Рано или късно в живота на всеки, който е опитвал наркотици, може да настъпи момент, в който той да осъзнае, че е станал зависим от тях. Страхът, несигурността и това, че човек не знае към кого да се обърне за помощ, го карат да потъне още по-дълбоко в употребата на наркотици.
Откъде е най-добре да се започне лечението на зависимостта от различни видове наркотици и как да се намери мотивация, за да се поддържа нормалното психическо състояние?
Екипът на Би Ти Ви получи отговори на тези въпроси от бивши потребители на наркотици и получи подробни разяснения от специалиста по зависимости д-р Матиас Кюн, който повече от двадесет години рехабилитира наркозависими и също така ръководи лечебната програма на частен център за лечение на зависимости.
"Мотивацията беше проста - да оцелеем"
Пристрастяването към опиати се счита за най-тежкото и опасно от всички наркотични зависимости, защото спирането на употребата на хероин и други вещества от тази група предизвиква най-тежкия абстинентен синдром.
Според група изследователи от Университета на Южна Каролина в списание "Drug and Alcohol Dependence" абстиненцията при хероин може да започне още 4-6 часа след последната употреба, достига своя връх в рамките на около 24-48 часа и продължава от 7 до 14 дни. Абстиненцията се проявява като болки в мускулите и ставите, коремни спазми, възбуда и безпокойство, гадене и повръщане, диария, тахикардия, секрет от носа и втрисане.
Откъде е най-добре да се започне лечението на зависимостта от различни видове наркотици и как да се намери мотивация, за да се поддържа нормалното психическо състояние?
Екипът на Би Ти Ви получи отговори на тези въпроси от бивши потребители на наркотици и получи подробни разяснения от специалиста по зависимости д-р Матиас Кюн, който повече от двадесет години рехабилитира наркозависими и също така ръководи лечебната програма на частен център за лечение на зависимости.
"Мотивацията беше проста - да оцелеем"
Пристрастяването към опиати се счита за най-тежкото и опасно от всички наркотични зависимости, защото спирането на употребата на хероин и други вещества от тази група предизвиква най-тежкия абстинентен синдром.
Според група изследователи от Университета на Южна Каролина в списание "Drug and Alcohol Dependence" абстиненцията при хероин може да започне още 4-6 часа след последната употреба, достига своя връх в рамките на около 24-48 часа и продължава от 7 до 14 дни. Абстиненцията се проявява като болки в мускулите и ставите, коремни спазми, възбуда и безпокойство, гадене и повръщане, диария, тахикардия, секрет от носа и втрисане.
Мнозинството (57%) от участниците в проучването описват опиоидната абстиненция като много или дори изключително болезнена.
Страхът от абстинентния синдром, според учените, е една от причините за опасна употреба на наркотици (напр. споделяне на игли) и съответно за свръхдози и разпространение на инфекциозни заболявания.
За да се помогне на хората да спрат да употребяват хероин, без да изпитват болезнени симптоми, в много страни по света се използва метадонова терапия. Тъй като абстиненцията плаши хората, те често започват лечение на опиатната зависимост едва след като са настъпили наистина ужасяващите последици в живота им.
Алма, на 30 години, е употребявала наркотици в продължение на 10 години: предимно мефедрон, но в живота си е имала проблеми и с хероина. Тя решава да спре да употребява наркотици, след като при свръхдоза хероин попада за 15 дни в интензивното отделение.
"Мотивацията ми беше желанието да оцелея. Помогнаха ми срещите на Анонимните наркомани. Не агитирам, това е просто моят опит. Когато излязох от интензивното отделение, веднага започнах да работя по стъпките на програмата с моя спонсор и за първи път от 10 години употреба имам период на чистота от 3 месеца. Всъщност абстиненцията ми продължава и до днес и все още изпитвам глад, но мога да го контролирам. В живота ми има много отключващи фактори: наскоро например един приятел случайно ме заведе на място, където прекалих с дозата, беше много неприятно. Веднага се обадих на приятеля и обсъдихме всичко. Основното е да не задържаш желанието в себе си и да го контролираш " - казва Алма.
Страхът от абстинентния синдром, според учените, е една от причините за опасна употреба на наркотици (напр. споделяне на игли) и съответно за свръхдози и разпространение на инфекциозни заболявания.
За да се помогне на хората да спрат да употребяват хероин, без да изпитват болезнени симптоми, в много страни по света се използва метадонова терапия. Тъй като абстиненцията плаши хората, те често започват лечение на опиатната зависимост едва след като са настъпили наистина ужасяващите последици в живота им.
Алма, на 30 години, е употребявала наркотици в продължение на 10 години: предимно мефедрон, но в живота си е имала проблеми и с хероина. Тя решава да спре да употребява наркотици, след като при свръхдоза хероин попада за 15 дни в интензивното отделение.
"Мотивацията ми беше желанието да оцелея. Помогнаха ми срещите на Анонимните наркомани. Не агитирам, това е просто моят опит. Когато излязох от интензивното отделение, веднага започнах да работя по стъпките на програмата с моя спонсор и за първи път от 10 години употреба имам период на чистота от 3 месеца. Всъщност абстиненцията ми продължава и до днес и все още изпитвам глад, но мога да го контролирам. В живота ми има много отключващи фактори: наскоро например един приятел случайно ме заведе на място, където прекалих с дозата, беше много неприятно. Веднага се обадих на приятеля и обсъдихме всичко. Основното е да не задържаш желанието в себе си и да го контролираш " - казва Алма.
Друг бивш потребител на хероин, 32-годишният Едуард, ни разказа, че се е запознал с наркотиците преди 5 години. Заедно с приятелката си Едуард първо е употребявал интравенозни катинони, а след това е преминал към хероин.
Едуард се е опитвал много пъти да откаже наркотиците и е посещавал клиника за лечение на наркомании. "Когато излезеш оттам, не те боли много, но в началото все още не искаш да живееш". Едуард успява да прекъсне този порочен кръг, след като с приятелката си започват да посещават сбирки на Анонимни наркомани.
Сега той не употребява никакви вещества от осем месеца.
Едуард се е опитвал много пъти да откаже наркотиците и е посещавал клиника за лечение на наркомании. "Когато излезеш оттам, не те боли много, но в началото все още не искаш да живееш". Едуард успява да прекъсне този порочен кръг, след като с приятелката си започват да посещават сбирки на Анонимни наркомани.
Сега той не употребява никакви вещества от осем месеца.
"Животът беше пълен ад. В същото време изпитваш пълно отвращение към наркотиците, самата мисъл за тях те кара да се отвращаваш, но аз все пак употребявах, защото вече не можех физически да живея без тях, това ме убиваше. Първите два месеца бяха много тежки: лежах, гледах към тавана и исках да умра. А после в света започнаха да се появяват цветове, започнах да забелязвам, че небето е красиво, тревата е зелена. Живеем заедно, ходим заедно на срещи, спомняме си ада, в който сме живели, и изобщо не искаме да се връщаме там" - каза Едуард.
"Да останеш трезвен - това е съзнателен избор всеки ден"
Човек, който иска да спре употребата на амфетамин, не изпитва толкова тежки и болезнени симптоми, колкото хората, пристрастени към опиати. Въпреки това психостимулантите също имат абстинентен синдром.
Когато хронично употребяващите внезапно спрат употребата на амфетамин, те съобщават за "ограничена във времето" абстиненция, която настъпва в рамките на 24 часа след последната доза. Симптомите на абстиненция са достатъчно тежки, за да предизвикат рецидив в употребата на наркотици, пишат авторите на проучването "Лечение на амфетаминовата абстиненция".
В състояние на остра абстиненция хората изпитват следните симптоми.
Човек, който иска да спре употребата на амфетамин, не изпитва толкова тежки и болезнени симптоми, колкото хората, пристрастени към опиати. Въпреки това психостимулантите също имат абстинентен синдром.
Когато хронично употребяващите внезапно спрат употребата на амфетамин, те съобщават за "ограничена във времето" абстиненция, която настъпва в рамките на 24 часа след последната доза. Симптомите на абстиненция са достатъчно тежки, за да предизвикат рецидив в употребата на наркотици, пишат авторите на проучването "Лечение на амфетаминовата абстиненция".
В състояние на остра абстиненция хората изпитват следните симптоми.
- Тежка дисфория
- Раздразнителност
- Меланхолия
- Тревожност
- Хиперсомния
- Тежка умора
- Силно желание за приемане на лекарството
- Параноя
Колкото по-възрастен е човек и колкото по-интензивна е била употребата на амфетамини през целия му живот, толкова по-тежки ще бъдат тези симптоми. Въпреки че повечето от тях обикновено отшумяват след седем дни въздържание, нарушенията на съня и загубата на апетит могат да продължат до три седмици.
"Доста дълго време се борих със зависимостта, имах здравословни проблеми, сърцето и психиката ми страдаха най-много. Ако говорим за единствения случай, след който стана съвсем ясно, че не мога да продължавам така, това беше денят, в който предозирах с метамфетамин.Тогава бях в дома на майка ми и се почувствах много зле" - разказва 21-годишната Алиса, която в продължение на четири години е употребявала амфетамин, мефедрон и метамфетамин.
"Няма думи, които да опишат ужаса, който изпитах. Страхувах се да не умра всяка секунда и нямах абсолютно никаква представа какво да правя. Непрекъснато пишех на приятели, за да се разсейвам, и този страх в мен се смесваше със срам, тъга и безнадеждност. Почувствах се по-добре едва след като дойде линейката. Не казах на лекаря за свръхдозата, а се позовах на факта, че бях с тахикардия и ме болеше сърцето".
"Доста дълго време се борих със зависимостта, имах здравословни проблеми, сърцето и психиката ми страдаха най-много. Ако говорим за единствения случай, след който стана съвсем ясно, че не мога да продължавам така, това беше денят, в който предозирах с метамфетамин.Тогава бях в дома на майка ми и се почувствах много зле" - разказва 21-годишната Алиса, която в продължение на четири години е употребявала амфетамин, мефедрон и метамфетамин.
"Няма думи, които да опишат ужаса, който изпитах. Страхувах се да не умра всяка секунда и нямах абсолютно никаква представа какво да правя. Непрекъснато пишех на приятели, за да се разсейвам, и този страх в мен се смесваше със срам, тъга и безнадеждност. Почувствах се по-добре едва след като дойде линейката. Не казах на лекаря за свръхдозата, а се позовах на факта, че бях с тахикардия и ме болеше сърцето".
След като Алис решава да спре да употребява наркотици, в живота ѝ настъпва период, в който тя лежи на дивана и гледа в една точка 24 часа в денонощието, без енергия и желание да стане. Постоянният страх от смъртта, който я преследвал, бил това, което я предпазило от връщане към употребата на наркотици.
"осъзнах, че не мога да се боря с това сама, затова помолих за помощ. Преди това ходих при психолог, но това не ми донесе особен резултат, затова си записах среща с нарколог и психотерапевт. Предложиха ми схема на лечение, която ме накара да се почувствам по-добре почти веднага. Сега приемам антидепресанти, които не могат да се комбинират с алкохол или други вещества. Понякога все още ми се иска да употребявам амфетамин и прогонвам тези мисли. Да останеш трезвен е по-скоро съзнателен избор всеки ден, отколкото решение, което вземаш веднъж и никога повече не се връщаш към него" - казва Алис.
Според д-р Матиас Кюн употребяващите амфетамин и метамфетамин често се обръщат към специалисти, след като са преживели стимулантна психоза.
"Малка част от употребяващите амфетамини развиват пълноценна психоза, която изисква лечение в спешно отделение или психиатрична болница. В такива случаи симптомите на амфетаминовата психоза обикновено включват параноидни налудности и налудности за преследване, както и слухови и зрителни халюцинации с интензивна възбуда. Развитието на амфетаминова психоза и субклинични симптоми на психоза може да е свързано с историята на употреба на амфетамини през целия живот на човека, т.е. с кумулативното количество и честотата на излагане на амфетамини"- казва д-р Матиас Кюн.
"Основният проблем не е физиологичен, а психиатричен и по време на детоксикацията хората най-често се извеждат от психозата. Тези, които още от самото начало са имали предпоставки за психични разстройства, изпитват различни шизоподобни разстройства. Тук е много важно да се попадне на компетентен специалист, който разбира от двойни диагнози: психиатрична и наркотична зависимост " - казва д-р Матиас Кюн.
Наркомани, които помагат на други наркомани
Джоузеф, 38 г., ни разказа, че за първи път в живота си е опитал меки наркотици преди 16 години, а преди четири години е употребил мефедрон по време на групов секс с две момчета.
След като в живота му навлизат мефедронът и хемсексът, Джоузеф все по-трудно контролира употребата на наркотици. Две години по-късно той осъзнава, че приема мефедрон твърде често, "маратоните" му продължават по няколко дни и не може да направи почивка, по-дълга от три седмици, между отделните употреби. Постепенно Джоузеф осъзнал, че е развил психологическа зависимост, и започнал да посещава срещи на Анонимните наркомани.
Джоузеф, 38 г., ни разказа, че за първи път в живота си е опитал меки наркотици преди 16 години, а преди четири години е употребил мефедрон по време на групов секс с две момчета.
След като в живота му навлизат мефедронът и хемсексът, Джоузеф все по-трудно контролира употребата на наркотици. Две години по-късно той осъзнава, че приема мефедрон твърде често, "маратоните" му продължават по няколко дни и не може да направи почивка, по-дълга от три седмици, между отделните употреби. Постепенно Джоузеф осъзнал, че е развил психологическа зависимост, и започнал да посещава срещи на Анонимните наркомани.
"Бях чувал за групите на Анонимните наркомани и преди, но си мислех, че те са само за хора, които вече са загубили всичко и са на дъното, докато аз успявах да поддържам социално приемлив стандарт на живот. Ходех на срещи ad hoc и продължавах да употребявам, но процесът беше задвижен, чувствах се все по-срамен, а самата употреба ставаше все по-малко приятна"
- казва Джоузеф.
- казва Джоузеф.
"Когато срещите на ЛГБТ започнаха да се провеждат шест дни в седмицата, реших да не ги пропускам, защото забелязах, че след срещата и на следващия ден не ми се искаше да употребявам".
"Освен това започнах да общувам с другите момчета, започнах да говоря открито (в началото седях мълчаливо и бягах веднага след срещата) и да поддържам общия дух на възстановяване. По този начин придобих чувство за отговорност пред другите. Вече 72 дни съм чист и това се случва за първи път от 16 години.Вече с радост очаквам медала си за 90-дневна чистота".
"Защо ми е нужен мефедрон, след като и без него съм добре?"
Освен групите за взаимопомощ и терапията с наркотици, определящ фактор при лечението на наркоманиите е решимостта на пациента да промени изцяло начина си на живот, както и да си намери занимание, което да отнема цялото време, което преди са му отнемали наркотиците, и да се отърве от подсъзнателния стремеж към самоунищожение.
Когнитивно-поведенческата психотерапия често се използва за лечение на злоупотребата с наркотични вещества. Този подход се основава на факта, че проблемите на пациента се обясняват с неговите нелогични и ирационални мисли. Променяйки собственото си мислене и научавайки се да разсъждава по позитивен начин, човек ще промени и живота си.
"Освен това започнах да общувам с другите момчета, започнах да говоря открито (в началото седях мълчаливо и бягах веднага след срещата) и да поддържам общия дух на възстановяване. По този начин придобих чувство за отговорност пред другите. Вече 72 дни съм чист и това се случва за първи път от 16 години.Вече с радост очаквам медала си за 90-дневна чистота".
"Защо ми е нужен мефедрон, след като и без него съм добре?"
Освен групите за взаимопомощ и терапията с наркотици, определящ фактор при лечението на наркоманиите е решимостта на пациента да промени изцяло начина си на живот, както и да си намери занимание, което да отнема цялото време, което преди са му отнемали наркотиците, и да се отърве от подсъзнателния стремеж към самоунищожение.
Когнитивно-поведенческата психотерапия често се използва за лечение на злоупотребата с наркотични вещества. Този подход се основава на факта, че проблемите на пациента се обясняват с неговите нелогични и ирационални мисли. Променяйки собственото си мислене и научавайки се да разсъждава по позитивен начин, човек ще промени и живота си.
"Заедно с терапевта пациентът се научава да идентифицира мислите, които засилват желанието за употреба на наркотици, както и онези мисли, които поддържат състоянието на тонус в моментите на употреба на вещества. Като проследява влиянието на тези мисли върху състоянието и ги променя, пациентът започва да предвижда проблемните реакции при определени състояния" - коментира д-р Матиас Кюн.
Често влечението към наркотици е сигнал, че в живота на човека има други проблеми, които той се опитва да заглуши по този начин. В този случай, решавайки тези проблеми, той може да преодолее своята наркотична зависимост.
19-годишнатаСтефани започва да употребява мефедрон в разгара на депресивно разстройство и в продължение на година и половина го приема средно от два до четири пъти седмично.
"Опитах се да направя нещо, за да се откажа: Ходех на групови срещи и посещавах психиатър. Нищо не помогна, но аз продължих да го правя. В същото време непрекъснато мислех за самоубийство. В един момент се случи така, че дълго време си останах вкъщи и започнах да вземам лекарствата, които ми предписа лекарят. Вярвам, че някои хора изпадат в зависимост именно поради депресия и подобни разстройства. Необходима е терапия с антидепресанти и нормотици, за да се намали нуждата от еуфория и да се намали импулсивността, която често води до сривове. Когато започнах терапията, изпитвах по-малка нужда от мефедрон, защото защо да имам нужда от мефедрон, ако нямам нужда от него?"
-казва Стефани.
-казва Стефани.
Д-р Матиас Кюн е убеден, че употребата на вещества за много зависими е начин да оцелеят и да си създадат илюзията, че се справят с проблемите си, докато най-добрата превенция на наркотичната зависимост е личностното развитие.
"За да предпазим хората от употребата на алкохол и наркотици, трябва да ги развиваме личностно. Един възрастен човек трябва да има много умения и да няма проблеми с общуването. Ако процесът на израстване не се осъществи, хората, разбира се, ще употребяват, а някои от тях ще се пристрастят. Според статистиката средно 15-20% от населението страда от пристрастяване към наркотици и алкохол " - заявява д-р Матиас Кюн.
Ако вие самите страдате от наркотична зависимост, трябва да разберете, че колкото и да е трудно състоянието ви, то не е безнадеждно. Дори след десетилетия на опиатна зависимост хората се връщат към нормален живот.
Групите за подкрепа, психотерапията или лекарствата могат да бъдат повече или по-малко ефективни във всеки отделен случай, въпреки че за възстановяването вероятно ще е необходима комбинация от всички фактори.
За да започнете лечение, важното - е да направите първата стъпка.
Групите за подкрепа, психотерапията или лекарствата могат да бъдат повече или по-малко ефективни във всеки отделен случай, въпреки че за възстановяването вероятно ще е необходима комбинация от всички фактори.
За да започнете лечение, важното - е да направите първата стъпка.
