В началото на XIX в. опиумът започва да се използва за развлечение в Европа. Първоначално той е бил на мода сред елита и бохемите, а след това, подобно на кокаина, става популярен сред масите. Антиалкохолните закони, приети във Великобритания и САЩ, изиграват основна роля за широкото разпространение на тези вещества, а катализатор за забраната на опиатите е омразата на трудовите мигранти от Китай.
За това и още много други неща във втората част на нашето дълго есе за историята на опиума, която е посветена на съдбата на основния наркотик през XIX и началото на XX век.
От аптеките към масите
Към средата на XIX в. за пристрастяването към опиати започва да се говори и в Европа. Още през предходния век във фармакопеите на западните страни се появяват "черни" или "ланкастерски"капки, които далеч превъзхождат лауданума по своята опиумна активност. А през 1804 г. германският фармацевт Фридрих Сертюрнер изолира от опиума неговата "активна съставка"- "опиева или меконична киселина", която нарича морфин по името на гръцкия бог на съня. Това е морфинът, първият алкалоид, получен в най-чиста форма от растения. Името "морфин" му е дадено по-късно от френския химик Жозеф Луи Гей-Люсак.
Изучавайки своето дете, Сертурнер установява и описва две фундаментално важни характеристики на хроничната употреба на морфин: "желание за приемане на наркотика", т.е. психическа зависимост, и "придобит имунитет към наркотика", т.е. толерантност. Въпреки това до разпространението на морфиновата зависимост все още е имало половин век.
За това и още много други неща във втората част на нашето дълго есе за историята на опиума, която е посветена на съдбата на основния наркотик през XIX и началото на XX век.
От аптеките към масите
Към средата на XIX в. за пристрастяването към опиати започва да се говори и в Европа. Още през предходния век във фармакопеите на западните страни се появяват "черни" или "ланкастерски"капки, които далеч превъзхождат лауданума по своята опиумна активност. А през 1804 г. германският фармацевт Фридрих Сертюрнер изолира от опиума неговата "активна съставка"- "опиева или меконична киселина", която нарича морфин по името на гръцкия бог на съня. Това е морфинът, първият алкалоид, получен в най-чиста форма от растения. Името "морфин" му е дадено по-късно от френския химик Жозеф Луи Гей-Люсак.
Изучавайки своето дете, Сертурнер установява и описва две фундаментално важни характеристики на хроничната употреба на морфин: "желание за приемане на наркотика", т.е. психическа зависимост, и "придобит имунитет към наркотика", т.е. толерантност. Въпреки това до разпространението на морфиновата зависимост все още е имало половин век.
Една от предпоставките за нея е модата на психоактивните вещества, която се разпространява сред европейския интелектуален елит и бохемите през първата половина на XIX в. Във Великобритания обичали лауданума и опиумните хапчета, във Франция предпочитали хашиша.
Автобиографията на писателя Томас де Куинси (1785-1859) "Изповеди на един английски опиумник" (1822 г.) е манифестът на английската опиумна зависимост.
Написана в блестящ стил, колоритното описание на опиумните сънища и халюцинации в книгата оказва голямо влияние върху увлечението на европейския елит по наркотиците.
"...Това беше панацеята за всички човешки нещастия, това беше тайната на щастието, за която философите спорят от векове, и тайната, която аз получих веднага: сега щастието можеше да се купи за едно пени и да се побере в джоба на жилетката, сега можеше да се запуши в бутилка и да се носи с нея послушна наслада, а галоните спокойствие на душата можеха да се пренасят с пощенски карети".
Дьо Куинси се обявява за пророк на "църквата на опиума", което не му пречи да опише последиците от продължителния прием на лауданум.
"...Удивлението отмина, оставяйки ме не толкова с чувство на ужас, колкото с чувство на омраза и отвращение. Над този ред от заплахи, наказания и тайни подземия цареше безкрайност и вечност, които почти ме докараха до лудост. Преди това бяха само моралните и умствените мъчения, но сега и тялото ми изпитваше болка: измъчваха го грозни птици, змии, крокодили, а от последните бях подложен на специални мъчения. Проклетият крокодил ми вдъхваше страх повече от всеки друг. Бях обречен да живея с него векове наред".
Дьо Куинси и опиумните войни оказват влияние и върху членовете на "Клуба на хашиша", който психиатърът Моро дьо Тур създава отвъд Ламанша през 40-те години на XIX век. Да бъдеш там заедно с парижките бохеми се смятало за знак на избрани. В него често посещавали Еужен Делакроа, Теофил Готие, Шарл Бодлер, Александър Дюма, Оноре дьо Балзак и Виктор Юго. Макар че основната атракция в салона е бил алжирският давамеск - пикантно сладко на основата на хашиш, членовете на клуба са експериментирали и с опиати.
Така Готие описва опита си от пушенето на мак, а Бодлер в "Изкуственият рай" сравнява ефектите от опиянението от хашиш и опиум. Според него първото е далеч по-опасно, въпреки че смята и двете за въплъщение на "духа на мрака", който поробва човешката раса.
Но всички тези експерименти с психоактивни вещества са били привилегия на елита, като са имали слабо влияние върху живота на обикновените европейци и американци. Проблемната употреба на веществата получава истинско разпространение в резултат на ограниченията на алкохола и войните: Кримската кампания, след това Френско-пруската война, Гражданската война в САЩ.
През 1840 г. на фона на борбата срещу чартизма във Великобритания са приети сурови закони за ограничаване на продажбата на алкохол, най-вече на джин, който от XVIII в. насам е основно средство за забрава на английските нисши класи. Но пролетариатът бързо намира изход и утеха в хапчетата опиум, които стават значително по-евтини от алкохола.
Към 1859 г. в Англия се консумират 61 000 паунда опиум (над 27,5 тона). Според някои оценки около 5% от населението на страната редовно е употребявало наркотика.
През 1840 г. на фона на борбата срещу чартизма във Великобритания са приети сурови закони за ограничаване на продажбата на алкохол, най-вече на джин, който от XVIII в. насам е основно средство за забрава на английските нисши класи. Но пролетариатът бързо намира изход и утеха в хапчетата опиум, които стават значително по-евтини от алкохола.
Към 1859 г. в Англия се консумират 61 000 паунда опиум (над 27,5 тона). Според някои оценки около 5% от населението на страната редовно е употребявало наркотика.
През 1853 г. британецът Ууд и французинът Правас изобретяват спринцовка и игла за инжектиране и морфинът - по-точно разтвор на неговата хидрохлоридна сол, морфин - започва активно да се използва за анестезия по време на хирургически операции. Първото масово приложение на лекарството в хирургията става на бойните полета на Кримската кампания от 1853-1856 г.
В Съединените щати широкото използване на морфинови инжекции в лазаретите по време на Гражданската война довежда до появата на "войнишката болест"- морфинова зависимост, от която страдат над 400 хил. души.
Войниците в бойни условия си инжектират морфин, за да се успокоят и отпуснат. Според някои данни почти половината от германските войници и офицери, участвали във Френско-пруската война през 1870-1871 г., се пристрастили към морфина.
В Съединените щати широкото използване на морфинови инжекции в лазаретите по време на Гражданската война довежда до появата на "войнишката болест"- морфинова зависимост, от която страдат над 400 хил. души.
Войниците в бойни условия си инжектират морфин, за да се успокоят и отпуснат. Според някои данни почти половината от германските войници и офицери, участвали във Френско-пруската война през 1870-1871 г., се пристрастили към морфина.
Популярността на морфина се дължала и на факта, че за разлика от опиума не се смятало, че той предизвиква пристрастяване. Тъй като опиумът в Европа се е консумирал или е бил приеман под формата на капки, пристрастяването, което е предизвиквал, се е дължало на особеностите на стомаха. А подкожното инжектиране на морфин се е смятало, че позволява да се избегне пристрастяването към веществото.
Ето защо той се е използвал за лечение на пристрастяване към опиума и алкохолизма, наред с други неща. Това погрешно схващане предизвикало значително разпространение на морфиноманията или морфинизма, особено сред жените и медицинските специалисти.
Ето защо той се е използвал за лечение на пристрастяване към опиума и алкохолизма, наред с други неща. Това погрешно схващане предизвикало значително разпространение на морфиноманията или морфинизма, особено сред жените и медицинските специалисти.
"Морфиноман, който употребява наркотика с храна, се лекува по-лесно, отколкото този, който се инжектира. Често единственият начин е физическото насилие. Знам за случай, при който млад лекар, който си инжектира морфин, можеше да бъде излекуван само като го затворят в стая за повече от седмица. Той се съпротивлявал като луд, драскал стените с нокти, плачел и крещял, не ядял нищо, не можел да спи, страдал от диария и т.н. Накрая, след няколко дни на безмилостно затваряне, той се почувства по-добре, започна да спи и да се храни"
- пише баварският токсиколог Херман фон Бек.
- пише баварският токсиколог Херман фон Бек.
По същото време мащабите на пристрастяването към опиума се увеличават. През втората половина на XIX в. в Съединените щати с главоломна скорост се строят железопътни линии и на тези строежи масово се използват китайски кули. Естествено, гастарбайтерите от Поднебесната империя донесли със себе си навика да пушат опиум. Първите пушални са открити в китайския квартал на Сан Франциско, последвани от подобни заведения в Ню Йорк.
Още през 1875 г. обаче в Сан Франциско е издаден първият местен закон, който забранява поддържането и посещаването на пушални. Както и век по-рано в самия Китай обаче, тази мярка се оказва неефективна.
Първите мерки срещу разпространението на опиума в Щатите са мотивирани не толкова от загриженост за обществения морал, колкото от нарастващата ксенофобия към имигрантите от Китай.
След Гражданската война в страната вече са силни расистките и националистическите предразсъдъци, а по-късно към тях се добавят и икономически причини.
Още през 1875 г. обаче в Сан Франциско е издаден първият местен закон, който забранява поддържането и посещаването на пушални. Както и век по-рано в самия Китай обаче, тази мярка се оказва неефективна.
Първите мерки срещу разпространението на опиума в Щатите са мотивирани не толкова от загриженост за обществения морал, колкото от нарастващата ксенофобия към имигрантите от Китай.
След Гражданската война в страната вече са силни расистките и националистическите предразсъдъци, а по-късно към тях се добавят и икономически причини.
На 10 май 1869 г. в Юта, в присъствието на представители на американското правителство и голяма тълпа от работници, последната патерица от масивно злато била тържествено забита в прага, с което завършил строежът на Първата трансконтинентална железница.
Около пет хиляди строителни работници, две трети от които били кули, свикнали на изключително тежък труд за 30-35 долара на месец (530-640 долара в днешни пари), останали без работа за една нощ. От това мизерно заплащане те все пак успявали да спестят до 20 долара на месец. Тоест хората били готови да работят буквално за жълти стотинки.
Междувременно в Дивия запад почти нямало друга работа. Това нямало как да не се отрази на отношението на белите американци към вчерашните им съработници отвъд океана. В какво се е превърнало то, прекрасно илюстрират "Писмата на един китаец" на Марк Твен.
В едно от тях се описва как главният герой, А-Сун-хи, наскоро пристигнал в Щатите китайски имигрант, е нападнат от бели бандити със злобно куче. Класикът на американската литература спасява героя си от смърт чрез намесата на загрижен минувач.
"Тогава минувачът, който доведе полицаите, попита младежите защо са се отнесли така нечовешки с мен, но мъжете му казаха да не се бърка в работата му. Тези проклети китайци идват в Америка, за да вземат хляба от устата на порядъчните бели хора - заявиха те, а когато се опитаме да отстояваме законните си права, се намират хора, които правят истории за това".
Много други не успяха да избягат. През същата 1869 г. в Сан Франциско се провеждат расистки погроми срещу азиатци.
Апотеозът на антикитайската ксенофобия в Съединените щати на законодателно ниво е "Законът за изключване на китайците", приет от Конгреса през 1882 г., който забранява тяхната имиграция и натурализация. А на социално ниво - клането в Рок Спрингс, Уайоминг, през септември 1885 г. Тогава няколко десетки китайски кулиета са убити от бели работници заради трудов спор в мините.
Наред с пуританското благоразумие, ксенофобията е една от предпоставките САЩ по-късно да се превърнат във флагман на световната кампания за борба с наркотиците.
Опиумните димки се разпространяват и в европейските столици. Общественото отношение към тях вече беше охладняло, но все още не беше стигнало до забрана. "Има бърлоги за пушачи на опиум, където може да се купи забрава. Има ужасни ясли, където споменът за старите грехове може да бъде удавен в лудостта на новите" - така Оскар Уайлд описва тези горещи точки в Лондон в "Портретът на Дориан Грей".
Много други не успяха да избягат. През същата 1869 г. в Сан Франциско се провеждат расистки погроми срещу азиатци.
Апотеозът на антикитайската ксенофобия в Съединените щати на законодателно ниво е "Законът за изключване на китайците", приет от Конгреса през 1882 г., който забранява тяхната имиграция и натурализация. А на социално ниво - клането в Рок Спрингс, Уайоминг, през септември 1885 г. Тогава няколко десетки китайски кулиета са убити от бели работници заради трудов спор в мините.
Наред с пуританското благоразумие, ксенофобията е една от предпоставките САЩ по-късно да се превърнат във флагман на световната кампания за борба с наркотиците.
Опиумните димки се разпространяват и в европейските столици. Общественото отношение към тях вече беше охладняло, но все още не беше стигнало до забрана. "Има бърлоги за пушачи на опиум, където може да се купи забрава. Има ужасни ясли, където споменът за старите грехове може да бъде удавен в лудостта на новите" - така Оскар Уайлд описва тези горещи точки в Лондон в "Портретът на Дориан Грей".
Удар върху зависимостта от кокаин и хероин
През 1868 г. в Англия е забранено да се приема опиум без лекарско предписание. Той обаче остава на свободния пазар и частнопрактикуващите лекари тихомълком изписват рецепти на пациентите.
На Международната конференция по опиума през 1880 г. злоупотребата с наркотични вещества е призната за заболяване, наречено пристрастяване. Започва търсенето на средства за лечение на новото заболяване. Едно от тях известно време се разглеждало малко преди откриването на стимуланта кокаин. По-специално Зигмунд Фройд предложил с него да се лекува морфинизъм.
В Съединените щати ветеранът от Гражданската война, фармацевтът Джон Пембъртън, който страдал от "войнишка болест", изобретил за нейното лечение напитка на основата на екстракти от кока и ядки кола, която нарекъл кока-кола. Скоро обаче става ясно, че кокаинът също предизвиква пристрастяване.
През 1868 г. в Англия е забранено да се приема опиум без лекарско предписание. Той обаче остава на свободния пазар и частнопрактикуващите лекари тихомълком изписват рецепти на пациентите.
На Международната конференция по опиума през 1880 г. злоупотребата с наркотични вещества е призната за заболяване, наречено пристрастяване. Започва търсенето на средства за лечение на новото заболяване. Едно от тях известно време се разглеждало малко преди откриването на стимуланта кокаин. По-специално Зигмунд Фройд предложил с него да се лекува морфинизъм.
В Съединените щати ветеранът от Гражданската война, фармацевтът Джон Пембъртън, който страдал от "войнишка болест", изобретил за нейното лечение напитка на основата на екстракти от кока и ядки кола, която нарекъл кока-кола. Скоро обаче става ясно, че кокаинът също предизвиква пристрастяване.
През 1874 г. английският химик Олдър Райт синтезира ново производно на морфина - диацетилморфин. По онова време това откритие не привлича голямо внимание. В самия край на века обаче немският химик Феликс Хофман, който преди това разработва за фармацевтичната компания "Байер" аналгетик, станал известен като аспирин, се заинтересува от това вещество.
Диацетилморфинът, или, както го нарича Хофман, диаморфинът, за разлика от все по-одиозния си "татко", предизвиква сравнително спокойна еуфория с минимални поведенчески и интелектуални смущения. И не изглежда да предизвиква пристрастяване. Затова решили да го използват за лечение на морфинова зависимост, а също и като лекарство за кашлица за деца. И през 1898 г. Байер патентова и пуска на пазара ново лекарство - хероин.
Според една от версиите наркотикът получил това име, защото се смятало, че е в състояние "героично"да се бори с широк спектър от заболявания. Според друга версия, когато наркотикът бил тестван върху служители на компанията, той толкова ги окуражил, че те си помислили, че са "герои".
Диацетилморфинът, или, както го нарича Хофман, диаморфинът, за разлика от все по-одиозния си "татко", предизвиква сравнително спокойна еуфория с минимални поведенчески и интелектуални смущения. И не изглежда да предизвиква пристрастяване. Затова решили да го използват за лечение на морфинова зависимост, а също и като лекарство за кашлица за деца. И през 1898 г. Байер патентова и пуска на пазара ново лекарство - хероин.
Според една от версиите наркотикът получил това име, защото се смятало, че е в състояние "героично"да се бори с широк спектър от заболявания. Според друга версия, когато наркотикът бил тестван върху служители на компанията, той толкова ги окуражил, че те си помислили, че са "герои".
Наркотикът е широко използван като ефективен заместител на морфина през първото десетилетие на XX в., докато лекарите и фармацевтите не започват да забелязват, че някои пациенти приемат прекомерни количества хероин за кашлица. Тогава се оказало, че в черния дроб синтетичният хероин се разгражда до коварния си прекурсор - морфин. Кръгът беше затворен.