Клинични ефекти.
Взаимодействия на MDMA с различни психоактивни вещества
Перспективи на терапията с MDMA.
В повечето проучвания върху хора са използвани дози, вариращи от 75 до 125 mg чисто екстази. Установено е, че MDMA причинява незначителни промени в зрителното и слуховото възприятие, включително промени в яркостта на цвета и неговата наситеност, промени в слуховото възприемане на разстоянието. Установяват се зрителни изкривявания. Употребата на екстази предизвиква и промени във възприемането на времето. Жените съобщават, че имат по-интензивни преживявания със субективните ефекти, особено възприемателните ефекти. Последното проучване на Киркпатрик 2014-Базел-Чикаго-СФ обаче не е разкрило никакви различия между половете при субективните ефекти. Възприемателните ефекти на екстази е по-вероятно да са резултат от пряко или непряко действие върху 5-HT2A рецепторите, тъй като добавянето на кетансерин, който е антагонист на тези рецептори, намалява посочените възприемателни промени и изравнява повишаването на телесната температура. MDMA подобрява настроението, но повишава нивото на тревожност. Съществуват доказателства за зависимост на положителното настроение и тревожността от дозата. Употребяващите екстази стават разговорливи и дружелюбни, имат изразена еуфория и съпричастност в зависимост от дозата. Почти всички проучвания показват повишена междуличностна интимност след употреба на веществото. В проучвания върху MDMA в комбинация с пароксетин е установено, че пароксетинът намалява ефектите на социална принадлежност и интимност, което показва значителна и важна роля на серотонинергичната система в просоциалните ефекти на MDMA. Също така при употребата на MDMA се наблюдава негативна дереализация, включваща повишено ниво на тревожност, свързано със загуба на контрол върху ситуацията, преживявания, свързани със скачане или блокиране на мислите. Екстази значително подобрява разпознаването на позитивни изражения на настроението и намалява точността на разпознаване на негативни изражения на настроението, което е свързано с намаляване на сигнализацията в амигдалата в отговор на гневни лица, в сравнение с плацебо, без да се променя реакцията към лица, които визуализират страх (при проучвания с fMRI). Тези изследвания разкриват повишена активност във вентралния стриатум, когато се гледат щастливи лица. Като цяло получените резултати от изследванията ни позволяват да разглеждаме MDMA като вещество, което помага да се обработват визуалните емоции на други хора и да се определя подходящата реакция спрямо тях. Към момента има няколко публикувани проучвания върху здрави доброволци, при които е установена намалена реактивност при стимулиране на социалното изключване, намалена негативна емоционална реакция към "лоши" спомени и повишена разговорливост и повишено възприемане на емпатията на събеседника. В проучванията на Къркпатрик и Уордъл е доказано, че приемът на екстази предизвиква положителна реакция към всякакви социални стимули дори без социално съдържание, което предполага наличието на ясен и отличителен контраст в оценката на социални и несоциални емоционални стимули по отношение на изследването на влиянието на MDMA върху просоциалните ефекти. Така че потребителите, приели ниски и средни дози MDMA, предпочитат социалната активност.
Употребата на MDMA предизвиква симпатикомиметични ефекти, включително повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота, намаляване на дихателната синусова аритмия по време на всеки дихателен цикъл. Сърдечно-съдовите ефекти се появяват 20-35 минути след перорално приложение и достигат своя пик след 1-2 часа. След пика сърдечно-съдовите ефекти постепенно отслабват в рамките на 5-10 часа, в зависимост от много фактори. В 5-10% от случаите има вероятност от повишаване на кръвното налягане с повече от 140/90 mmHg след прием на 100 mg екстази. Както беше споменато по-рано, при хора с определен генотип на COMT (генотип Val158Met), както и при хора с определен генотип на SERT, се наблюдават по-силно изразени сърдечно-съдови ефекти. Антагонистът на α1- и β-адренергичните рецептори карведилол понижава предизвиканото от MDMA повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и телесната температура, ако се приема 1 час преди употребата на екстази. Този факт показва, че освобождаването на норепинефрен е отговорно за сърдечносъдовите ефекти на MDMA.
Освобождаването на норепинефрин, предизвикано от MDMA, води до индиректно активиране на AVP системата, стимулирайки секрецията на копептин (CTproAVP), 39-аминокиселинен гликопептид, който е С-крайна част от прекурсора pre-proAVP. CTproAVP се отделя в кръвообращението от задната част на хипофизата в еквимоларни количества с AVP. CTproAVP отразява директно концентрацията на AVP и може да се използва като заместващ биомаркер на секрецията на AVP. В много проучвания поведението на CTproAVP отразява промените в плазмения осмолалитет, стреса и различни болестни състояния (диабет, SIADH, сърдечна недостатъчност, бъбречни нарушения) и е показател за осморегулаторната функция в организма. Повишената концентрация на CTproAVP е описана в няколко проучвания като силен предиктор на смъртността при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и остра сърдечна недостатъчност. Взети заедно, системата AVP изглежда е основната връзка между MDMA и сърдечносъдовия риск, както и хипонатриемията. Всички проведени досега проучвания за влиянието на MDMA върху сърдечносъдовата система показват дозозависим ефект върху SBP и сърдечната честота. Въпреки че пиковият DBP е по-висок след доза от 100 mg, има данни за значително повишаване на този показател дори при по-малка доза екстази. Вероятно това се дължи на факта, че в таблетката има различни фалшификати или други нежелани продукти в кристалите на MDMA. Средно сърдечносъдовите показатели се нормализират в рамките на няколко часа.
Стимулация - MDMA е популярен с това, че е стимулиращ и енергичен. Това насърчава дейности като бягане, катерене и танцуване по начин, който прави MDMA популярен избор за музикални събития като фестивали и рейвове. Отличителният стил на стимулация, който MDMA представя, може да бъде описан като принудителен. Това означава, че при по-високи дози става трудно или невъзможно човек да остане неподвижен, тъй като се появяват стискане на челюстта, неволно треперене на тялото и вибрации, което води до нестабилност на ръцете и обща липса на двигателен контрол. За разлика от повечето други стимуланти обаче стимулиращите ефекти на MDMA могат парадоксално да бъдат съпроводени и от трайни или вълнообразни усещания за дълбока седация и релаксация, обикновено при умерени до силни дози.
Спонтанни телесни усещания - "телесното опиянение" от MDMA може да се характеризира като умерено до силно еуфорично усещане за изтръпване, което обхваща цялото тяло. Това усещане поддържа постоянно присъствие, което постоянно се повишава с началото на приема и достига своя предел след достигане на пика.
Физическа еуфория - физическата еуфория е виден аспект на преживяването на MDMA и настъпва надеждно, когато MDMA се използва отговорно (т.е. разумно дозиране и разстояние между преживяванията), и може да доведе до дълбоко усещане за социална и физическа дезинтересираност. Въпреки това еуфорията бързо отшумява, тъй като се изгражда толерантност към ефектите на MDMA, известна като "загуба на магията".
Усилване на осезанието - MDMA предизвиква ясно изразено усилване на тактилните усещания. Потребителите често съобщават за усещане за мекота и пухкавост, които се разстилат по кожата им. По същия начин докосването на меки и пухкави предмети, като например шагренови килими, може да стане неустоимо приятно и удовлетворяващо. Усилването на осезанието от типа на MDMA изглежда е ефект, уникален за класа на ентактогените, и може да е ефект, свързан със серотонина. Още физически ефекти: усилване на телесния контрол; усилване на издръжливостта; бронходилатация; нарушен сърдечен ритъм; повишено кръвно налягане;повишен сърдечен ритъм; потискане на температурната регулация; повишена телесна температура; мускулни контракции; повишено изпотяване; дехидратация; сухота в устата; затруднено уриниране; вибриране на зрението; гадене; потискане на апетита; облекчаване на болката; прекомерно прозяване; разширяване на зениците; потискане на оргазма; временна еректилна дисфункция; вазоконстрикция; скърцане със зъби; припадък. Визуални ефекти: усилване на цветовете; усилване на разпознаването на образи; двойно виждане; следи; симетрично повтаряне на текстури; външни халюцинации (автономни същности; обстановка, пейзажи и местности; халюцинации на перспективата и сценарии и сюжети); вътрешни халюцинации; неправилна интерпретация на периферна информация.
Когнитивни ефекти: амнезия; потискане на тревожността; дезинхибиране; засилване на емпатията, привързаността и общителността; засилване на емоциите; когнитивна еуфория; повишена оценка на музиката; компресия на времето; повишено либидо; засилване на креативността; засилване на мотивацията; засилване на фокуса; засилване на потапянето; напомпване на егото; повишено чувство за хумор; натрапчиво редозиране; съзнателност; ускоряване на мисълта; будност; делириум и объркване; подмладяване. Последващи ефекти: тревожност; потискане на апетита ; мозъчни сътресения; когнитивна умора; депресия; дереализация; потискане на сънищата; парализа на съня; раздразнителност; потискане на мотивацията; забавяне на мисълта; дезорганизация на мисълта; самоубийствени идеи; будност.
Краткосрочните нежелани състояния по време на употребата на MDMA включват: топлинен удар и/или серотонинергична реакция, която има сходни симптоми с тези на серотониновия синдром в различна степен на тежест както поради ефекта на MDMA върху хипоталамичната област, отговорна за терморегулацията, така и поради ефекта му върху други системи в организма; хипонатриемия поради дехидратация и консумация на големи количества вода без достатъчен брой електролити; различни алергични и сърдечно-съдови реакции. Дългосрочните нежелани ефекти на екстази включват: депресивно/субдепресивно състояние или тревожност, когато MDMA се употребява често. Доказано е, че високи и/или чести дози MDMA са невротоксични при лабораторни животни. Въпреки това, нито едно надлежно контролирано проучване не е показало когнитивни нарушения при употребяващи хора след период на въздържание, достатъчно дълъг, за да се изключат временните ефекти на MDMA, употребата на много наркотици и партитата/нездравословния начин на живот. Доказано е, че нормалните терапевтични дози SSRI като Prozac, приемани с MDMA или при срив, са невропротективни при животни, въпреки че не препоръчваме това поради това, че SSRI имат свои собствени странични ефекти и рискове. За намаляване на риска от невротоксичност най-важни може да се окажат ограничаването на размера на дозата и приемането на добавки; "загубване на магията" е, когато хората, които употребяват MDMA, открият, че с течение на времето получават все по-малко и по-малко от специалните ефекти на MDMA. Това е жалко, особено като се има предвид, че MDMA е на път да се използва като лекарство с рецепта за подпомагане на терапията. Избягвайте, ако имате някое от тези противопоказани състояния: сърдечносъдово заболяване; мозъчносъдово заболяване; неконтролирана хипертония; злокачествена хипертермия; анхидроза; заболяване на централното ядро или всяко състояние, което увеличава риска от топлинен удар или хипертермия (това включва, ако в момента имате температура или ако знаете, че сте особено чувствителни към топлина); склонност към гърчове; чернодробни проблеми; злокачествената хипертермия е рядко генетично заболяване. Много хора с това състояние не знаят, че го имат. Ако някой от родителите Ви е имал това заболяване или ако имате роднини от първа или втора степен, които са имали нежелана реакция към анестезия, е възможно да го имате. Ако това е вярно, не трябва да приемате MDMA. Ако сте приемали някакви МАОИ (напр. Нардил, Парнат, Марплан, Аяхуаска) през последните 3 седмици поради потенциален риск от смърт. Няма висококачествени доказателства, че 5-HTP е опасно да се комбинира с MDMA, въпреки че има слухове, че това е лоша комбинация. Ако знаете за добри доказателства в едната или другата посока, моля, изпратете ни ги. Ако наскоро сте приемали жълт кантарион. Жълтият кантарион има висок потенциал за лекарствени взаимодействия, някои от които могат да бъдат сериозни. Ако наскоро сте приемали инхибитори на CYP2D6. В комбинация с лекарства, които повишават сърдечната честота или кръвното налягане (напр. много лекарства за астма, стимуланти като кокаин, амфетамин, кафин), DXM (Robitussin), лекарства за стомашни киселини, седативни средства (алкохол, опиоиди), поради повишен риск от сериозни нежелани ефекти. Ако сте загрижени за риска от невротоксичност, не консумирайте едновременно с класически психеделици като LSD, 2C-B или shrooms, тъй като тази комбинация увеличава невротоксичността при гризачи. Не се съобщава за опасно взаимодействие на SSRIs като Prozac, Paxil и Zoloft с MDMA, въпреки че MDMA може да направи SSRIs по-малко ефективни, а SSRIs може да направи MDMA по-малко ефективен. Увеличаването на дозата на MDMA, за да се компенсира, не е добра идея. Прочетете тук за повече информация.
По отношение на ефекта на MDMA върху осморегулаторната функция на организма е установено, че невроендокринният хормон копептин се открива при жените непосредствено след поглъщането му като корелиращ с AVP в кръвта. При други проучвания е отчетено, че дори при доза от 47,5 mg се наблюдава бързо повишаване на AVP и намаляване на плазмения натрий в рамките на един ден, докато при мъжете не настъпват промени. При употребата на екстази чернодробните функционални тестове не са показали никакви промени по време на едномесечната употреба, но през първите три дни е имало повишаване на стойностите на аланин аминотрансферазата, билирубина и аспартат аминотрансферазата, което е било очаквано и е свързано главно с чернодробния метаболизъм. Хората, получаващи активни дози MDMA, изпитват еуфория, положително настроение, енергичност и положително преживяна дереализация, което е в съгласие с ранните ретроспективни доклади, но също така съобщават за преживяна тревожност, напрежение и дисфория, както и за притеснение от загуба на контрол върху себе си. Не е сигурно дали повишаването на позитивното и негативното настроение настъпва едновременно или по различно време през цялата продължителност на ефекта на MDMA; данни от два различни екипа предполагат, че пиковете на негативното настроение могат да предхождат пиковете на позитивното настроение. MDMA може да има по-голямо въздействие върху настроението при жените, отколкото при мъжете. Жените съобщават за по-силно повишаване на негативното настроение, въпреки че плазмените концентрации на MDMA и метаболитите са сходни с тези при мъжете. Втората доза MDMA 2 часа след първата не увеличава субективните ефекти повече от тези на първоначалната доза, което се тълкува от Peiro и колегите му като индикация за толерантност към тези ефекти. Когато две дози от 100 mg се дават с интервал от 4 часа, повечето субективни ефекти са сравними с тези след единична доза, въпреки че в тях има двойно по-голямо количество MDMA в плазмата. В проучвания на големи извадки за ефектите на MDMA при доза от 125 mg са установени следните ефекти в процентно съотношение: стягане на челюстта (63,8 %); липса на апетит (50 %); замаяност (50 %); гадене (43,1 %); чувствителност към студ (39,7 %); изпотяване (32,8 %); жажда (29,3 %); тревожност (70 %); главоболие (51,7 %); умора (48,3 %); лошо настроение (20,7 %); безсъние (34,5 %). Като цяло спонтанните реакции, които се наблюдават по време на употребата на MDMA, са преходни, като тяхната тежест намалява в рамките на 24 часа (средно) поради метаболизма и елиминирането на веществото и неговите метаболити. Въпреки това някои ефекти могат да останат в продължение на 5-7 дни след употребата и да се изравнят напълно едва след 7 дни. Тези ефекти включват: тризмус или бруксизъм, замайване, тревожност, липса на апетит, световъртеж, гадене, главоболие, сухота в устата, свръхчувствителност към студ.
Начини на употреба и дози.
Употребата на MDMA започва няколко дни преди акта на орално приложение. На първо място, трябва да сте в състояние на пълно физическо и психическо благополучие, не трябва да сте в остро или критично състояние. Не се препоръчва употребата, докато сте преживели скорошна психологическа травма. Не трябва (в идеалния случай) да приемате какъвто и да е курс на лечение. 4-5 дни преди употреба трябва да започнете да приемате лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа в профилактични дози (обикновено 20 mg омепразол дневно); алфа-липинова киселина в доза 600 mg дневно; да започнете курс с мултивитамини (със задължително включване на витамини В и С); омега-3 мастни киселини според инструкциите; или можете да закупите специални смеси, които съдържат горепосочените вещества (включително ацетил Л карнитин, коензим Q10, витамин С, витамин Е); предварително се снабдете с достатъчно количество вода (за предпочитане хлоридно-бикарбонатно-натриева като Gatorade и т.н.). Храната трябва да се консумира не по-късно от два часа предварително; качественият компонент на храната трябва да бъде умерен, без голямо количество месо и мазнини (с превантивна цел се препоръчва да се приемат екзогенни ензими амилаза, протеаза и липаза), за да се избегнат проблеми с панкреаса. В повечето случаи се препоръчва да се следва алгоритъмът на "премедикация преди употреба на MDMA": 4 часа преди приема на MDMA: 2 g джинджифил; 3 часа преди 500 mg ALCAR (ацетил-L-карнитин), 500 mg витамин С; 2 часа преди нищо; 1 час преди 2 g джинджифил и по желание - 1 таблетка (100 mg) магнезий с MDMA, 300 mg ALA (алфа-липоева киселина), 500 mg витамин С; 1 час след приема на MDMA: 300 mg ALA, 500 mg ALCAR; 2 h след 300 mg ALA, по желание - 1 таблетка (100 mg) магнезий; 3 h след 300 mg ALA, 500 mg витамин С; 4 h след 300 mg ALA; 5 h след 300 mg ALA, 500 mg ALCAR; 6 h след 300 mg ALA, 500 mg витамин С; 7 h след 300 mg ALA. Има непотвърдени данни, че приемът на 5-HTP през нощите след употребата на MDMA може да помогне за намаляване на комедиума. Съществуват и непотвърдени данни, че приемът на EGCG с 5-HTP го прави по-ефективен за намаляване на комедията. Няма сериозни доказателства в подкрепа на нито една от тези препоръки. Съществуват някои доказателства, че прекурсорът на 5-HTP може да бъде от полза при задачи, свързани с паметта, при бивши потребители на MDMA, така че ако сте тежък потребител или следвате по-малко безопасни практики (напр. повторни дози, честа употреба, по-високи дози), може да си струва да обмислите приемането на 5-HTP в продължение на една седмица след употребата на MDMA, като започнете през нощта след сеанса с MDMA. Добавянето на катехини от зелен чай (т.е. EGCG и EGC) би трябвало да помогне. От съображения за безопасност препоръчва да се избягва приемането на 5-HTP в рамките на 24 часа след употребата на MDMA. Консумирайте MDMA само в положителна среда, за да сведете до минимум вероятността от негативно преживяване. Престоят у дома може да бъде по-приятен, отколкото навън. Можете да бъдете толкова странни, колкото искате, без да бъдете осъждани, можете да контролирате музиката, можете да танцувате, а след това да спрете и да седнете и да си говорите, защото не е прекалено шумно, наоколо няма агресивни хора, които да ви карат да се чувствате неудобно, и т.н. Като бонус MDMA като цяло е по-безопасен в къща вместо в клуб: това, че сте у дома, ви позволява да правите чести почивки за разхлаждане, да приемате лесно добавките си и означава, че можете лесно да си набавяте течности, съдържащи електролити. Не бъдете с хора, които ви карат да се чувствате неудобно, и помислете дали да не избягвате трезви хора, които не познавате. Също така може да е по-приятно да избягвате пияни хора, дори и да ги познавате.
След закупуване на таблетка екстази е необходимо да я проверите с помощта на специален тест комплект (например https://dosetest.com) или да проучите източника(https://www.pillreports.net/), където можете да намерите информация за таблетката. Комбинацията от тези два метода ще ви помогне да избегнете негативни усложнения. Често срещаните фалшификати на MDMA, които искаме да избягваме, включват: - марихуана: DXM, MDA, метамфетамин, метилон и понякога PMA/PMMA. DXM е станал значително по-рядък с течение на времето. Комплект за тестване за потребители от САЩ с реактиви на Marquis и Simon's: САЩ, Elevation Chemicals, Marquis and Simon's: 29 USD с безплатна доставка, възможност за доставка за 1-2 дни срещу 45 USD допълнително; САЩ, DanceSafe, Marquis and Simon's: 51 USD, включително доставка, възможност за доставка за следващия ден срещу 22 USD допълнително; САЩ, eBay, Marquis and Simon's: САЩ, Bunk Police/Lunar Laboratories, Marquis and Simon's: $50 с включена доставка, доставка на следващия ден за $58 допълнително; в световен мащаб, изпраща се от Европа и САЩ, DoseTest: $30 с включена доставка, доставка на 1-2 дни за $40 допълнително.
Разбира се, не се препоръчва употребата на MDMA с други вещества; все пак е необходимо да се проучи таблицата за взаимодействие с веществата. Дозата на MDMA, в случай на съвместна употреба с друго психоактивно вещество, трябва да бъде с 25-50% по-малка от първоначалната. Изчисляването на дозата на MDMA трябва да се извършва изключително по тази формула: В зависимост от дозата може да има различни желани и нежелани ефекти с различна тежест, риск от серотонинов синдром и други усложнения. Минималната доза MDMA варира от 50-90 mg, която е свързана с минимален риск. Средната препоръчителна доза за повечето потребители варира от 75 до 125 mg. Високата доза варира от 150 до 200 mg, като дози, надвишаващи 200 mg, се считат за опасни. Ако потапяте прах в пръстите: в идеалния случай преминете към претеглени дози, но ако не е така, използвайте "смачкай, потапяй, изчакай". Ако използвате таблетки и досега не сте вземали таблетка от точно тази партида, започнете с половината или по-малко. Ниските дози може да са особено важни за първите няколко употреби, тъй като може несъзнателно да имате здравословно състояние като злокачествена хипертермия, което прави MDMA по-опасен. Проучване установява, че желаните ефекти на MDMA са максимални, а нежеланите - сведени до минимум, при дози между 81 и 100 mg. Ако не желаете да използвате тези указания за дозировката, моля, уверете се допълнително, че приятелите ви са наясно с признаците на топлинен удар и топлинно изтощение, и обърнете допълнително внимание на запазването на прохладата. Началото на ефекта след перорално приложение на екстази е в рамките на 20 до 40 минути (в зависимост от вида на екстази, количеството храна, което сте изяли преди употребата, и други фактори). Продължителността на ефектите варира от 3 до 5 часа, като пост-ефектите могат да останат в рамките на 24 часа. При интраназална употреба на MDMA кристали началото на ефектите може да настъпи след 5-10 минути и да достигне своя пик след 2 часа от употребата, продължителността на ефектите е около 3 часа с тенденция към намаляване след 60 минути. Въпреки че е необходимо да се наслаждавате на ефектите на MDMA по време на употребата, не трябва да забравяте и за наблюдението на състоянието си (но не се захласвайте по него). По време на употребата трябва да пиете достатъчно хлоридно-бикарбонатно-натриева вода, като обемът трябва да отговаря на 250 ml на час (можете да пиете например Гаторейд). В случай на активна физическа дейност обемът на оралния прием на вода трябва да бъде около 500 ml на час (но в никакъв случай повече!). Въпреки това, физическата активност не се препоръчва строго, тъй като значително увеличава риска от нежелани реакции и остри състояния. Вземете предвид, че обемът на пероралната консумация намалява след 5 часа и ще бъде 150 ml на час. Голямото количество вода също може да повлияе негативно на общото Ви соматично състояние. Вашето тяло ще се нуждае от почивка след употреба. За да намалите нежеланите пост-ефекти, можете да приемате ниски дози транквилизатори (напр. 1 mg алпразолам при липса на противопоказания) и ниски терапевтични дози бета-блокери; необходимо е да се спи (в идеалния случай - 8 часа през нощта); другата част от деня трябва да се отдели за почивка, за възстановяване и "връщане" към света; не се препоръчва шофиране на автомобил и работа както по време на пътуването, така и на следващия ден; не се препоръчва консумиране на големи количества храна на следващия ден, препоръчва се леко хранене. Въпреки че изследванията не са дали окончателен отговор на въпроса дали MDMA предизвиква пристрастяване, със сигурност все още има хора, които могат да се притесняват от собствената си употреба на MDMA или от употребата на MDMA от близък човек. Това може да е от особено значение при употреба на MDMA, която е особено неоптимална - напр. високи дози, употреба по-често от 3 пъти месечно, употреба в особено опасна или гореща среда и др. Не се препоръчва употребата на MDMA повече от 3 пъти месечно (в идеалния случай не повече от веднъж на 6 месеца), тъй като предвид механизма на действие на MDMA той води до изчерпване на невротрансмитерите (най-вече серотонин), свързано със симптоми на депресия и други дългосрочни последици. Трябва да запазите екстази за специални случаи и да го използвате пестеливо. Честата употреба на това вещество понижава неговата ефикасност и може да предизвика толерантност.
Употребата на MDMA предизвиква симпатикомиметични ефекти, включително повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота, намаляване на дихателната синусова аритмия по време на всеки дихателен цикъл. Сърдечно-съдовите ефекти се появяват 20-35 минути след перорално приложение и достигат своя пик след 1-2 часа. След пика сърдечно-съдовите ефекти постепенно отслабват в рамките на 5-10 часа, в зависимост от много фактори. В 5-10% от случаите има вероятност от повишаване на кръвното налягане с повече от 140/90 mmHg след прием на 100 mg екстази. Както беше споменато по-рано, при хора с определен генотип на COMT (генотип Val158Met), както и при хора с определен генотип на SERT, се наблюдават по-силно изразени сърдечно-съдови ефекти. Антагонистът на α1- и β-адренергичните рецептори карведилол понижава предизвиканото от MDMA повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и телесната температура, ако се приема 1 час преди употребата на екстази. Този факт показва, че освобождаването на норепинефрен е отговорно за сърдечносъдовите ефекти на MDMA.
Освобождаването на норепинефрин, предизвикано от MDMA, води до индиректно активиране на AVP системата, стимулирайки секрецията на копептин (CTproAVP), 39-аминокиселинен гликопептид, който е С-крайна част от прекурсора pre-proAVP. CTproAVP се отделя в кръвообращението от задната част на хипофизата в еквимоларни количества с AVP. CTproAVP отразява директно концентрацията на AVP и може да се използва като заместващ биомаркер на секрецията на AVP. В много проучвания поведението на CTproAVP отразява промените в плазмения осмолалитет, стреса и различни болестни състояния (диабет, SIADH, сърдечна недостатъчност, бъбречни нарушения) и е показател за осморегулаторната функция в организма. Повишената концентрация на CTproAVP е описана в няколко проучвания като силен предиктор на смъртността при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и остра сърдечна недостатъчност. Взети заедно, системата AVP изглежда е основната връзка между MDMA и сърдечносъдовия риск, както и хипонатриемията. Всички проведени досега проучвания за влиянието на MDMA върху сърдечносъдовата система показват дозозависим ефект върху SBP и сърдечната честота. Въпреки че пиковият DBP е по-висок след доза от 100 mg, има данни за значително повишаване на този показател дори при по-малка доза екстази. Вероятно това се дължи на факта, че в таблетката има различни фалшификати или други нежелани продукти в кристалите на MDMA. Средно сърдечносъдовите показатели се нормализират в рамките на няколко часа.
Спонтанни телесни усещания - "телесното опиянение" от MDMA може да се характеризира като умерено до силно еуфорично усещане за изтръпване, което обхваща цялото тяло. Това усещане поддържа постоянно присъствие, което постоянно се повишава с началото на приема и достига своя предел след достигане на пика.
Физическа еуфория - физическата еуфория е виден аспект на преживяването на MDMA и настъпва надеждно, когато MDMA се използва отговорно (т.е. разумно дозиране и разстояние между преживяванията), и може да доведе до дълбоко усещане за социална и физическа дезинтересираност. Въпреки това еуфорията бързо отшумява, тъй като се изгражда толерантност към ефектите на MDMA, известна като "загуба на магията".
Усилване на осезанието - MDMA предизвиква ясно изразено усилване на тактилните усещания. Потребителите често съобщават за усещане за мекота и пухкавост, които се разстилат по кожата им. По същия начин докосването на меки и пухкави предмети, като например шагренови килими, може да стане неустоимо приятно и удовлетворяващо. Усилването на осезанието от типа на MDMA изглежда е ефект, уникален за класа на ентактогените, и може да е ефект, свързан със серотонина. Още физически ефекти: усилване на телесния контрол; усилване на издръжливостта; бронходилатация; нарушен сърдечен ритъм; повишено кръвно налягане;повишен сърдечен ритъм; потискане на температурната регулация; повишена телесна температура; мускулни контракции; повишено изпотяване; дехидратация; сухота в устата; затруднено уриниране; вибриране на зрението; гадене; потискане на апетита; облекчаване на болката; прекомерно прозяване; разширяване на зениците; потискане на оргазма; временна еректилна дисфункция; вазоконстрикция; скърцане със зъби; припадък. Визуални ефекти: усилване на цветовете; усилване на разпознаването на образи; двойно виждане; следи; симетрично повтаряне на текстури; външни халюцинации (автономни същности; обстановка, пейзажи и местности; халюцинации на перспективата и сценарии и сюжети); вътрешни халюцинации; неправилна интерпретация на периферна информация.
Когнитивни ефекти: амнезия; потискане на тревожността; дезинхибиране; засилване на емпатията, привързаността и общителността; засилване на емоциите; когнитивна еуфория; повишена оценка на музиката; компресия на времето; повишено либидо; засилване на креативността; засилване на мотивацията; засилване на фокуса; засилване на потапянето; напомпване на егото; повишено чувство за хумор; натрапчиво редозиране; съзнателност; ускоряване на мисълта; будност; делириум и объркване; подмладяване. Последващи ефекти: тревожност; потискане на апетита ; мозъчни сътресения; когнитивна умора; депресия; дереализация; потискане на сънищата; парализа на съня; раздразнителност; потискане на мотивацията; забавяне на мисълта; дезорганизация на мисълта; самоубийствени идеи; будност.
Краткосрочните нежелани състояния по време на употребата на MDMA включват: топлинен удар и/или серотонинергична реакция, която има сходни симптоми с тези на серотониновия синдром в различна степен на тежест както поради ефекта на MDMA върху хипоталамичната област, отговорна за терморегулацията, така и поради ефекта му върху други системи в организма; хипонатриемия поради дехидратация и консумация на големи количества вода без достатъчен брой електролити; различни алергични и сърдечно-съдови реакции. Дългосрочните нежелани ефекти на екстази включват: депресивно/субдепресивно състояние или тревожност, когато MDMA се употребява често. Доказано е, че високи и/или чести дози MDMA са невротоксични при лабораторни животни. Въпреки това, нито едно надлежно контролирано проучване не е показало когнитивни нарушения при употребяващи хора след период на въздържание, достатъчно дълъг, за да се изключат временните ефекти на MDMA, употребата на много наркотици и партитата/нездравословния начин на живот. Доказано е, че нормалните терапевтични дози SSRI като Prozac, приемани с MDMA или при срив, са невропротективни при животни, въпреки че не препоръчваме това поради това, че SSRI имат свои собствени странични ефекти и рискове. За намаляване на риска от невротоксичност най-важни може да се окажат ограничаването на размера на дозата и приемането на добавки; "загубване на магията" е, когато хората, които употребяват MDMA, открият, че с течение на времето получават все по-малко и по-малко от специалните ефекти на MDMA. Това е жалко, особено като се има предвид, че MDMA е на път да се използва като лекарство с рецепта за подпомагане на терапията. Избягвайте, ако имате някое от тези противопоказани състояния: сърдечносъдово заболяване; мозъчносъдово заболяване; неконтролирана хипертония; злокачествена хипертермия; анхидроза; заболяване на централното ядро или всяко състояние, което увеличава риска от топлинен удар или хипертермия (това включва, ако в момента имате температура или ако знаете, че сте особено чувствителни към топлина); склонност към гърчове; чернодробни проблеми; злокачествената хипертермия е рядко генетично заболяване. Много хора с това състояние не знаят, че го имат. Ако някой от родителите Ви е имал това заболяване или ако имате роднини от първа или втора степен, които са имали нежелана реакция към анестезия, е възможно да го имате. Ако това е вярно, не трябва да приемате MDMA. Ако сте приемали някакви МАОИ (напр. Нардил, Парнат, Марплан, Аяхуаска) през последните 3 седмици поради потенциален риск от смърт. Няма висококачествени доказателства, че 5-HTP е опасно да се комбинира с MDMA, въпреки че има слухове, че това е лоша комбинация. Ако знаете за добри доказателства в едната или другата посока, моля, изпратете ни ги. Ако наскоро сте приемали жълт кантарион. Жълтият кантарион има висок потенциал за лекарствени взаимодействия, някои от които могат да бъдат сериозни. Ако наскоро сте приемали инхибитори на CYP2D6. В комбинация с лекарства, които повишават сърдечната честота или кръвното налягане (напр. много лекарства за астма, стимуланти като кокаин, амфетамин, кафин), DXM (Robitussin), лекарства за стомашни киселини, седативни средства (алкохол, опиоиди), поради повишен риск от сериозни нежелани ефекти. Ако сте загрижени за риска от невротоксичност, не консумирайте едновременно с класически психеделици като LSD, 2C-B или shrooms, тъй като тази комбинация увеличава невротоксичността при гризачи. Не се съобщава за опасно взаимодействие на SSRIs като Prozac, Paxil и Zoloft с MDMA, въпреки че MDMA може да направи SSRIs по-малко ефективни, а SSRIs може да направи MDMA по-малко ефективен. Увеличаването на дозата на MDMA, за да се компенсира, не е добра идея. Прочетете тук за повече информация.
По отношение на ефекта на MDMA върху осморегулаторната функция на организма е установено, че невроендокринният хормон копептин се открива при жените непосредствено след поглъщането му като корелиращ с AVP в кръвта. При други проучвания е отчетено, че дори при доза от 47,5 mg се наблюдава бързо повишаване на AVP и намаляване на плазмения натрий в рамките на един ден, докато при мъжете не настъпват промени. При употребата на екстази чернодробните функционални тестове не са показали никакви промени по време на едномесечната употреба, но през първите три дни е имало повишаване на стойностите на аланин аминотрансферазата, билирубина и аспартат аминотрансферазата, което е било очаквано и е свързано главно с чернодробния метаболизъм. Хората, получаващи активни дози MDMA, изпитват еуфория, положително настроение, енергичност и положително преживяна дереализация, което е в съгласие с ранните ретроспективни доклади, но също така съобщават за преживяна тревожност, напрежение и дисфория, както и за притеснение от загуба на контрол върху себе си. Не е сигурно дали повишаването на позитивното и негативното настроение настъпва едновременно или по различно време през цялата продължителност на ефекта на MDMA; данни от два различни екипа предполагат, че пиковете на негативното настроение могат да предхождат пиковете на позитивното настроение. MDMA може да има по-голямо въздействие върху настроението при жените, отколкото при мъжете. Жените съобщават за по-силно повишаване на негативното настроение, въпреки че плазмените концентрации на MDMA и метаболитите са сходни с тези при мъжете. Втората доза MDMA 2 часа след първата не увеличава субективните ефекти повече от тези на първоначалната доза, което се тълкува от Peiro и колегите му като индикация за толерантност към тези ефекти. Когато две дози от 100 mg се дават с интервал от 4 часа, повечето субективни ефекти са сравними с тези след единична доза, въпреки че в тях има двойно по-голямо количество MDMA в плазмата. В проучвания на големи извадки за ефектите на MDMA при доза от 125 mg са установени следните ефекти в процентно съотношение: стягане на челюстта (63,8 %); липса на апетит (50 %); замаяност (50 %); гадене (43,1 %); чувствителност към студ (39,7 %); изпотяване (32,8 %); жажда (29,3 %); тревожност (70 %); главоболие (51,7 %); умора (48,3 %); лошо настроение (20,7 %); безсъние (34,5 %). Като цяло спонтанните реакции, които се наблюдават по време на употребата на MDMA, са преходни, като тяхната тежест намалява в рамките на 24 часа (средно) поради метаболизма и елиминирането на веществото и неговите метаболити. Въпреки това някои ефекти могат да останат в продължение на 5-7 дни след употребата и да се изравнят напълно едва след 7 дни. Тези ефекти включват: тризмус или бруксизъм, замайване, тревожност, липса на апетит, световъртеж, гадене, главоболие, сухота в устата, свръхчувствителност към студ.
Начини на употреба и дози.
Употребата на MDMA започва няколко дни преди акта на орално приложение. На първо място, трябва да сте в състояние на пълно физическо и психическо благополучие, не трябва да сте в остро или критично състояние. Не се препоръчва употребата, докато сте преживели скорошна психологическа травма. Не трябва (в идеалния случай) да приемате какъвто и да е курс на лечение. 4-5 дни преди употреба трябва да започнете да приемате лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа в профилактични дози (обикновено 20 mg омепразол дневно); алфа-липинова киселина в доза 600 mg дневно; да започнете курс с мултивитамини (със задължително включване на витамини В и С); омега-3 мастни киселини според инструкциите; или можете да закупите специални смеси, които съдържат горепосочените вещества (включително ацетил Л карнитин, коензим Q10, витамин С, витамин Е); предварително се снабдете с достатъчно количество вода (за предпочитане хлоридно-бикарбонатно-натриева като Gatorade и т.н.). Храната трябва да се консумира не по-късно от два часа предварително; качественият компонент на храната трябва да бъде умерен, без голямо количество месо и мазнини (с превантивна цел се препоръчва да се приемат екзогенни ензими амилаза, протеаза и липаза), за да се избегнат проблеми с панкреаса. В повечето случаи се препоръчва да се следва алгоритъмът на "премедикация преди употреба на MDMA": 4 часа преди приема на MDMA: 2 g джинджифил; 3 часа преди 500 mg ALCAR (ацетил-L-карнитин), 500 mg витамин С; 2 часа преди нищо; 1 час преди 2 g джинджифил и по желание - 1 таблетка (100 mg) магнезий с MDMA, 300 mg ALA (алфа-липоева киселина), 500 mg витамин С; 1 час след приема на MDMA: 300 mg ALA, 500 mg ALCAR; 2 h след 300 mg ALA, по желание - 1 таблетка (100 mg) магнезий; 3 h след 300 mg ALA, 500 mg витамин С; 4 h след 300 mg ALA; 5 h след 300 mg ALA, 500 mg ALCAR; 6 h след 300 mg ALA, 500 mg витамин С; 7 h след 300 mg ALA. Има непотвърдени данни, че приемът на 5-HTP през нощите след употребата на MDMA може да помогне за намаляване на комедиума. Съществуват и непотвърдени данни, че приемът на EGCG с 5-HTP го прави по-ефективен за намаляване на комедията. Няма сериозни доказателства в подкрепа на нито една от тези препоръки. Съществуват някои доказателства, че прекурсорът на 5-HTP може да бъде от полза при задачи, свързани с паметта, при бивши потребители на MDMA, така че ако сте тежък потребител или следвате по-малко безопасни практики (напр. повторни дози, честа употреба, по-високи дози), може да си струва да обмислите приемането на 5-HTP в продължение на една седмица след употребата на MDMA, като започнете през нощта след сеанса с MDMA. Добавянето на катехини от зелен чай (т.е. EGCG и EGC) би трябвало да помогне. От съображения за безопасност препоръчва да се избягва приемането на 5-HTP в рамките на 24 часа след употребата на MDMA. Консумирайте MDMA само в положителна среда, за да сведете до минимум вероятността от негативно преживяване. Престоят у дома може да бъде по-приятен, отколкото навън. Можете да бъдете толкова странни, колкото искате, без да бъдете осъждани, можете да контролирате музиката, можете да танцувате, а след това да спрете и да седнете и да си говорите, защото не е прекалено шумно, наоколо няма агресивни хора, които да ви карат да се чувствате неудобно, и т.н. Като бонус MDMA като цяло е по-безопасен в къща вместо в клуб: това, че сте у дома, ви позволява да правите чести почивки за разхлаждане, да приемате лесно добавките си и означава, че можете лесно да си набавяте течности, съдържащи електролити. Не бъдете с хора, които ви карат да се чувствате неудобно, и помислете дали да не избягвате трезви хора, които не познавате. Също така може да е по-приятно да избягвате пияни хора, дори и да ги познавате.
След закупуване на таблетка екстази е необходимо да я проверите с помощта на специален тест комплект (например https://dosetest.com) или да проучите източника(https://www.pillreports.net/), където можете да намерите информация за таблетката. Комбинацията от тези два метода ще ви помогне да избегнете негативни усложнения. Често срещаните фалшификати на MDMA, които искаме да избягваме, включват: - марихуана: DXM, MDA, метамфетамин, метилон и понякога PMA/PMMA. DXM е станал значително по-рядък с течение на времето. Комплект за тестване за потребители от САЩ с реактиви на Marquis и Simon's: САЩ, Elevation Chemicals, Marquis and Simon's: 29 USD с безплатна доставка, възможност за доставка за 1-2 дни срещу 45 USD допълнително; САЩ, DanceSafe, Marquis and Simon's: 51 USD, включително доставка, възможност за доставка за следващия ден срещу 22 USD допълнително; САЩ, eBay, Marquis and Simon's: САЩ, Bunk Police/Lunar Laboratories, Marquis and Simon's: $50 с включена доставка, доставка на следващия ден за $58 допълнително; в световен мащаб, изпраща се от Европа и САЩ, DoseTest: $30 с включена доставка, доставка на 1-2 дни за $40 допълнително.
Разбира се, не се препоръчва употребата на MDMA с други вещества; все пак е необходимо да се проучи таблицата за взаимодействие с веществата. Дозата на MDMA, в случай на съвместна употреба с друго психоактивно вещество, трябва да бъде с 25-50% по-малка от първоначалната. Изчисляването на дозата на MDMA трябва да се извършва изключително по тази формула: В зависимост от дозата може да има различни желани и нежелани ефекти с различна тежест, риск от серотонинов синдром и други усложнения. Минималната доза MDMA варира от 50-90 mg, която е свързана с минимален риск. Средната препоръчителна доза за повечето потребители варира от 75 до 125 mg. Високата доза варира от 150 до 200 mg, като дози, надвишаващи 200 mg, се считат за опасни. Ако потапяте прах в пръстите: в идеалния случай преминете към претеглени дози, но ако не е така, използвайте "смачкай, потапяй, изчакай". Ако използвате таблетки и досега не сте вземали таблетка от точно тази партида, започнете с половината или по-малко. Ниските дози може да са особено важни за първите няколко употреби, тъй като може несъзнателно да имате здравословно състояние като злокачествена хипертермия, което прави MDMA по-опасен. Проучване установява, че желаните ефекти на MDMA са максимални, а нежеланите - сведени до минимум, при дози между 81 и 100 mg. Ако не желаете да използвате тези указания за дозировката, моля, уверете се допълнително, че приятелите ви са наясно с признаците на топлинен удар и топлинно изтощение, и обърнете допълнително внимание на запазването на прохладата. Началото на ефекта след перорално приложение на екстази е в рамките на 20 до 40 минути (в зависимост от вида на екстази, количеството храна, което сте изяли преди употребата, и други фактори). Продължителността на ефектите варира от 3 до 5 часа, като пост-ефектите могат да останат в рамките на 24 часа. При интраназална употреба на MDMA кристали началото на ефектите може да настъпи след 5-10 минути и да достигне своя пик след 2 часа от употребата, продължителността на ефектите е около 3 часа с тенденция към намаляване след 60 минути. Въпреки че е необходимо да се наслаждавате на ефектите на MDMA по време на употребата, не трябва да забравяте и за наблюдението на състоянието си (но не се захласвайте по него). По време на употребата трябва да пиете достатъчно хлоридно-бикарбонатно-натриева вода, като обемът трябва да отговаря на 250 ml на час (можете да пиете например Гаторейд). В случай на активна физическа дейност обемът на оралния прием на вода трябва да бъде около 500 ml на час (но в никакъв случай повече!). Въпреки това, физическата активност не се препоръчва строго, тъй като значително увеличава риска от нежелани реакции и остри състояния. Вземете предвид, че обемът на пероралната консумация намалява след 5 часа и ще бъде 150 ml на час. Голямото количество вода също може да повлияе негативно на общото Ви соматично състояние. Вашето тяло ще се нуждае от почивка след употреба. За да намалите нежеланите пост-ефекти, можете да приемате ниски дози транквилизатори (напр. 1 mg алпразолам при липса на противопоказания) и ниски терапевтични дози бета-блокери; необходимо е да се спи (в идеалния случай - 8 часа през нощта); другата част от деня трябва да се отдели за почивка, за възстановяване и "връщане" към света; не се препоръчва шофиране на автомобил и работа както по време на пътуването, така и на следващия ден; не се препоръчва консумиране на големи количества храна на следващия ден, препоръчва се леко хранене. Въпреки че изследванията не са дали окончателен отговор на въпроса дали MDMA предизвиква пристрастяване, със сигурност все още има хора, които могат да се притесняват от собствената си употреба на MDMA или от употребата на MDMA от близък човек. Това може да е от особено значение при употреба на MDMA, която е особено неоптимална - напр. високи дози, употреба по-често от 3 пъти месечно, употреба в особено опасна или гореща среда и др. Не се препоръчва употребата на MDMA повече от 3 пъти месечно (в идеалния случай не повече от веднъж на 6 месеца), тъй като предвид механизма на действие на MDMA той води до изчерпване на невротрансмитерите (най-вече серотонин), свързано със симптоми на депресия и други дългосрочни последици. Трябва да запазите екстази за специални случаи и да го използвате пестеливо. Честата употреба на това вещество понижава неговата ефикасност и може да предизвика толерантност.
Взаимодействия на MDMA с различни психоактивни вещества
Най-опасната комбинация е MDMA+MAOIs, тъй като тя увеличава риска от развитие на серотонинов синдром с различна степен на тежест, което изисква спешна медицинска помощ. Също така не се препоръчва съвместна употреба на MDMA с такива психоактивни вещества като DXM, αMT, трамадол, 2C-T-x. Препоръчва се MDMA да се използва с повишено внимание (в идеалния случай е по-добре изобщо да не се употребява или да се намали дозата на екстази с 50% от първоначалната): DOx, NBOMes, 5-MeO-xxT, MXE, кокаин, кофеин, алкохол, GHB/GBL, PCP. Минимален риск (или незначителни промени в ефектите на MDMA) се свързва с комбинациите на MDMA с гъби, LSD, DMT, мескалин, канабис, кетамин, N2O, амфетамини, SSRls, бензодиазепини, опиоиди.
SSRI са най-широко предписваният клас антидепресанти. SSRIs са силни инхибитори на метаболизма чрез системата CYP450 и сред тях някои са оценени в комбинация с MDMA, като флуоксетин (силен инхибитор на CYP2D6 и умерен инхибитор на CYP3A4 и CYP2C9), пароксетин (много силен инхибитор на CYP2D6), дулоксетин (умерен инхибитор на CYP2D6), докато циталопрам изглежда има слаб ефект върху основните изоформи на CYP. Експерименталното прилагане на 125 mg MDMA при здрави лица, които са приемали предварително терапевтични дози пароксетин, значително отслабва свързаните с MDMA физиологични и психологични ефекти. Тези констатации са в съответствие с предходното прилагане на интравенозен циталопрам. Прилагането на 100 mg MDMA след 5-дневно лечение с терапевтични дози флуоксетин намалява индуцираното от MDMA повишаване на HR, без да намалява BP. Що се отнася до субективните ефекти, и двете проучвания, заключават в значително намаляване на прототипните субективни ефекти и субективните ефекти на настроението. Освобождаването на MDMA от допамин, опосредствано от инхибирането на обратното захващане на D, се усилва и чрез активиране на постсинаптичните 5-HT2 рецептори и те не изключват хипотезата за потенциалния принос на NE за субективните ефекти на психостимуланти като MDMA. Докато при другите SSRI не е тествано фармакокинетично (PK) взаимодействие, в случая с пароксетин е установено значително увеличение с 30 % на плазмената концентрация на MDMA, както и намаление с 40 % на концентрациите на неговия метаболит HMMA, като по този начин се предполага фармакодинамично (PD) (5HT транспортер), а също и PK (CYP2D6 метаболизъм) DI. Данните от експерименталните проучвания потвърждават съществуването на фармакокинетично взаимодействие, медиирано от CYP2D6 метаболизма, между MDMA и антидепресанти с инхибиращо CYP2D6 действие. Като цяло, предишното прилагане на всички тях, води до 15-30% увеличение на концентрациите на MDMA, но намалява концентрациите на неговия метаболит HMMA с 40-50%. По този начин се наблюдава метаболитна промяна и по-високи концентрации на MDMA, считани за фенотипна промяна от екстензивни метаболизатори (ЕМ) към бедни метаболизатори (БМ), когато преди дозирането на MDMA са били прилагани антидепресанти, инхибиращи CYP2D6. При субекти, приемащи лекарства, които инхибират CYP2D6, трябва да се очакват по-високи концентрации на MDMA и вероятно също така остри ефекти. За разлика от SSRI, които са мощни инхибитори на CYP2D6, други SSRI, като например циталопрам в обичайни терапевтични дози, вероятно е по-малко вероятно да предизвикат значителни промени в състоянието на CYP450 и следователно има по-малък риск от развитие на остра токсичност.
По отношение на взаимодействията между MDMA и антипсихотици е публикувано само едно експериментално проучване. Халоперидол е типичен бутирофенонов антипсихотик, който проявява висок афинитет към антагонизма на допаминовия D2 рецептор. При здрави доброволци предварителното третиране с халоперидол отслабва индуцираното от MDMA позитивно и манийно поведение, но няма друг ефект за намаляване на субективните промени или сърдечносъдовите ефекти. Резултатите са в съответствие с частичното допаминергично посредничество на еуфоричните ефекти на MDMA. По отношение на лекарствените взаимодействия между MDMA и психостимулантите само едно проучване е оценило потенциалното взаимодействие с метилфенидат. Метилфенидатът (МПХ) е психостимулант, предписван за лечение на СДВХ - състояние, което засяга около 5 % от младите хора до 18-годишна възраст в световен мащаб. Той се използва и при немедицински състояния като когнитивен подобрител сред здрави хора. Предварителното третиране с MPH предизвиква значително по-високи сърдечносъдови и хемодинамични реакции, отколкото всяко от двете лекарства самостоятелно, въпреки че фармакокинетиката на MDMA не се променя при прилагането на MPH. Метилфенидатът не засилва психоактивните ефекти на MDMA. Наблюдаваните резултати са в съответствие с предишни доказателства, че и двете лекарства предизвикват по-слабо повишаване на АН, упражняващи симпатикомиметични свойства. МРН засилва основно DA невротрансмисията, докато MDMA действа основно засилващо 5-HT невротрансмисията. Мемантинът е нискоафинитетен антагонист на N-метил-D-аспартатния рецептор и антагонист на алфа 7 никотиновия ацетилхолин, одобрен в някои държави за симптоматично лечение на пациенти с умерена до тежка форма на болестта на Алцхаймер. Мемантинът е хипотетизиран като потенциално лекарство за предотвратяване и/или преодоляване на нарушенията на паметта, причинени от употребата на MDMA при хора. Всъщност в някои форуми и блогове на потребители на наркотици екстази се съобщава за употреба на MDMA в комбинация с мемантин, която осигурява невропротекция и обръщане на дефицитите в обучението/паметта. В това отношение е проведено само едно експериментално проучване при хора с цел оценка на взаимодействието между MDMA и мемантин, което е дало отрицателни резултати. Предварителните данни показват, че мемантинът не обръща предизвиканите от MDMA нарушения на паметта и ефектите върху настроението. Освен това не са открити PK промени в концентрациите на MDMA. Пиндолол е неселективен бета-адренергичен антагонист (бета-блокер), използван като антихипертензивно средство. Предварителното третиране с пиндолол намалява MDMA-индуцираната тахикардия, но не намалява нито хипертоничните ефекти, нито другите нежелани ефекти, свързани с MDMA. Освен това, макар че пиндолол умерено отслабва повишенията на позитивното настроение, мечтателността, дереализацията и маниерното поведение, предизвикани от MDMA, той не оказва никакво въздействие върху предизвиканото от MDMA влошаване на когнитивните показатели. Тези резултати биха могли да се обяснят с потенциалната роля на серотонинергичните 5-HT1 рецептори в медиирането на ефектите на MDMA върху настроението. Карведилол е алфа1 (α1) и бета (β1) адренергичен антагонист, показан за лечение на лека до тежка хронична сърдечна недостатъчност от исхемичен или кардиомиопатичен произход, обикновено в допълнение към диуретици, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори) и дигиталис. Вероятно, въз основа на доказателствата за бета-блокерен ефект на индуцирания от кокаин хемодинамичен отговор при хора, е оценено потенциалното наличие на взаимодействие между карведилол и MDMA. Предварителното третиране с карведилол намали индуцираното от MDMA повишаване на АН, HR и Т, въпреки че не повлия на субективните ефекти на MDMA, нито промени плазмените концентрации на MDMA. Клонидинът е α2-адренергичен агонист, използван като антихипертензивно средство. Предварителното третиране с клонидин не е променило нито физиологичните, нито субективните ефекти. Не е установена промяна в плазмените концентрации на MDMA. Едновременното приложение на MDMA и клонидин води до намаляване на плазмената концентрация на норепинефрин, което е свързано с хипотензивни ефекти. Доксазосин е α1-адренергичен антагонист, използван за лечение на хипертония и симптоми на доброкачествена хиперплазия на простатата. Предварителното третиране с доксазозин е имало много скромни ефекти върху HR и BP, предизвикани от MDMA, но не и върху Т. Доказано е, че доксазозинът отслабва ефектите на MDMA върху настроението. Както се очакваше, ефектите на доксазозин върху сърдечносъдовия отговор на MDMA са в съответствие със симпатиковите ефекти, медиирани от ефектите на епинефрина и NE върху периферната васкулатура. кетансерин е антихипертензивно лекарство, антагонист на 5-HT рецепторите, както и блокер на адренергичните рецептори и допаминов антагонист. Експерименталното приложение на MDMA при предварително третиране с кетансерин води до намаляване на тревожността, но не и на резултатите от тестовете за памет. Освен това не са наблюдавани промени в концентрациите на MDMA. Кетансеринът отслабва предизвиканите от MDMA промени във възприятията, емоционалната възбуда и острите нежелани реакции. Данните показват, че 5-HT1 и 5-HT2 рецепторите допринасят за влиянието на MDMA върху настроението и импулсивността. Декстрометорфанът (DEX) е антитусивно средство, продавано без рецепта, което се среща самостоятелно и в повечето продукти против кашлица и настинка, често в комбинация с антихистамини и/или псевдоефедрин. ДМ има сложна фармакология с механизми извън блокадата на N-метил-d-аспартатните (NMDA) рецептори и инхибирането на глутаматната екзитотоксичност, което вероятно допринася за фармакологичната му активност и клиничния му потенциал. Добре известно е, че DEX се метаболизира предимно до декстрорфан от CYP2D6, което е възпрепятствало проучването на терапията с DEX отделно от неговите метаболити. DEX е използван като сондажно лекарство за оценка на промените в активността на CYP2D6, като се използва съотношението на метаболизма на DEX и декстрорфан в урината. Прилагането на MDMA преди DEX е довело до силно инхибиране на CYP2D6, което е намалило метаболизма на DEX, възстановяването до 90-100% през последните 10 дни след експозицията на MDMA както при мъжете, така и при жените. Алкохолът е най-широко използваното законно вещество в световен мащаб и основно съпътстващо вещество, използвано сред употребяващите екстази/МДМА. Той е наркотик с депресивно действие върху ЦНС, който насърчава едновременни промени в няколко невронни пътя, които водят до различни поведенчески и биологични промени.
Алкохолът оказва директни ефекти върху няколко невротрансмитерни рецептора (гама-аминомаслена киселина [ГАМК], глутамат, ендоканабиноиди и други), индиректни ефекти върху лимбичната и опиоидната система, а също и ефекти върху калциевите и калиевите канали и върху протеините, регулирани от ГАМК в хипокампуса. Четири проучвания в експериментални условия посочват, че едновременното приемане на MDMA и алкохол води до повишаване на концентрациите на MDMA в диапазона 7-13 % и до дълготрайна продължителност на субективните ефекти. Непубликувани данни от същото проучване показват, че комбинацията предизвиква по-високи и дълготрайни сърдечносъдови ефекти (АН и HR) и леко повишаване на телесната температура. Употребата на двата наркотика повишава нивата на допамин в мозъка поради функцията на допамина в преживяването на подсилване. Еуфорията, която настъпва в резултат на тези наркотици, е подсилваща, което води до увеличаване на допамина. Канабисът (ТХК) е наркотик за злоупотреба, който често се използва сред употребяващите екстази/МДМА за развлечение, за да се намали първоначалният психостимулиращ ефект на MDMA и да се отслаби комедиенцията след MDMA. Предклиничните проучвания показват, че комбинираното приложение на MDMA с THC предизвиква хипертермия и намалява хиперактивността при животински модели с цел постигане на невропротекция и/или предотвратяване на токсичността. При хора изследването в експериментални условия е ограничено до едно клинично изпитване. Резултатите не показват промени в плазмените концентрации на MDMA, но показват значително намаляване на ЧК. Кофеинът (1,3,7-триметилксантин) е най-употребяваното законно психоактивно вещество, съдържащо се в храни и напитки като кафе, газирани напитки, енергийни напитки и енергийни шотове, наред с други в света. Той действа върху аденозиновия рецептор като антагонизъм, чиито действия включват главно G-протеин-свързаните. Оказва ефекти върху ЦНС главно чрез антагонизиране на аденозин А1 и А2А рецепторите. Обикновено се използва в комбинация с MDMA с цел намаляване на сънливостта и умората, предимно под формата на енергийни напитки и кофеинови таблетки, а напоследък и като кофеинови интраназални спрейове и сублингвални ленти. За отбелязване е, че кофеинът присъства и като фалшификат в таблетките екстази. Кофеинът, подобно на DEX, се използва широко като сонда за изследване на активността на CYP1A2, като се основава на съотношението между кофеина и неговия метаболит параксантин. Има само едно проучване, в което е наблюдаван метаболизмът на кофеина от CYP1A2 след прием на MDMA. Резултатите показват слабо увеличение на метаболизма на кофеина. По отношение на активността на CYP1A2 резултатите показват повишаване на активността при инхибиране на CYP2D6 от MDMA и при двата пола, като е по-изразено при жените. Това показва съществуването на компенсаторен механизъм между изозимите на CYP 450 с цел метаболитното изчистване на MDMA.
SSRI са най-широко предписваният клас антидепресанти. SSRIs са силни инхибитори на метаболизма чрез системата CYP450 и сред тях някои са оценени в комбинация с MDMA, като флуоксетин (силен инхибитор на CYP2D6 и умерен инхибитор на CYP3A4 и CYP2C9), пароксетин (много силен инхибитор на CYP2D6), дулоксетин (умерен инхибитор на CYP2D6), докато циталопрам изглежда има слаб ефект върху основните изоформи на CYP. Експерименталното прилагане на 125 mg MDMA при здрави лица, които са приемали предварително терапевтични дози пароксетин, значително отслабва свързаните с MDMA физиологични и психологични ефекти. Тези констатации са в съответствие с предходното прилагане на интравенозен циталопрам. Прилагането на 100 mg MDMA след 5-дневно лечение с терапевтични дози флуоксетин намалява индуцираното от MDMA повишаване на HR, без да намалява BP. Що се отнася до субективните ефекти, и двете проучвания, заключават в значително намаляване на прототипните субективни ефекти и субективните ефекти на настроението. Освобождаването на MDMA от допамин, опосредствано от инхибирането на обратното захващане на D, се усилва и чрез активиране на постсинаптичните 5-HT2 рецептори и те не изключват хипотезата за потенциалния принос на NE за субективните ефекти на психостимуланти като MDMA. Докато при другите SSRI не е тествано фармакокинетично (PK) взаимодействие, в случая с пароксетин е установено значително увеличение с 30 % на плазмената концентрация на MDMA, както и намаление с 40 % на концентрациите на неговия метаболит HMMA, като по този начин се предполага фармакодинамично (PD) (5HT транспортер), а също и PK (CYP2D6 метаболизъм) DI. Данните от експерименталните проучвания потвърждават съществуването на фармакокинетично взаимодействие, медиирано от CYP2D6 метаболизма, между MDMA и антидепресанти с инхибиращо CYP2D6 действие. Като цяло, предишното прилагане на всички тях, води до 15-30% увеличение на концентрациите на MDMA, но намалява концентрациите на неговия метаболит HMMA с 40-50%. По този начин се наблюдава метаболитна промяна и по-високи концентрации на MDMA, считани за фенотипна промяна от екстензивни метаболизатори (ЕМ) към бедни метаболизатори (БМ), когато преди дозирането на MDMA са били прилагани антидепресанти, инхибиращи CYP2D6. При субекти, приемащи лекарства, които инхибират CYP2D6, трябва да се очакват по-високи концентрации на MDMA и вероятно също така остри ефекти. За разлика от SSRI, които са мощни инхибитори на CYP2D6, други SSRI, като например циталопрам в обичайни терапевтични дози, вероятно е по-малко вероятно да предизвикат значителни промени в състоянието на CYP450 и следователно има по-малък риск от развитие на остра токсичност.
Алкохолът оказва директни ефекти върху няколко невротрансмитерни рецептора (гама-аминомаслена киселина [ГАМК], глутамат, ендоканабиноиди и други), индиректни ефекти върху лимбичната и опиоидната система, а също и ефекти върху калциевите и калиевите канали и върху протеините, регулирани от ГАМК в хипокампуса. Четири проучвания в експериментални условия посочват, че едновременното приемане на MDMA и алкохол води до повишаване на концентрациите на MDMA в диапазона 7-13 % и до дълготрайна продължителност на субективните ефекти. Непубликувани данни от същото проучване показват, че комбинацията предизвиква по-високи и дълготрайни сърдечносъдови ефекти (АН и HR) и леко повишаване на телесната температура. Употребата на двата наркотика повишава нивата на допамин в мозъка поради функцията на допамина в преживяването на подсилване. Еуфорията, която настъпва в резултат на тези наркотици, е подсилваща, което води до увеличаване на допамина. Канабисът (ТХК) е наркотик за злоупотреба, който често се използва сред употребяващите екстази/МДМА за развлечение, за да се намали първоначалният психостимулиращ ефект на MDMA и да се отслаби комедиенцията след MDMA. Предклиничните проучвания показват, че комбинираното приложение на MDMA с THC предизвиква хипертермия и намалява хиперактивността при животински модели с цел постигане на невропротекция и/или предотвратяване на токсичността. При хора изследването в експериментални условия е ограничено до едно клинично изпитване. Резултатите не показват промени в плазмените концентрации на MDMA, но показват значително намаляване на ЧК. Кофеинът (1,3,7-триметилксантин) е най-употребяваното законно психоактивно вещество, съдържащо се в храни и напитки като кафе, газирани напитки, енергийни напитки и енергийни шотове, наред с други в света. Той действа върху аденозиновия рецептор като антагонизъм, чиито действия включват главно G-протеин-свързаните. Оказва ефекти върху ЦНС главно чрез антагонизиране на аденозин А1 и А2А рецепторите. Обикновено се използва в комбинация с MDMA с цел намаляване на сънливостта и умората, предимно под формата на енергийни напитки и кофеинови таблетки, а напоследък и като кофеинови интраназални спрейове и сублингвални ленти. За отбелязване е, че кофеинът присъства и като фалшификат в таблетките екстази. Кофеинът, подобно на DEX, се използва широко като сонда за изследване на активността на CYP1A2, като се основава на съотношението между кофеина и неговия метаболит параксантин. Има само едно проучване, в което е наблюдаван метаболизмът на кофеина от CYP1A2 след прием на MDMA. Резултатите показват слабо увеличение на метаболизма на кофеина. По отношение на активността на CYP1A2 резултатите показват повишаване на активността при инхибиране на CYP2D6 от MDMA и при двата пола, като е по-изразено при жените. Това показва съществуването на компенсаторен механизъм между изозимите на CYP 450 с цел метаболитното изчистване на MDMA.
Перспективи на терапията с MDMA.
Изглежда, че терапията с MDMA действа, като ви помага да се доверите на себе си и ви помага да приемете части от себе си. MDMA осигурява усещане за безопасност, спокойствие и любов, което ви позволява да се върнете както към минали преживявания, така и към части от себе си, които не приемате напълно. MDMA също така засилва връзката между клиента и терапевта, което изглежда също помага за по-дълбоко изцеление. "Един ден срещнах терапевт, който ми препоръча да използвам MDMA, за да се "отлепя". Още от първия сеанс започнах да правя невероятни пробиви. Разделението между ума и тялото ми започна да се разтваря. Присъствието в тялото ми се превърна в преживяване, а не в концепция. Топлината ми се отвори. Можех да получа достъп до блокираните емоции както никога досега. Продължавайки психеделичната терапия, открих и преодолях травми от пренебрегване и малтретиране в детството. Бяха разкрити скритите източници на моите хронични заболявания, тревожност и депресия. Колитът ми се излекува, депресията ми изчезна и здравето ми се подобри. С излекуването на сексуалните ми проблеми и проблемите във взаимоотношенията успях да проявя здравия и щастлив брак, на който се радвам днес. Прекарах години в когнитивна и райхианска терапия, преди да открия психотерапията, подпомагана от психеделици. Медитирах, практикувах йога, подложих се на ролфинг и прераждане. Всичко това беше полезно, но беше в състояние да ме отведе само дотам. Вярвам, че без помощта на психеделиците никога нямаше да се излекувам. Психеделичната терапия спаси живота ми." - Р. Колман в книгата "Психеделична психотерапия: Психотерапия с помощта на психеделични лекарства.
"Извърших терапия с MDMA. Това беше дълбоко дълбоко и променящо живота преживяване. Направих две терапии, едната в началото на септември, а другата в началото на октомври. Бих го класирал като едно от трите най-важни неща, които съм правил в живота си, поне по отношение на личностното ми развитие. Пиша за това, защото смятам, че тази терапия може да помогне на много хора и повече хора трябва да знаят, че това е възможност. В този материал ще обясня защо го направих, какво беше, как ми повлия, както и ресурси за това как да потърся повече информация. Не се опитвам да ви убеждавам да провеждате терапия с MDMA, но и няма да се правя на обективен. Имам своя гледна точка: Терапията с MDMA промени из основи живота ми, смятам, че може да повлияе на много хора, и вярвам, че ще се превърне в основна част от бъдещето на терапията." - Тъкър Макс в "Какво направи за мен терапията с MDMA". Ако се интересувате от терапия с MDMA, горещо ви препоръчваме да разгледате терапията IFS. Това е основният метод, използван от терапевтите на MAPS MDMA, и можете да работите с него още днес, със или без терапевт. Възможно е да успеете да получите някои, но не и всички ползи от терапията с MDMA само чрез провеждане на IFS терапия. Ето и проучванията в САЩ, които активно набират доброволци за изследване на MDMA. FDA е предоставила на MDMA статут на "пробивна терапия", което означава, че "предварителните клинични данни показват, че наркотикът може да демонстрира значително подобрение в сравнение с наличната терапия". В анализираните проучвания MDMA за посттравматично стресово разстройство е имал голям лечебен ефект и ефективно е излекувал 54% от посттравматичното стресово разстройство на участниците. "След две слепи експериментални сесии активната група е имала значително по-голямо намаление на общите резултати по CAPS-IV от изходното ниво в сравнение с контролната група [MMRM оценена средна разлика (SE) между групите - 22,0, P < 0,001]. Междугруповият "размер на ефекта на Коен е 0,8, което показва голям ефект от лечението". Възможно е през 2019 г. да е възможно да станете легален терапевт на MDMA в САЩ чрез програмата за разширен достъп на MAPS на FDA. За да кандидатствате, се нуждаете от предписващ лекар или подобен специалист, лицензиран терапевт и квалифициран сайт. За да започнете да кандидатствате, вижте инструкциите в рубриката "как да кандидатствате" на тази страница: https://maps.org/training. Наемете и гледайте документалния филм за терапия с MDMA "Пътуване на състраданието".
Плейлисти за терапия с MDMA.
Документални филми и видеоклипове."Извърших терапия с MDMA. Това беше дълбоко дълбоко и променящо живота преживяване. Направих две терапии, едната в началото на септември, а другата в началото на октомври. Бих го класирал като едно от трите най-важни неща, които съм правил в живота си, поне по отношение на личностното ми развитие. Пиша за това, защото смятам, че тази терапия може да помогне на много хора и повече хора трябва да знаят, че това е възможност. В този материал ще обясня защо го направих, какво беше, как ми повлия, както и ресурси за това как да потърся повече информация. Не се опитвам да ви убеждавам да провеждате терапия с MDMA, но и няма да се правя на обективен. Имам своя гледна точка: Терапията с MDMA промени из основи живота ми, смятам, че може да повлияе на много хора, и вярвам, че ще се превърне в основна част от бъдещето на терапията." - Тъкър Макс в "Какво направи за мен терапията с MDMA". Ако се интересувате от терапия с MDMA, горещо ви препоръчваме да разгледате терапията IFS. Това е основният метод, използван от терапевтите на MAPS MDMA, и можете да работите с него още днес, със или без терапевт. Възможно е да успеете да получите някои, но не и всички ползи от терапията с MDMA само чрез провеждане на IFS терапия. Ето и проучванията в САЩ, които активно набират доброволци за изследване на MDMA. FDA е предоставила на MDMA статут на "пробивна терапия", което означава, че "предварителните клинични данни показват, че наркотикът може да демонстрира значително подобрение в сравнение с наличната терапия". В анализираните проучвания MDMA за посттравматично стресово разстройство е имал голям лечебен ефект и ефективно е излекувал 54% от посттравматичното стресово разстройство на участниците. "След две слепи експериментални сесии активната група е имала значително по-голямо намаление на общите резултати по CAPS-IV от изходното ниво в сравнение с контролната група [MMRM оценена средна разлика (SE) между групите - 22,0, P < 0,001]. Междугруповият "размер на ефекта на Коен е 0,8, което показва голям ефект от лечението". Възможно е през 2019 г. да е възможно да станете легален терапевт на MDMA в САЩ чрез програмата за разширен достъп на MAPS на FDA. За да кандидатствате, се нуждаете от предписващ лекар или подобен специалист, лицензиран терапевт и квалифициран сайт. За да започнете да кандидатствате, вижте инструкциите в рубриката "как да кандидатствате" на тази страница: https://maps.org/training. Наемете и гледайте документалния филм за терапия с MDMA "Пътуване на състраданието".
Плейлисти за терапия с MDMA.
Last edited by a moderator: