До началото на новия век се правят допълнителни опити на държавно ниво да се ограничи разпространението на опиатната зависимост в европейските страни, особено в Англия, където тя е призната за социално зло.
През 1893 г. правителството на Уилям Гладстон, за когото се говори, че самият той не изнася важни речи на публично място, без преди това да е приел доза, свиква Кралска анкетна комисия за употребата на опиум.
Две години по-късно тя представя доклад, в който, както язвително отбелязват журналистите, се стига до заключението, че "производството на опиум в Индия не може да бъде забранено, дори и да е желателно" - но то е нежелателно. Но вятърът на обществените настроения в Европа вече се беше променил.
Това беше осъзнато и на другия край на света, в Китай.През 1905 г. империята Цин, която изживяваше последните си дни, прие десетгодишна програма за поетапна забрана на опиума, която беше завършена след падането на монархията през 1911 г.
През 1893 г. правителството на Уилям Гладстон, за когото се говори, че самият той не изнася важни речи на публично място, без преди това да е приел доза, свиква Кралска анкетна комисия за употребата на опиум.
Две години по-късно тя представя доклад, в който, както язвително отбелязват журналистите, се стига до заключението, че "производството на опиум в Индия не може да бъде забранено, дори и да е желателно" - но то е нежелателно. Но вятърът на обществените настроения в Европа вече се беше променил.
Това беше осъзнато и на другия край на света, в Китай.През 1905 г. империята Цин, която изживяваше последните си дни, прие десетгодишна програма за поетапна забрана на опиума, която беше завършена след падането на монархията през 1911 г.
През 1907 г. вицекралят на Индия, лорд Минто, прави забележително изявление: "Ноцелият цивилизован свят със сигурност е отвратен от разрушителното въздействие на прекомерната употреба на опиума".
Междувременно светът започва да заема координирана позиция срещу опиатите.Идеологът на движението за забрана на опиатите е Чарлз Хенри Брент, глава на Епископалната църква на Филипините, тогава под американска администрация.
По негова инициатива и с подкрепата на президента на САЩ Теодор Рузвелт през 1909 г. в Шанхай се събира международна комисия за решаване на проблема с опиума. В нея участват 13 държави - Великобритания, Съединените щати, Китай, Франция, Русия, Персия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Нидерландия, Португалия, Сиам и Япония.
Работата на комисията води до свикването на представителна конференция в Хага три години по-късно, на която е изготвена и подписана Международната конвенция за опиума. Този документ задължава подписалите го страни да контролират разпространението на наркотици - морфин, кокаин и техните производни.
Конвенцията е първото наднационално споразумение, насочено към борба с наркоманията. Още през следващата 1913 г. компанията Bayer спира свободната продажба на хероин. Започва нова ера в историята на наркотиците.
"Голямата пръчка за борба с наркотиците" на Рузвелт
В началото на миналия век Съединените щати станаха лидер на световното движение за борба с наркотиците. По това време страната се е превърнала в най-големия пазар за опиум и неговите производни извън Азия. От една страна, принос имат китайските кулиери, които активно мигрират в Съединените щати в средата на XIX век. От друга страна, принос има и вътрешното движение за трезвеност, което достига голям мащаб към края на века.
Към 1893 г. шест щата вече са забранили производството и продажбата на алкохол, което подтиква американците да търсят евтин заместител на алкохола. Както и по-рано в Англия, това довело до бързо нарастване на популярността на опиатите, особено на пушенето на опиум.
Пушалните били посещавани от хора от всички социални класи и възрасти, както мъже, така и жени.
В началото на миналия век Съединените щати станаха лидер на световното движение за борба с наркотиците. По това време страната се е превърнала в най-големия пазар за опиум и неговите производни извън Азия. От една страна, принос имат китайските кулиери, които активно мигрират в Съединените щати в средата на XIX век. От друга страна, принос има и вътрешното движение за трезвеност, което достига голям мащаб към края на века.
Към 1893 г. шест щата вече са забранили производството и продажбата на алкохол, което подтиква американците да търсят евтин заместител на алкохола. Както и по-рано в Англия, това довело до бързо нарастване на популярността на опиатите, особено на пушенето на опиум.
Пушалните били посещавани от хора от всички социални класи и възрасти, както мъже, така и жени.
През 1901 г., след убийството на президента Уилям Маккинли, нов държавен глава става Теодор Рузвелт, убеден привърженик на здравословния начин на живот. Той е и привърженик на разширяването на американското влияние по света, особено в Латинска Америка и Източна Азия ("политиката на голямата тояга").
Рузвелт се надява да увеличи влиянието на САЩ, включително за сметка на Британската империя, чиято колониална политика по това време е здраво свързана с опиума. През 1906 г. в САЩ е приет "Закон за чистите храни и лекарства ",който изисква всички лекарства, продавани в страната, да бъдат етикетирани. А през 1909 г., с подкрепата на Рузвелт, в Шанхай е свикана международна комисия за опиума. В същото време вносът му в САЩ е забранен.
Две години след Хагската конференция по опиума през 1912 г., по време на която участващите държави- Германия, САЩ, Франция, Великобритания, Китай, Русия, Япония, Италия, Персия, Нидерландия, Португалия и Сиам - се споразумяват да контролират разпространението на наркотици (морфин, кокаин и техните производни), държавите разработват и одобряват документ, който оказва голямо влияние върху световната политика по отношение на наркотиците като цяло и опиума и неговите препарати в частност.
Рузвелт се надява да увеличи влиянието на САЩ, включително за сметка на Британската империя, чиято колониална политика по това време е здраво свързана с опиума. През 1906 г. в САЩ е приет "Закон за чистите храни и лекарства ",който изисква всички лекарства, продавани в страната, да бъдат етикетирани. А през 1909 г., с подкрепата на Рузвелт, в Шанхай е свикана международна комисия за опиума. В същото време вносът му в САЩ е забранен.
Две години след Хагската конференция по опиума през 1912 г., по време на която участващите държави- Германия, САЩ, Франция, Великобритания, Китай, Русия, Япония, Италия, Персия, Нидерландия, Португалия и Сиам - се споразумяват да контролират разпространението на наркотици (морфин, кокаин и техните производни), държавите разработват и одобряват документ, който оказва голямо влияние върху световната политика по отношение на наркотиците като цяло и опиума и неговите препарати в частност.
Така нареченият Харисонов закон за данъка върху наркотиците (1914 г., наречен на името на неговия инициатор, конгресмена Франсис Бъртън Харисън ) постави началото на пълна забрана на продажбата на опиати. Той не направи това директно, тъй като се опитаха да противодействат на наркотиците първо в Китай, а след това и в Англия.
Той само въвеждаше задължителна регистрация за"всички лица, които произвеждат, внасят, произвеждат, смесват, пускат на пазара, доставят, продават, доставят или по друг начин разпространяват опиум или листа от кока и техните соли, производни или препарати, включително и за други цели". Това е необходимо, за да се наложи специален данък върху всички продажби на наркотични вещества.
Въпреки че Законът "Харисън" само формално регламентира данъчното облагане на фармацевтичните продукти, на практика той драстично намалява наличието на опиати и кокаин за немедицински развлекателни цели. Това доведе, от една страна, до появата на сив, а след това и на черен пазар на опиум и хероин, до възхода на наркомафията, а от друга - до увеличаване на престъпността сред бедните наркозависими.
Той само въвеждаше задължителна регистрация за"всички лица, които произвеждат, внасят, произвеждат, смесват, пускат на пазара, доставят, продават, доставят или по друг начин разпространяват опиум или листа от кока и техните соли, производни или препарати, включително и за други цели". Това е необходимо, за да се наложи специален данък върху всички продажби на наркотични вещества.
Въпреки че Законът "Харисън" само формално регламентира данъчното облагане на фармацевтичните продукти, на практика той драстично намалява наличието на опиати и кокаин за немедицински развлекателни цели. Това доведе, от една страна, до появата на сив, а след това и на черен пазар на опиум и хероин, до възхода на наркомафията, а от друга - до увеличаване на престъпността сред бедните наркозависими.
Бедните, които консумираха рязко поскъпналите наркотици, се оказаха в особено тежко положение.
Докато в миналото почти всеки клошар, който беше пристрастен към лауданум или опиумни хапчета, можеше да си позволи да си ги купи от аптеката, сега много от тях започнаха да претърсват сметища и бунища, да събират и крадат различни метални отпадъци и след това да ги продават.
Така в англоезичните страни се появи презрително прозвище за наркоманите - junkie (от junk "скрап", "боклук"). Опиатите започват да се свързват с маргинали и престъпници; всъщност общественото съзнание започва да дехуманизира зависимите от тях хора.
През 1919 г. в САЩ е въведена пълна забрана за продажба на хероин без медицински показания. Пет години по-късно в Съединените щати е забранена всякаква употреба на хероин
Докато в миналото почти всеки клошар, който беше пристрастен към лауданум или опиумни хапчета, можеше да си позволи да си ги купи от аптеката, сега много от тях започнаха да претърсват сметища и бунища, да събират и крадат различни метални отпадъци и след това да ги продават.
Така в англоезичните страни се появи презрително прозвище за наркоманите - junkie (от junk "скрап", "боклук"). Опиатите започват да се свързват с маргинали и престъпници; всъщност общественото съзнание започва да дехуманизира зависимите от тях хора.
През 1919 г. в САЩ е въведена пълна забрана за продажба на хероин без медицински показания. Пет години по-късно в Съединените щати е забранена всякаква употреба на хероин
View attachment RZV0AbfQvL.jpg
Тогава само Китай успя да демонстрира сравним успех в кампанията срещу опиатите. Вярно е, че методите, използвани там, са били съвсем различни. Както вече споменахме, още през 1905 г. страната приема десетгодишна държавна програма за борба с опиума. По това време 27% от възрастното население на Поднебесната империя пуши дрога. Страната консумирала 39 000 тона опиум годи шно, докато световното производство било 41 000 тона.
За да реши проблема, китайското правителство въвежда задължителна регистрация на всички пушачи, които трябвало да получат специален лиценз за закупуване на опиум. На неправителствените организации за борба с наркотиците бяха предоставени полицейски правомощия.
Вълна от съдебни дела срещу наркотрафиканти заля страната. Още по-сурово беше отношението към фермерите, които отглеждаха мак. Техните земи бяха конфискувани, имуществото им - унищожено, те бяха публично унижавани, измъчвани и екзекутирани.
Тези мерки имаха своите последствия: до 1915 г. директният внос на бенгалски опиум в Китай (но не и в Хонконг) беше спрян, а повечето провинции бяха обявени за свободни от производството на наркотика. Но ефектът е временен: активната кампания срещу отварата се провежда в момент на вътрешни сътресения - падането на империята Цин и гражданската война.
Имперските генерали, републиканците, а по-късно и комунистите, които участват в нея, не се притесняват да финансират борбата си за сметка на търговията с наркотици.
Това става ясно още през 1916 г., когато след смъртта на самопровъзгласилия се император генерал Юан Шикай избухват сътресения. Нафона на задълбочаващите се размирици се наблюдава нов скок в потреблението на опиум.
Въпреки че според Хагската конвенция условията ѝ е трябвало да бъдат изпълнени до 1915 г., дотогава това са направили само Съединените щати, Китай и Нидерландия, както и Норвегия и Хондурас.
За да реши проблема, китайското правителство въвежда задължителна регистрация на всички пушачи, които трябвало да получат специален лиценз за закупуване на опиум. На неправителствените организации за борба с наркотиците бяха предоставени полицейски правомощия.
Вълна от съдебни дела срещу наркотрафиканти заля страната. Още по-сурово беше отношението към фермерите, които отглеждаха мак. Техните земи бяха конфискувани, имуществото им - унищожено, те бяха публично унижавани, измъчвани и екзекутирани.
Тези мерки имаха своите последствия: до 1915 г. директният внос на бенгалски опиум в Китай (но не и в Хонконг) беше спрян, а повечето провинции бяха обявени за свободни от производството на наркотика. Но ефектът е временен: активната кампания срещу отварата се провежда в момент на вътрешни сътресения - падането на империята Цин и гражданската война.
Имперските генерали, републиканците, а по-късно и комунистите, които участват в нея, не се притесняват да финансират борбата си за сметка на търговията с наркотици.
Това става ясно още през 1916 г., когато след смъртта на самопровъзгласилия се император генерал Юан Шикай избухват сътресения. Нафона на задълбочаващите се размирици се наблюдава нов скок в потреблението на опиум.
Въпреки че според Хагската конвенция условията ѝ е трябвало да бъдат изпълнени до 1915 г., дотогава това са направили само Съединените щати, Китай и Нидерландия, както и Норвегия и Хондурас.
Опиумът на войната и революцията
Другите страни по конвенцията по това време не се занимават с борба с наркотиците. На 28 юли 1914 г. започва Първата световна война. И опиатите взеха много активно участие в нея. В допълнение към морфина, който все още се използвал широко в полевата хирургия и останал популярен релаксант сред войниците, по време на войната за същите цели се използвал и хероинът. Кокаинът, от друга страна, се използвал широко на фронтовата линия за повишаване на морала и бойните умения.
И то в такива мащаби, че през май 1916 г. на британските войски била наложена строга забрана за употребата на "бялата фея".В армията на кайзера нямало такива ограничения.Десетки хиляди войници и офицери продължават системно да употребяват кокаин и след войната.
Например Херман Гьоринг, бъдещият нацистки върховен жрец, който е един от най-добрите пилоти на изтребители на Райха по време на Първата световна война. Подобно на много свои съратници, той излита за бойни мисии, след като е бил старателно напудрен с бял прах. След войната Гьоринг преминава от кокаин към морфин, към който е пристрастен заради раната си по време на "Бирения пуч" през1923 г.
Другите страни по конвенцията по това време не се занимават с борба с наркотиците. На 28 юли 1914 г. започва Първата световна война. И опиатите взеха много активно участие в нея. В допълнение към морфина, който все още се използвал широко в полевата хирургия и останал популярен релаксант сред войниците, по време на войната за същите цели се използвал и хероинът. Кокаинът, от друга страна, се използвал широко на фронтовата линия за повишаване на морала и бойните умения.
И то в такива мащаби, че през май 1916 г. на британските войски била наложена строга забрана за употребата на "бялата фея".В армията на кайзера нямало такива ограничения.Десетки хиляди войници и офицери продължават системно да употребяват кокаин и след войната.
Например Херман Гьоринг, бъдещият нацистки върховен жрец, който е един от най-добрите пилоти на изтребители на Райха по време на Първата световна война. Подобно на много свои съратници, той излита за бойни мисии, след като е бил старателно напудрен с бял прах. След войната Гьоринг преминава от кокаин към морфин, към който е пристрастен заради раната си по време на "Бирения пуч" през1923 г.
Официалните лица по места са в патова ситуация - дали да разрешат културите, или да ги забранят?
Китайското правителство се противопоставя на отглеждането на мак в Русия. Петроградските бюрократи се измъкнаха от ситуацията по прост начин: прехвърлиха отговорността на колегите си в Далечния изток. Последните на свой ред прибягнали до тактика, доказана по време на Ехейтуанското въстание, и започнали насилствено да изгонват китайците от страната. Маковите посеви бяха унищожени. Поради цялото безхаберие на царските "ефективни мениджъри", производството на необходимите за фронта лекарствени суровини е установено едва през 1916 г.
Веднага след избухването на войната в империята е въведен сухият закон, който не може да не допринесе за разпространението на опиатната зависимост както в армията, така и в цялата страна. Все пак изчезването на германските наркотици от свободната продажба и некоординираните действия на имперските началници спомагат да се избегне широкото разпространение на наркотиците в първите години на войната.
Епидемията започва едва след Февруарската революция, когато, от една страна, властите губят голяма част от способността си да поддържат реда, а от друга, започва масово дезертьорство от фронтовете.
Китайското правителство се противопоставя на отглеждането на мак в Русия. Петроградските бюрократи се измъкнаха от ситуацията по прост начин: прехвърлиха отговорността на колегите си в Далечния изток. Последните на свой ред прибягнали до тактика, доказана по време на Ехейтуанското въстание, и започнали насилствено да изгонват китайците от страната. Маковите посеви бяха унищожени. Поради цялото безхаберие на царските "ефективни мениджъри", производството на необходимите за фронта лекарствени суровини е установено едва през 1916 г.
Веднага след избухването на войната в империята е въведен сухият закон, който не може да не допринесе за разпространението на опиатната зависимост както в армията, така и в цялата страна. Все пак изчезването на германските наркотици от свободната продажба и некоординираните действия на имперските началници спомагат да се избегне широкото разпространение на наркотиците в първите години на войната.
Епидемията започва едва след Февруарската революция, когато, от една страна, властите губят голяма част от способността си да поддържат реда, а от друга, започва масово дезертьорство от фронтовете.
Прочетете също нашите публикации в поредицата "Светът на опиатите"
Световната история на опиума, част I
Световната история на опиума, част II
Световна история на опиума, част III
За най-големия законен доставчик на опиати
Кралят на фентанила
Химически оръжия фентанил част II
Химически оръжия фентанил част I
Last edited by a moderator: