В Древна Гърция наркотиците, получени от такива растения, са наричани наркотици - "дрога".
В продължение на хиляди години хората са използвали наркотици за религиозни мистерии, за лечение и развлечение. Още в Античността специално място сред тях заемали препаратите от сънотворния (опиумния) мак, които били високо ценени от жреците и лечителите.
По-късно именно опиатите се свързват с термина "наркотици".Как става така, че в наши дни те се смятат за разрушителна отрова за човека и обществото, причина за страшната болест на нашето време - наркоманията?
Именно в Англия, където започва съвременният научно-технически прогрес и се ражда империалистическият капитализъм, наркотиците (преди всичко опиатите) от чудодейно лекарство, на което се доверявали императори и крале, се превръщат в главната напаст на съвременното общество. Проследихме историята на опиума и неговите производни.
Радостта на шумерите и панацеята на римляните
Опиумът е силно действащ наркотик, който от хиляди години се произвежда от изсушения на слънце млечен сок от неузрелите капсули на сънния мак (Papaver somniferum). Растението произхожда от Мала Азия. Оттам културата на мака прониква в Месопотамия, Гърция и Средиземноморието много преди Христа.
Първите писмени сведения за употребата на опиума като лечебно и наркотично средство датират от времето на шумерската цивилизация. Споменаването на мака като "растение на радостта" - "hul gil" - е открито на глинена плочка, датираща от около средата на третото хилядолетие пр. Хр. и описва как да се отглежда мак, да се събира реколтата и да се прави напитка от него. Шумерите са го използвали главно за ритуални цели и в медицината като анестетик. За развлечение гилзата се използвала рядко.
Именно в Англия, където започва съвременният научно-технически прогрес и се ражда империалистическият капитализъм, наркотиците (преди всичко опиатите) от чудодейно лекарство, на което се доверявали императори и крале, се превръщат в главната напаст на съвременното общество. Проследихме историята на опиума и неговите производни.
Радостта на шумерите и панацеята на римляните
Опиумът е силно действащ наркотик, който от хиляди години се произвежда от изсушения на слънце млечен сок от неузрелите капсули на сънния мак (Papaver somniferum). Растението произхожда от Мала Азия. Оттам културата на мака прониква в Месопотамия, Гърция и Средиземноморието много преди Христа.
Първите писмени сведения за употребата на опиума като лечебно и наркотично средство датират от времето на шумерската цивилизация. Споменаването на мака като "растение на радостта" - "hul gil" - е открито на глинена плочка, датираща от около средата на третото хилядолетие пр. Хр. и описва как да се отглежда мак, да се събира реколтата и да се прави напитка от него. Шумерите са го използвали главно за ритуални цели и в медицината като анестетик. За развлечение гилзата се използвала рядко.
В Древен Египет опиумният мак е бил широко използван хиляда и половина години преди Христа, по времето на фараоните Тутмозеиди. Тази информация се съдържа в древноегипетския папирус "Еберс" - сборник с медицински познания на древните египтяни, съставен през XVI в. пр. н. е., по време на управлението на фараона Яхмосеид, и открит от немския учен Георг Еберс през 1873 г.
Трактатът съдържа почти 900 рецепти за лекарства за стомаха, белите дробове, сърцето, за нарушения на слуха и зрението, както и за всякакви инфекции. В много от тях е включен сънливият мак.
По-специално в ръкописа е описана отвара на основата на опиум - spen, която се е използвала за успокояване на бебета. Опиатите са били използвани и в хирургията, стоматологията и евтаназията.
Една опиумна тинктура е била развалена и от древните гърци. Наричали са я "напитка на забравата" и е била позната още през девет века пр. н. е. Гръцката дума "непентес" има общ корен с египетската "шпен".
Гърците изглежда са заимствали културата на отглеждане и употреба на мак от египтяните. Ето как е описан непентесът в Омировата "Одисея":
"Той удавя в скръб и гняв, и идва забравата на бедствието.
Ако някой го пиеше смесен с вино в кратуна,
цял ден не би изтрил сълза от бузата си,
дори ако баща или майка са мъртви..."
Известният поет Хезиод (VIII в. пр. Хр.) описва отглеждането на мак в Мекон ("Град на мака"), който се намирал в Коринт. Той вероятно е бил център на култа към Деметра, богинята на плодородието, един от символите на която като спящо и будно божество е бил макът. И до днес в Гърция е прието последният сноп от реколтата да се украсява с макови цветове.
Гърците изглежда са заимствали културата на отглеждане и употреба на мак от египтяните. Ето как е описан непентесът в Омировата "Одисея":
"Той удавя в скръб и гняв, и идва забравата на бедствието.
Ако някой го пиеше смесен с вино в кратуна,
цял ден не би изтрил сълза от бузата си,
дори ако баща или майка са мъртви..."
Известният поет Хезиод (VIII в. пр. Хр.) описва отглеждането на мак в Мекон ("Град на мака"), който се намирал в Коринт. Той вероятно е бил център на култа към Деметра, богинята на плодородието, един от символите на която като спящо и будно божество е бил макът. И до днес в Гърция е прието последният сноп от реколтата да се украсява с макови цветове.
Макът бил атрибут и на Хипнос, бога на сънищата, и на неговия брат Танатос, бога на смъртта, и на сина му Морфей, божеството на сънищата. Танатос е изобразяван с маков венец, а Морфей - в черни дрехи, с венец от макови цветове или глави и с чаша с маков сок.
"Бащата на медицината", древногръцкият лекар Хипократ (460-377 г. пр.Хр.) широко използвал опиума като обезболяващо и хипнотично средство.
Един от първите, които дават научно описание на опиумния мак, е ученикът на Платон и Аристотел и основоположник на ботаниката Теофраст (372-287 г. пр. Хр.). В своя трактат "История на растенията" той дава информация за отглеждането на мака, методите за разрязване на семенните капсули за получаване на млечния сок, свойствата и действието му.
На елините дължим и името на наркотика. "Όπιο" означава "сок"на гръцки език. По-късно то дава началото на наименованието на отварата на много други езици: "ophion" на староеврейски и "af-yun" или "afiun" на арабски.
От арабите, които търгували из целия Ориент, името се разпространило и в други азиатски езици. Например китайците го заимстват от тях и наричат маковия сок "о-фу-юнг", "я-пиен" и "опиен", в зависимост от диалекта.
"Бащата на медицината", древногръцкият лекар Хипократ (460-377 г. пр.Хр.) широко използвал опиума като обезболяващо и хипнотично средство.
Един от първите, които дават научно описание на опиумния мак, е ученикът на Платон и Аристотел и основоположник на ботаниката Теофраст (372-287 г. пр. Хр.). В своя трактат "История на растенията" той дава информация за отглеждането на мака, методите за разрязване на семенните капсули за получаване на млечния сок, свойствата и действието му.
На елините дължим и името на наркотика. "Όπιο" означава "сок"на гръцки език. По-късно то дава началото на наименованието на отварата на много други езици: "ophion" на староеврейски и "af-yun" или "afiun" на арабски.
От арабите, които търгували из целия Ориент, името се разпространило и в други азиатски езици. Например китайците го заимстват от тях и наричат маковия сок "о-фу-юнг", "я-пиен" и "опиен", в зависимост от диалекта.
Културата на отглеждане на сънлив мак се разпространява от Запада на Изток. Началото ѝ е поставено със завоеванията на Александър Велики (356-323 г. пр. Хр.), чиито войски въвеждат мака в победената Персийска империя чак до Индия.
В Древен Рим макът е споменат от литератора и държавник Марк Порций Катон (234-149 г. пр. Хр.) и философа-енциклопедист Марк Теренций Варон (116-27 г. пр. Хр.). Римляните са използвали мака под формата на тинктура с шафран и алое.
Ученият-енциклопедист Авъл Корнелий Целз (25 г. пр. Хр. - 50 г. сл. Хр.), наричан Цицерон на медицината и римския Хипократ, в своя труд "За медицината"описва наркотичното действие на опиума, което нарича "сълзи от мак".
През I в. сл, Хр. лекарят и учен Диоскорид съставя енциклопедията "За лекарствените вещества", която през следващите хиляда и половина години, до откриването на Америка, е основният източник на знания по фармация.
В Древен Рим макът е споменат от литератора и държавник Марк Порций Катон (234-149 г. пр. Хр.) и философа-енциклопедист Марк Теренций Варон (116-27 г. пр. Хр.). Римляните са използвали мака под формата на тинктура с шафран и алое.
Ученият-енциклопедист Авъл Корнелий Целз (25 г. пр. Хр. - 50 г. сл. Хр.), наричан Цицерон на медицината и римския Хипократ, в своя труд "За медицината"описва наркотичното действие на опиума, което нарича "сълзи от мак".
През I в. сл, Хр. лекарят и учен Диоскорид съставя енциклопедията "За лекарствените вещества", която през следващите хиляда и половина години, до откриването на Америка, е основният източник на знания по фармация.
В своя трактат той не само говори за опиума, но дори разкрива разликите между опиума, получен от разрези в маковите глави, и този, приготвен чрез варене на мака. Диоскорид нарича сока от мака меконин. От сока на маковата капсула той получил и изследвал веществото меконион и описал сироп на негова основа, който нарекъл диакодум.
Сироп от маков сок под името "диакод"се е продавал в европейските аптеки през XIX век. Такова лекарство се споменава например в романа "Без дъно"(1891 г.) на френския писател Жорис Хюйсманс.
Съвременникът на Диоскорид, римският учен и държавник Плиний Старши, пише, че жителите на Вечния град вдишвали дима от горящи макове през стебло от захарна тръстика, за да се лекуват и да подобрят настроението си.
Популярността на опиума в Рим е популяризирана и от Гален (II в.), лекар с безспорен авторитет, който възхвалява лечебните му свойства. През IV в. Орибазий, придворният лекар на император Юлиан Отстъпник, съставя наръчник, в който споменава употребата на опиум за лечение на различни заболявания.
Сироп от маков сок под името "диакод"се е продавал в европейските аптеки през XIX век. Такова лекарство се споменава например в романа "Без дъно"(1891 г.) на френския писател Жорис Хюйсманс.
Съвременникът на Диоскорид, римският учен и държавник Плиний Старши, пише, че жителите на Вечния град вдишвали дима от горящи макове през стебло от захарна тръстика, за да се лекуват и да подобрят настроението си.
Популярността на опиума в Рим е популяризирана и от Гален (II в.), лекар с безспорен авторитет, който възхвалява лечебните му свойства. През IV в. Орибазий, придворният лекар на император Юлиан Отстъпник, съставя наръчник, в който споменава употребата на опиум за лечение на различни заболявания.
Оттогава до нас са достигнали някои рецепти за опиумни препарати. Една от тях е териак, който имал репутацията на панацея и, което е по-важно, на универсален антидот, защото страхът от отравяне бил една от основните фобии на владетелите в продължение на хиляди години. Териакът се приготвял с вино и мед под формата на черна паста.
За пръв път е приготвен от Андромаха, лекаря на император Нерон, и подобрен и описан от Гален, по чиято рецепта този опиат се приготвял до XVIII в. За терапията на Гален с макова тинктура император Марк Аврелий, който я използвал почти всеки ден (и може би затова е влязъл в историята като най-великия представител на стоицизма), подарил златна верижка с надпис "
През I в. пр. н. е. Филония е смятана за отлично средство за лечение на чревни колики и дизентерия и отново за противоотрова, за чийто автор Плиний Старши посочва лекаря Филон от Тарс (I в. пр. н. е.). Филония остава в английската фармакопея до 1867 г. Тя се приготвяла от бял пипер, джинджифил, кимион, опиум и сироп от макови семена.
За пръв път е приготвен от Андромаха, лекаря на император Нерон, и подобрен и описан от Гален, по чиято рецепта този опиат се приготвял до XVIII в. За терапията на Гален с макова тинктура император Марк Аврелий, който я използвал почти всеки ден (и може би затова е влязъл в историята като най-великия представител на стоицизма), подарил златна верижка с надпис "
През I в. пр. н. е. Филония е смятана за отлично средство за лечение на чревни колики и дизентерия и отново за противоотрова, за чийто автор Плиний Старши посочва лекаря Филон от Тарс (I в. пр. н. е.). Филония остава в английската фармакопея до 1867 г. Тя се приготвяла от бял пипер, джинджифил, кимион, опиум и сироп от макови семена.
Пътуване до Изтока и обратно
През ранното Средновековие центърът на употребата на опиати се премества от Европа на Изток. От една страна, след падането на Западната римска империя европейците загубват древните знания, включително познанията по медицина и фармакология. От друга страна, разпространението на исляма допринесло за това: арабите употребявали опиум, защото той замествал алкохола, който бил забранен от правилата на Корана.
Освен това той имал и друга полезна функция - убивал глада, което било много важно за мюсюлманите по време на строгия едномесечен пост - Рамадан. Опиумът се разтварял във вода, консумирал се под формата на питки и се дъвчел. Опиофагията се разпространила първо в Персия, а след това и в Турция.
По същото време арабите започнали да се запознават с древното научно наследство. Книгата на Диоскорид била преведена на арабски език и била популярна на Изток почти до XX век. Такива изтъкнати учени като Ибн Сина (известен на Запад като Авицена, 980-1037 г.), Ибн Рушд (Авероес, 1126-1198 г.) и други я използвали за изучаване на лечебните растения.
Например Ибн Сина в своя трактат "Канон на медицината" препоръчва мак и екстракт от него при очни заболявания, стомашни заболявания, диабет, импотентност, липса на мляко при жените, успокояване на бебета, диария.
Хашаш е сънлив мак. Има няколко вида мак: градински мак, див мак, а понякога и черен мак, и още един вид - рогов, т.е. морски мак, който има извит плод, както и "пенест"вид - хиракли. Най-добрият и най-безвреден мак е белият мак. Главите на всички видове мак трябва да се чукат пресни, да се правят на питки, да се консервират и да се консумират".
Той е един от първите, които посочват опасностите от пристрастяването към мака и неговите производни.
"От средствата, които предизвикват изтръпване, най-силен е опиумът. Другите средства са мандрагора, нейните семена, кори и корени, различни видове мак, черен невен и студена вода. <...> Ако болестта е придружена от някаква болка или нещо подобно, или от нещо, което причинява болка, например удар и падане, трябва да започнете с успокояване на тази болка. Ако трябва да притъпите болката, не прекалявайте с употребата на такива средства като сънлив мак, защото той, притъпявайки болката, става привичен и се яде като ядене".
Хашаш е сънлив мак. Има няколко вида мак: градински мак, див мак, а понякога и черен мак, и още един вид - рогов, т.е. морски мак, който има извит плод, както и "пенест"вид - хиракли. Най-добрият и най-безвреден мак е белият мак. Главите на всички видове мак трябва да се чукат пресни, да се правят на питки, да се консервират и да се консумират".
Той е един от първите, които посочват опасностите от пристрастяването към мака и неговите производни.
"От средствата, които предизвикват изтръпване, най-силен е опиумът. Другите средства са мандрагора, нейните семена, кори и корени, различни видове мак, черен невен и студена вода. <...> Ако болестта е придружена от някаква болка или нещо подобно, или от нещо, което причинява болка, например удар и падане, трябва да започнете с успокояване на тази болка. Ако трябва да притъпите болката, не прекалявайте с употребата на такива средства като сънлив мак, защото той, притъпявайки болката, става привичен и се яде като ядене".
Според една от версиите самият Авицена е починал от предозиране с опиум, с който се е опитал да лекува стомашно заболяване.
Първите споменавания за отглеждането на мак в Китай датират от VIII век. Поднебесните се научили от арабите и персите как да "варят"мак и да правят питки от опиум. В медицинска книга от края на X в. се описва употребата на мака, наречен "ин-цу-шу", за лечение на дизентерия, болки и безсъние.
Опиатите се завръщат в Европа едва през Ренесанса, когато наследството от древността е преоткрито. Освен това реваншизмът на опиума е подпомогнат от намаляването на влиянието на църквата - инквизицията от късното Средновековие безмилостно наказва всички увлечения по отвари от "сатанинския"Изток. Папството дори забранило канабиса, който се разпространил навсякъде в Европа, след като кръстоносците донесли хашиш от Палестина.
През XVI в. венецианският лекар и писател Джироламо Фракасторо (1478-1553) съставил успокоително на основата на опиум, канела, плодове касия, бяла пепел, гумимар, бял пипер, арменска глина и дъвка, което нарекъл на името на известния древен лекар - Диоскоридий. Лекарството е много популярно в продължение на няколко века; през XIX век го предписват дори на деца .
Първите споменавания за отглеждането на мак в Китай датират от VIII век. Поднебесните се научили от арабите и персите как да "варят"мак и да правят питки от опиум. В медицинска книга от края на X в. се описва употребата на мака, наречен "ин-цу-шу", за лечение на дизентерия, болки и безсъние.
Опиатите се завръщат в Европа едва през Ренесанса, когато наследството от древността е преоткрито. Освен това реваншизмът на опиума е подпомогнат от намаляването на влиянието на църквата - инквизицията от късното Средновековие безмилостно наказва всички увлечения по отвари от "сатанинския"Изток. Папството дори забранило канабиса, който се разпространил навсякъде в Европа, след като кръстоносците донесли хашиш от Палестина.
През XVI в. венецианският лекар и писател Джироламо Фракасторо (1478-1553) съставил успокоително на основата на опиум, канела, плодове касия, бяла пепел, гумимар, бял пипер, арменска глина и дъвка, което нарекъл на името на известния древен лекар - Диоскоридий. Лекарството е много популярно в продължение на няколко века; през XIX век го предписват дори на деца .
Между другото, широко разпространената употреба на опиати за успокояване на малки деца е една от причините за високата им смъртност. И то не заради наркотичния ефект.Опиумът, както вече беше споменато, потискал чувството за глад, така че децата умирали от банално изтощение.
Известният съвременник на венецианеца, швейцарецът Парацелз (1493-1541 г.) нарича опиума "камък на безсмъртието" и създава на негова основа цяла серия лекарства, включително хапчета и спиртни настойки - лауданум (от латински laudandum - почитаем) и анодин (от гръцки anodydon - обезболяващо). Освен пречистен опиум те включвали портокалов или лимонов сок, жабешка сперма, канела, зърна карамфил, вкаменена смола и шафран.
Известният съвременник на венецианеца, швейцарецът Парацелз (1493-1541 г.) нарича опиума "камък на безсмъртието" и създава на негова основа цяла серия лекарства, включително хапчета и спиртни настойки - лауданум (от латински laudandum - почитаем) и анодин (от гръцки anodydon - обезболяващо). Освен пречистен опиум те включвали портокалов или лимонов сок, жабешка сперма, канела, зърна карамфил, вкаменена смола и шафран.
View attachment lJ26MH8gV5.jpeg
Съществуват няколко хипотези за произхода на наименованието "лауданум" - името, с което до края на XIX в. са наричани алкохолните тинктури от опиум. Според една от версиите Парацелз го е съставил от две думи: Iaudatum opium - "красив опиум". Но класическата рецепта за лауданум - 10% опиум в 90% алкохол - се появява по-късно. Тя е изведена през 1669 г. от друг виден лекар, "бащата на английската медицина" - Томас Сиденхам (1624-1689).
Лекарствата на основата на опиумния мак бързо набират популярност. Те били предписвани при инфекциозни заболявания (дребна шарка, туберкулоза, холера, дизентерия, сифилис, магарешка кашлица), както и при воднянка, подагра, главоболие, сърдечни проблеми, спонтанен аборт, колики и кашлица. От мака се приготвяли хапчета, тинктури, свещички, разтривки и мехлеми. Но страничните ефекти на тези средства вече се усещали.
Част II прочетете тук
Лекарствата на основата на опиумния мак бързо набират популярност. Те били предписвани при инфекциозни заболявания (дребна шарка, туберкулоза, холера, дизентерия, сифилис, магарешка кашлица), както и при воднянка, подагра, главоболие, сърдечни проблеми, спонтанен аборт, колики и кашлица. От мака се приготвяли хапчета, тинктури, свещички, разтривки и мехлеми. Но страничните ефекти на тези средства вече се усещали.
Част II прочетете тук
Last edited by a moderator: