Кавалактон
Кавалактоните са клас лактонови съединения, съдържащи се главно в растението кава кава (Piper methysticum). Освен това те могат да бъдат открити и в растението Alpinia Zerumbet [1]. Този клас съединения са причината за психоактивните свойства на кава, за които Европа научава през XVIII в. [2]. За първи път научих информация за това растение от трудовете на американския химик Александър Шулгин, който е един от пионерите в изучаването на свойствата на това растение.
Съществуват общо 6 основни кавалактона: - Каваин, 7,8-дихидрокаваин
- Метилстицин
- 7,8-дихидрометистицин
- Янгонин
- Дезметоксиангонин.
Свойства
Активните съединения са изследвани за техните аналгетични свойства. При перорално приложение каваинът и дихидрокаваинът показват най-кратко време на абсорбция, като пикът на ефекта достига максимум 10 минути след консумацията. Метистицинът и дихидрометистицинът са по-силни, но максималният ефект се наблюдава едва 45 минути след приема. Заедно тези вещества имат синергичен ефект [3]. В допълнение към аналгетичните свойства, в изследване на Александър Шулгин от 1973 г. са установени и противогъбични и антиконвулсивни ефекти.
Но какво ни казва съвременната наука за кава? Учените са доказали, че основният ефект на кавалактоните идва от това, че те са лиганди на GABA-A рецепторите [4, 5, 6]. Проучване от 2007 г. обаче показва, че действието на GABA не се ограничава само до GABA. Оказва се, че тя е. В статия от 2012 г. служители от Италианския национален съвет за научни изследвания показват, че едно от съединенията на кава, янгонинът, е CB-1 лиганд на ендоканабиноидния рецептор (не толкова силен, колкото THC, но все пак). Все пак трябва да се отбележи, че тази работа е извършена само in vitro, така че са необходими още изследвания, за да се потвърди, че психоактивните канабимиметични ефекти се проявяват и при хората. На практика хората консумират около 10 пъти повече янгонин, отколкото е изследвано наведнъж, така че все пак ефектите върху CB-1 могат да се смятат за доста вероятни [7]. Друго интересно нещо е, че кавалактоните са МАО-инхибитори, сравними по сила с куркумина, който е избран за референтен в изследването [8]. Това може да обясни тяхната активност срещу депресията.
Приложения
Освен за развлекателна употреба, кава се е утвърдила и като лечебно средство. Макар че в проучванията на механизма на действие на този алкалоид има известни неясноти, вече има интересна и потвърдена информация в проучванията на въздействието на кава кава върху някои заболявания. Както забелязахте в предишния раздел, кавалактоните имат противотревожно действие. Защо да не използвате това за реално заболяване, което е съпроводено с тревожност? Най-ранната работа, която открих, датира от 2009 г. Тя показва, че екстрактът от кава е безопасно и ефективно средство за лечение на депресия и генерализирано тревожно разстройство (когато се консумират не повече от 250 mg кавалактони на ден) [9]. Последващи проучвания (включително двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване) потвърждават терапевтичната ефикасност на това растение, като се споменава, че тази ефикасност е сравнима с тази на буспирон и опипрамол [10, 11, 12].
Ограничения
Въпреки положителните свойства на кава, съществуват и отрицателни ефекти на това растение. Тъй като някои кавалактони са инхибитори на МАО, те не могат да се използват заедно с антидепресанти поради риск от серотонинов синдром, който може да бъде фатален. Също така кава не трябва да се консумира заедно със сирене, тъй като съществува риск от тираминов синдром. Освен това кавалактоните са вредни за черния дроб. В редки случаи екстрактът от кава може да има силен хепатотоксичен ефект [13, 14, 15]. Културите, препоръчвани за традиционна употреба, съдържат по-малко флавокавини, които са токсични за черния дроб. Не се препоръчва събирането на корени от растения, по-млади от 5 години.
Традиционна употреба
Александър Шулгин съобщава, че кава се е използвала като стимулираща напитка, която е била нормална част от социалния живот, подобно на кафето в нашата култура. По време на церемонията хората кръстосвали краката си пред себе си и седели в състояние на опиянение. Добре документирани са два метода за приготвяне на напитката [16].
Метод Тонга
При този метод хората първо сдъвквали корените на растението, така че да го смачкат, като избягвали максимално контакта на слюнката с пулпата и избягвали да я поглъщат. След това сдъвканият материал се накисва във вода и се запарва. След това течността се прецежда и е готова за консумация. Човекът, който дъвчеше растението, изпитваше изтръпване на езика и продължителна загуба на вкус. Описанието на ефекта след консумация е подобно на силно алкохолно опиянение.
Мисионерите обаче забранили този метод поради нехигиеничността му. Най-важната част от ритуала е добавянето на вода към масата. Готовата напитка се поднася на всеки човек поотделно, като всеки се нарича по име; в Самоа за тази цел се използват специални имена, които не се използват извън тази церемония. След като получи напитката, човекът пляска с ръце и разлива малко количество кава на боговете, след което изпива останалата част.
Метод Фиджи
Тази процедура е по-разпространена в днешно време. Тя включва механично смилане на корена, по време на което той се навлажнява с вода. След това получената каша се влива във вода. При използването на този метод психоактивните ефекти се усещат по-слабо, като преобладават тонизиращите и противотревожните ефекти. Шулгин предполага, че ензимите на слюнката могат да предизвикат трансформация на активните вещества на кава кава, което би допринесло за психоактивните ефекти, описани при използването на метода, използван в кралство Тонга.
Заключение
Въпреки цялата привлекателност на кавалактоните и кава, не е лесно да се купи коренът на това растение. В някои държави и страни в Европа упойващите пипери са включени в списъка на силно действащите и отровни вещества, което съответно забранява използването им в хранителни добавки. Въпреки това можете съвсем законно да отидете на церемонията по приемане на кава на островите Фиджи, където тя ще се проведе в съответствие с всички традиции.
Но какво ни казва съвременната наука за кава? Учените са доказали, че основният ефект на кавалактоните идва от това, че те са лиганди на GABA-A рецепторите [4, 5, 6]. Проучване от 2007 г. обаче показва, че действието на GABA не се ограничава само до GABA. Оказва се, че тя е. В статия от 2012 г. служители от Италианския национален съвет за научни изследвания показват, че едно от съединенията на кава, янгонинът, е CB-1 лиганд на ендоканабиноидния рецептор (не толкова силен, колкото THC, но все пак). Все пак трябва да се отбележи, че тази работа е извършена само in vitro, така че са необходими още изследвания, за да се потвърди, че психоактивните канабимиметични ефекти се проявяват и при хората. На практика хората консумират около 10 пъти повече янгонин, отколкото е изследвано наведнъж, така че все пак ефектите върху CB-1 могат да се смятат за доста вероятни [7]. Друго интересно нещо е, че кавалактоните са МАО-инхибитори, сравними по сила с куркумина, който е избран за референтен в изследването [8]. Това може да обясни тяхната активност срещу депресията.
Приложения
Освен за развлекателна употреба, кава се е утвърдила и като лечебно средство. Макар че в проучванията на механизма на действие на този алкалоид има известни неясноти, вече има интересна и потвърдена информация в проучванията на въздействието на кава кава върху някои заболявания. Както забелязахте в предишния раздел, кавалактоните имат противотревожно действие. Защо да не използвате това за реално заболяване, което е съпроводено с тревожност? Най-ранната работа, която открих, датира от 2009 г. Тя показва, че екстрактът от кава е безопасно и ефективно средство за лечение на депресия и генерализирано тревожно разстройство (когато се консумират не повече от 250 mg кавалактони на ден) [9]. Последващи проучвания (включително двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване) потвърждават терапевтичната ефикасност на това растение, като се споменава, че тази ефикасност е сравнима с тази на буспирон и опипрамол [10, 11, 12].
Ограничения
Въпреки положителните свойства на кава, съществуват и отрицателни ефекти на това растение. Тъй като някои кавалактони са инхибитори на МАО, те не могат да се използват заедно с антидепресанти поради риск от серотонинов синдром, който може да бъде фатален. Също така кава не трябва да се консумира заедно със сирене, тъй като съществува риск от тираминов синдром. Освен това кавалактоните са вредни за черния дроб. В редки случаи екстрактът от кава може да има силен хепатотоксичен ефект [13, 14, 15]. Културите, препоръчвани за традиционна употреба, съдържат по-малко флавокавини, които са токсични за черния дроб. Не се препоръчва събирането на корени от растения, по-млади от 5 години.
Традиционна употреба
Александър Шулгин съобщава, че кава се е използвала като стимулираща напитка, която е била нормална част от социалния живот, подобно на кафето в нашата култура. По време на церемонията хората кръстосвали краката си пред себе си и седели в състояние на опиянение. Добре документирани са два метода за приготвяне на напитката [16].
Метод Тонга
При този метод хората първо сдъвквали корените на растението, така че да го смачкат, като избягвали максимално контакта на слюнката с пулпата и избягвали да я поглъщат. След това сдъвканият материал се накисва във вода и се запарва. След това течността се прецежда и е готова за консумация. Човекът, който дъвчеше растението, изпитваше изтръпване на езика и продължителна загуба на вкус. Описанието на ефекта след консумация е подобно на силно алкохолно опиянение.
Мисионерите обаче забранили този метод поради нехигиеничността му. Най-важната част от ритуала е добавянето на вода към масата. Готовата напитка се поднася на всеки човек поотделно, като всеки се нарича по име; в Самоа за тази цел се използват специални имена, които не се използват извън тази церемония. След като получи напитката, човекът пляска с ръце и разлива малко количество кава на боговете, след което изпива останалата част.
Метод Фиджи
Тази процедура е по-разпространена в днешно време. Тя включва механично смилане на корена, по време на което той се навлажнява с вода. След това получената каша се влива във вода. При използването на този метод психоактивните ефекти се усещат по-слабо, като преобладават тонизиращите и противотревожните ефекти. Шулгин предполага, че ензимите на слюнката могат да предизвикат трансформация на активните вещества на кава кава, което би допринесло за психоактивните ефекти, описани при използването на метода, използван в кралство Тонга.
Заключение
Въпреки цялата привлекателност на кавалактоните и кава, не е лесно да се купи коренът на това растение. В някои държави и страни в Европа упойващите пипери са включени в списъка на силно действащите и отровни вещества, което съответно забранява използването им в хранителни добавки. Въпреки това можете съвсем законно да отидете на церемонията по приемане на кава на островите Фиджи, където тя ще се проведе в съответствие с всички традиции.
Албиция Юлибрисин
Първата част на научното наименование - албиция - идва от флорентинеца Филипо дел Албици, който въвежда растението в Европа през 1745 г. Видовият епитет, julibrissin, е изопачение на gul-i abrisham, което на фарси означава "копринено цвете". Листата му бавно се затварят през нощта, а когато вали, листата се навеждат надолу; така съвременното му персийско име "шабхосб" означава "нощен сън". Тази тенденция обяснява и разпространеното китайско име "хехуан", което означава "щастлива щолена" и символизира щастлива двойка в леглото. Разпространените наименования в Япония са немуноки, немуриноки и неноки, което означава "спящо дърво. Дървото нему е частичен превод на думата nemunoki.
A. julibrissin се отглежда широко като декоративно растение в паркове и градини заради красивите си текстурирани листа, цветове и привлекателна хоризонтална корона. Често се засажда в полусухи райони като Централната долина на Калифорния, централен Тексас и Оклахома.
Широката корона на възрастното дърво позволява да се получи пъстра сянка. Цветовете варират от бяло до наситено жълто с червени връхчета. Съобщава се и за варианти с кремави или бледожълти цветове.
Използване на
Това растение се използва в азиатските страни като самостоятелно средство за лечение на безсъние, както и в комбинация с други растения. То се търси активно. Например през 2002 г. в Тайван това растение е било част от комбинация от три лечебни растения, предписвани на пациенти, страдащи от безсъние [17]. За приготвянето на лекарствената форма най-често се използват или кората, или цветовете на дървото в изсушен вид.Смята се, че три вещества са отговорни за седативното действие на растението:
- Кверцитрин
- Изокверцитрин
- Юлиброзид С1
Въпреки желания седативен ефект обаче, употребата на растението може да бъде ограничена от факта, че кората му съдържа цитотоксични сапонини [21, 22], които обаче могат да намерят приложение в терапията на левкемията заради активирането на каспаза-3 [23].
Anadenanthera peregrina
Anadenanthera peregrina, известна като йопо или кохоба, е многогодишно дърво, принадлежащо към семейство Fabaceae. Произхождащо от тропическите райони на Южна Америка, по-специално от басейна на река Ориноко и Карибския басейн, това растение привлича вниманието на изследователи и ентусиасти поради силните си психоактивни ефекти. Семената на A. peregrina съдържат богат набор от алкалоиди, включително буфотенин, диметилтриптамин (ДМТ) и 5-MeO-DMT, които са отговорни за неговите променящи съзнанието свойства. В историята различни местни култури са използвали това растение за духовни, медицински и развлекателни цели, което подчертава неговото културно значение и гъвкавост.
Ботаническо описание и модели на растеж
Anadenanthera peregrina е средно голямо дърво, което обикновено достига височина от 15 до 20 метра. Кората му е гладка и сивкава, а листата са двуделни, с малки, елипсовидни листчета. Дървото произвежда ароматни, кремави цветове, които дават път на продълговати, дървесни семенни шушулки. Всяка шушулка съдържа множество червеникавокафяви семена, които са основният източник на психоактивните съединения на растението.
A. peregrina вирее в тропически и субтропически климат, като предпочита добре дренирани почви и достатъчно слънчева светлина. Дървото е издръжливо и може да понася различни условия на околната среда, включително периодични наводнения и суша. Естественото му разпространение се простира от Венецуела и Колумбия до южните райони на Бразилия и Парагвай.
Традиционна употреба и културно значение
Употребата на Anadenanthera peregrina датира още от предколумбови времена, като археологическите данни сочат, че тя се е консумирала от коренни култури като таино, кариби и яномами. Семената традиционно са били смилани на фин прах, който след това е бил смесван с калцинирана субстанция, като черупки от охлюви или растителна пепел, за да се получи табакера, наречена йопо или кохоба. Обикновено тази смес се е прилагала през ноздрите с помощта на специализирани устройства за вдишване, като костени или дървени тръбички.
Психоактивните ефекти на A. peregrina са били високо ценени в ритуален и шамански контекст, тъй като се е смятало, че улесняват комуникацията с духовния свят и подпомагат лечението. Освен това растението понякога е било използвано за развлекателни цели, като потребителите са търсели неговите еуфорични и халюциногенни свойства.
Психоактивни ефекти и активни съставки
Семената на Anadenanthera peregrina съдържат сложна смес от триптаминови алкалоиди, включително буфотенин, ДМТ и 5-MeO-DMT. Тези съединения действат като агонисти на 5-HT2A рецептора, като предизвикват редица психоактивни ефекти, които могат да включват зрителни и слухови халюцинации, променено възприятие на времето и пространството, еуфория и засилена интроспекция.
Интензивността и продължителността на преживяването зависят от различни фактори, като например метода на приложение, индивидуалната чувствителност и наличието на други алкалоиди или добавки. Като цяло ефектът на A. peregrina се характеризира с бързо настъпване, достигащо връхната си точка в рамките на 15 до 30 минути и отшумяващо след 1 до 2 часа.
Приготвяне, консумация и дозировка
За да се използват психоактивните свойства на Anadenanthera peregrina, семената трябва да се приготвят и консумират по подходящ начин. Традиционните методи включват смилане на семената на фин прах и комбинирането им с калцинирана субстанция, за да се улесни абсорбцията и да се намали потенциалното увреждане на носната лигавица. Съвременните адаптации могат да включват извличане и пречистване на активните алкалоиди, които след това могат да се изпаряват или поглъщат през устата.
Дозировката е критичен фактор при определяне на интензивността и безопасността на преживяването с A. peregrina. Типичната начална доза за табакера варира от 3 до 5 семена на ноздра, като опитните потребители понякога избират по-големи количества. За извлечените алкалоиди дозата трябва да се коригира съответно, като се вземат предвид чистотата и силата на препарата.
Заключение
Anadenanthera peregrina е забележително растение с богата история и разнообразен набор от психоактивни ефекти. Уникалната комбинация от ботанически, културни и фармакологични характеристики го прави интересен обект за по-нататъшни изследвания и проучвания. Като разбираме и уважаваме традиционните употреби и практики, свързани с A. peregrina, можем да получим ценна информация за потенциалните приложения на растението и приноса му в областта на етноботаниката.