Най-разумният начин да вземете решение е да "претеглите" предварително всичките си действия. Въпреки това често правим това, а не онова, просто по навик - без да се замисляме. Оказва се, че пристрастените към кокаина формират по-силни навици от останалите хора. В това се крие най-голямата им слабост и може би ключът към излекуването.
Три форми на поведение
В началото на ХХ век Иван Павлов вече е оформил учението за рефлексните дъги, с които се предлага да се обясни цялото поведение на животните. Схемата на рефлекса е принципно проста: животното разпознава сигнал, предшестващ някакъв стимул, и избира дали да избегне този сигнал, или не. Стимулът може да бъде всичко с положителна или отрицателна стойност: електрически шок, храна, вода, пари. Въпреки че рефлексите играят голяма роля в живота ни, те не могат да обяснят цялото поведение на животните (фигура 1).
Три форми на поведение
В началото на ХХ век Иван Павлов вече е оформил учението за рефлексните дъги, с които се предлага да се обясни цялото поведение на животните. Схемата на рефлекса е принципно проста: животното разпознава сигнал, предшестващ някакъв стимул, и избира дали да избегне този сигнал, или не. Стимулът може да бъде всичко с положителна или отрицателна стойност: електрически шок, храна, вода, пари. Въпреки че рефлексите играят голяма роля в живота ни, те не могат да обяснят цялото поведение на животните (фигура 1).
View attachment cziCHbTrgq.jpg
При рефлекса на Павлов сигналът задължително идва отвън, но в действителност действията, които предхождат стимула, могат да заемат мястото на сигнала. Формата на поведение, при която животното избира как да действа въз основа на съображения за продуктивност, се нарича насочено към целта действие.
Рефлексите на Павлов и насочените към целта действия могат да бъдат преплетени в една поведенческа реакция. Силата на тези две поведения зависи както от честотата на стимула (напр. колко често мишката получава подсладена вода в отговор на натискането на лост), така и от силата на стимула (колко по-вкусна ѝ е такава вода). С отслабването на стимула отслабва и последвалото го поведение.
Но при постоянно повтаряне на целенасочени действия могат да се появят навици - третата форма на поведение. Навиците са относително устойчиви на промени в силата и дори в знака на стимула - на тяхното обезценяване. Ако една лабораторна мишка е развила навика да натиска лоста, за да получи храна, то дори да ѝ се даде горчива храна, това няма да повлияе на честотата на натискане.
Интересен пример за това поведение при хората е яденето на пуканки в киносалоните. В експеримент от 2011 г. хората, които имат навик да ядат пуканки, са еднакво добри в яденето на пуканки, независимо дали са пресни или на седмица, докато хората без навик да пукат пуканки в киното явно предпочитат пресните пуканки. В същото време се оказало,че навикът се проявява само в много тесен контекст: за да се избегне автоматичното ядене, било достатъчно да се помолят участниците да ядат само с ръката, която не ги следва.
Рефлексите на Павлов и насочените към целта действия могат да бъдат преплетени в една поведенческа реакция. Силата на тези две поведения зависи както от честотата на стимула (напр. колко често мишката получава подсладена вода в отговор на натискането на лост), така и от силата на стимула (колко по-вкусна ѝ е такава вода). С отслабването на стимула отслабва и последвалото го поведение.
Но при постоянно повтаряне на целенасочени действия могат да се появят навици - третата форма на поведение. Навиците са относително устойчиви на промени в силата и дори в знака на стимула - на тяхното обезценяване. Ако една лабораторна мишка е развила навика да натиска лоста, за да получи храна, то дори да ѝ се даде горчива храна, това няма да повлияе на честотата на натискане.
Интересен пример за това поведение при хората е яденето на пуканки в киносалоните. В експеримент от 2011 г. хората, които имат навик да ядат пуканки, са еднакво добри в яденето на пуканки, независимо дали са пресни или на седмица, докато хората без навик да пукат пуканки в киното явно предпочитат пресните пуканки. В същото време се оказало,че навикът се проявява само в много тесен контекст: за да се избегне автоматичното ядене, било достатъчно да се помолят участниците да ядат само с ръката, която не ги следва.
Навиците са изненадващо неадаптивни: ситуацията може отдавна да се е променила, но навикът продължава да съществува, дори да е вреден. Въпреки това навиците са полезни, защото ни позволяват да действаме, без да изразходваме умствени усилия. Мозъчната енергия, освободена от автоматизма, може да се използва за по-важни дейности. Например, действайки по навик, можем да си измием зъбите и едновременно с това да мислим за плановете си за почивка.
Навик и пристрастяване
При развитието на наркозависимостта формирането на навик е от ключово значение. Ако разгледаме алкохолизма, в началния етап от развитието на това заболяване човек пие епизодично силни напитки и се наслаждава изцяло на приятните усещания. Това може да се нарече целенасочено действие, при което човек пие съзнателно, за да се чувства добре. Но при прехода към редовно пиене човек започва да пие не заради възторг и релаксация, а просто по навик.
Независимостта на навиците от подсилването води до това, че алкохолът вече не носи предишната радост, но това не оказва влияние върху поведението: навикът казва да се пие, независимо от всичко. И накрая идва пълноценното пристрастяване, което за разлика от навика е много по-трудно да се овладее.
Навик и пристрастяване
При развитието на наркозависимостта формирането на навик е от ключово значение. Ако разгледаме алкохолизма, в началния етап от развитието на това заболяване човек пие епизодично силни напитки и се наслаждава изцяло на приятните усещания. Това може да се нарече целенасочено действие, при което човек пие съзнателно, за да се чувства добре. Но при прехода към редовно пиене човек започва да пие не заради възторг и релаксация, а просто по навик.
Независимостта на навиците от подсилването води до това, че алкохолът вече не носи предишната радост, но това не оказва влияние върху поведението: навикът казва да се пие, независимо от всичко. И накрая идва пълноценното пристрастяване, което за разлика от навика е много по-трудно да се овладее.
Конфликт на интереси
Навиците и целенасочените действия се поддържат от различни мозъчни структури. На ранния етап на учене, който изисква съзнателни усилия, изключително важно е каудатовото ядро, а на по-късен етап, по време на формирането на навика, действията се контролират от путамена.
В ситуацията, когато човек се опитва да се противопостави на навика, е налице конфликт на тези структури. Изходът от конфронтацията се определя от баланса на възбудите, идващи от всяка от тях. Например при пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство балансът е силно наклонен към путамена, така че те стават роби на навиците си и могат например да мият ръцете си по сто пъти на ден.
Навиците и целенасочените действия се поддържат от различни мозъчни структури. На ранния етап на учене, който изисква съзнателни усилия, изключително важно е каудатовото ядро, а на по-късен етап, по време на формирането на навика, действията се контролират от путамена.
В ситуацията, когато човек се опитва да се противопостави на навика, е налице конфликт на тези структури. Изходът от конфронтацията се определя от баланса на възбудите, идващи от всяка от тях. Например при пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство балансът е силно наклонен към путамена, така че те стават роби на навиците си и могат например да мият ръцете си по сто пъти на ден.
Навиците на зависимите от кокаин
Кокаинът е мощен стимулиращ наркотик. Той е вторият най-разпространен незаконен наркотик в света след марихуаната. Употребата на кокаин увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и потиска имунната система. Но кокаиновата зависимост е двойно по-опасна, защото за нея няма разработена лекарствена терапия - само психологическа, основана на метода на моркова и пръчката. Но доколко ефективен е този метод?
За да разберат това, група британски учени, ръководени от Карен Херш, провеждат експерименти със 125 души, сред които 72 кокаинови наркомани и 53 души без опит в употребата на наркотици.
В един от експериментите хората са помолени да спечелят ваучери за супермаркет. За да получат точки, добавени към сумата на ваучера, участниците трябвало да натиснат правилния бутон, когато на монитора се появи снимка на животно.
След обучението наградата била обезценена: натискането на десния бутон при някои снимки не давало точки, но понякога субектите все пак го натискали по навик. При този експеримент се оказало, че зависимите от кокаин не само усвояват по-лошо връзката между действията си и резултата, но и са по-малко чувствителни към девалвацията на наградата.
Кокаинът е мощен стимулиращ наркотик. Той е вторият най-разпространен незаконен наркотик в света след марихуаната. Употребата на кокаин увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и потиска имунната система. Но кокаиновата зависимост е двойно по-опасна, защото за нея няма разработена лекарствена терапия - само психологическа, основана на метода на моркова и пръчката. Но доколко ефективен е този метод?
За да разберат това, група британски учени, ръководени от Карен Херш, провеждат експерименти със 125 души, сред които 72 кокаинови наркомани и 53 души без опит в употребата на наркотици.
В един от експериментите хората са помолени да спечелят ваучери за супермаркет. За да получат точки, добавени към сумата на ваучера, участниците трябвало да натиснат правилния бутон, когато на монитора се появи снимка на животно.
След обучението наградата била обезценена: натискането на десния бутон при някои снимки не давало точки, но понякога субектите все пак го натискали по навик. При този експеримент се оказало, че зависимите от кокаин не само усвояват по-лошо връзката между действията си и резултата, но и са по-малко чувствителни към девалвацията на наградата.
Обяснение на изображението: Експеримент за определяне на силата на даден навик.
А - по време на обучението на монитора се показва изображение на животно (стимул), а участникът е помолен да натисне един от два бутона (действие). Когато се натисне правилният бутон, се показва изображението на второто животно (резултат) и участникът в теста получава 5 точки (награда). В крайна сметка изследваните лица свързват първата и втората снимка и бутона, който ги свързва. Обучението се състоеше от 8 серии по 12 опита. До последната серия се оказа, че зависимите от кокаин натискат правилния бутон с 10 % по-рядко.
Б - В следващия експеримент бяха показани по две резултатни снимки, едната от които беше зачеркната. За да получите точки, трябваше да натиснете бутона, съответстващ на незачеркнатата картинка (в този случай правилната). Пристрастените към кокаина грешаха с 15 % по-често, което показва по-лошо усвояване на връзката между техните действия и резултата.
В - Накрая мониторът показа всички възможни картинки с резултати, две от които бяха зачеркнати. След това се появявали и бързо се сменяли една след друга стимулиращите картинки, на които човек трябвало да реагира само ако съответният резултат не е зачеркнат. За да се изпълни правилно задачата, беше необходимо съзнателно да се потисне навикът да се реагира на стимула. В този случай изследваното лице трябваше да реагира само на снимката на слона, но не и на снимката на тюлена. В резултат на това кокаинозависимите реагирали, когато не било необходимо, с 20 % по-често.
Друг експеримент проверява реакцията на кокаинозависимите на електрически шокове. След като изображенията се появявали на монитора, към една от ръцете се прилагал разряд, който можел да бъде избегнат, ако човек имал време да натисне педала от съответната страна. След обучението изследователите казали на участниците, че един от електродите на ръцете вече не работи.
Резултатът е, че вероятността зависимите от кокаин да натиснат правилния педал, за да избегнат електрошок, е с 20 % по-малка, дори след като единият електрод е изключен (обезценяване на стимула). Колкотои да е странно, по-дългото обучение не допринесло за навика да се натиска педалът дори след девалвацията.
А - по време на обучението на монитора се показва изображение на животно (стимул), а участникът е помолен да натисне един от два бутона (действие). Когато се натисне правилният бутон, се показва изображението на второто животно (резултат) и участникът в теста получава 5 точки (награда). В крайна сметка изследваните лица свързват първата и втората снимка и бутона, който ги свързва. Обучението се състоеше от 8 серии по 12 опита. До последната серия се оказа, че зависимите от кокаин натискат правилния бутон с 10 % по-рядко.
Б - В следващия експеримент бяха показани по две резултатни снимки, едната от които беше зачеркната. За да получите точки, трябваше да натиснете бутона, съответстващ на незачеркнатата картинка (в този случай правилната). Пристрастените към кокаина грешаха с 15 % по-често, което показва по-лошо усвояване на връзката между техните действия и резултата.
В - Накрая мониторът показа всички възможни картинки с резултати, две от които бяха зачеркнати. След това се появявали и бързо се сменяли една след друга стимулиращите картинки, на които човек трябвало да реагира само ако съответният резултат не е зачеркнат. За да се изпълни правилно задачата, беше необходимо съзнателно да се потисне навикът да се реагира на стимула. В този случай изследваното лице трябваше да реагира само на снимката на слона, но не и на снимката на тюлена. В резултат на това кокаинозависимите реагирали, когато не било необходимо, с 20 % по-често.
Друг експеримент проверява реакцията на кокаинозависимите на електрически шокове. След като изображенията се появявали на монитора, към една от ръцете се прилагал разряд, който можел да бъде избегнат, ако човек имал време да натисне педала от съответната страна. След обучението изследователите казали на участниците, че един от електродите на ръцете вече не работи.
Резултатът е, че вероятността зависимите от кокаин да натиснат правилния педал, за да избегнат електрошок, е с 20 % по-малка, дори след като единият електрод е изключен (обезценяване на стимула). Колкотои да е странно, по-дългото обучение не допринесло за навика да се натиска педалът дори след девалвацията.
Обяснение на изображението: експеримент за избягване на негативен стимул (електрически ток).
A - По време на краткото запознаване с настройката на участниците беше показано изображение на монитор (стимул), последвано от електрически шок на една от ръцете им (резултат).
B - След това на участниците беше обяснено, че шокът на лявата или дясната ръка може да бъде предотвратен чрез натискане на съответния педал няколко пъти (реакция). Пристрастените към кокаина успявали да натиснат правилния педал с 20 % по-рядко от контролната група.
C,D - След 12 или 120 такива опита стимулът бил обезценен: един от електродите бил изключен. Въпреки това по навик изследваните лица продължавали да натискат педала, дори и да не било необходимо. И двете групи изследвани лица правеха това еднакво често.
Тези два експеримента показаха, че при зависимите от кокаин целенасочените действия много по-лесно се променят в навици и в същото време зависимите се учат по-лошо под въздействието както на условни (пари), така и на безусловни (ток) стимули. Авторите на изследването обясняват това с факта, че мозъкът на зависимите от кокаин е с намалени нива на допамин - невротрансмитер, който опосредства наблюдаваните ефекти. Все още обаче не е ясно дали тези поведенчески характеристики са предпоставка или само следствие от кокаиновата зависимост.
Резултатите от тази работа се отнасят и до друга наскоро публикувана статия, която също показва, че зависимите много по-лесно формират навици и много по-трудно се отказват от тях, отколкото хората без зависимости.
A - По време на краткото запознаване с настройката на участниците беше показано изображение на монитор (стимул), последвано от електрически шок на една от ръцете им (резултат).
B - След това на участниците беше обяснено, че шокът на лявата или дясната ръка може да бъде предотвратен чрез натискане на съответния педал няколко пъти (реакция). Пристрастените към кокаина успявали да натиснат правилния педал с 20 % по-рядко от контролната група.
C,D - След 12 или 120 такива опита стимулът бил обезценен: един от електродите бил изключен. Въпреки това по навик изследваните лица продължавали да натискат педала, дори и да не било необходимо. И двете групи изследвани лица правеха това еднакво често.
Тези два експеримента показаха, че при зависимите от кокаин целенасочените действия много по-лесно се променят в навици и в същото време зависимите се учат по-лошо под въздействието както на условни (пари), така и на безусловни (ток) стимули. Авторите на изследването обясняват това с факта, че мозъкът на зависимите от кокаин е с намалени нива на допамин - невротрансмитер, който опосредства наблюдаваните ефекти. Все още обаче не е ясно дали тези поведенчески характеристики са предпоставка или само следствие от кокаиновата зависимост.
Резултатите от тази работа се отнасят и до друга наскоро публикувана статия, която също показва, че зависимите много по-лесно формират навици и много по-трудно се отказват от тях, отколкото хората без зависимости.
Как да се лекува зависимостта в такъв случай?
За да се формулира терапия на пристрастяването, е необходимо да се разбере как реакциите на пациента се различават от тези на здравия човек.
При такива пациенти наказанието вероятно ще бъде неефективно, тъй като употребяващите кокаин имат намалена реакция към негативни стимули. Освен това високата сила на навика пречи на съзнателните промени в поведението. Авторите предлагат в хода на терапията да се формират нови полезни навици и да се предотврати саморазрушителното поведение, на което зависимите от кокаин не са в състояние да се противопоставят.
За да се формулира терапия на пристрастяването, е необходимо да се разбере как реакциите на пациента се различават от тези на здравия човек.
При такива пациенти наказанието вероятно ще бъде неефективно, тъй като употребяващите кокаин имат намалена реакция към негативни стимули. Освен това високата сила на навика пречи на съзнателните промени в поведението. Авторите предлагат в хода на терапията да се формират нови полезни навици и да се предотврати саморазрушителното поведение, на което зависимите от кокаин не са в състояние да се противопоставят.